Зареждам...
Детски психолог

Валери Георгиев - училищен детски психолог, семеен психотерапевт във Варна

                                                                                     "Не ограничавай детето в твоите собствени познания,
                                                                                                                       защото то е родено за друго време."

                                                                                                                                                  Рабинска поговорка

КАКВИ СА ПРОБЛЕМИТЕ НА ЕДНО ДЕТЕ, НА ЕДИН ЮНОША?

 

НЕОБХОДИМА ЛИ Е КОНСУЛТАЦИЯ ОТ ДЕТСКИ УЧИЛИЩЕН ПСИХОЛОГ?
 

Най-често срещаните поводи децата, юношите и техните родители да посещават кабинета на училищния психолог или центровете за психологично консултиране, звучат примерно така:

                                        - Не слуша в час...
                                          - Има двойки в училище...
                                            - Не може да се концентрира...
                                              - Детето е агресивно...
                                                - Не приема по-малкото дете в семейството...
                                                  - Юношата бяга от дома си...
                                                    - Има конфликти със съучениците си...
                                                      - Употребява наркотици...
                                                        - Родителите са отчаяни...
                                                          - Не разбират какво се случва...
                                                            - Чувстват се безпомощни...
                                                               - Защо се случва всичко това в нашето семейство...



От тук следва въпроса:      Какви са проблемите на едно дете, на един юноша?
 

Широко разпространен предразсъдък е, че "децата не разбират" и нямат причини да страдат, че те са щастливи поради самия факт на детството. Смята се, че страданията, достъпни на възрастните - като загуба на обичания обект, ревност, дефицити във взаимоотношенията, чувство за вина - са недостъпни за децата. Дори се изказва мнение, че детето "няма право" да страда, защото възрастните правят всичко, за да "забрави", да бъде предпазено, да се чувства добре.

Децата страдат много по-често, отколкото предполагаме, но възрастните (техните близки) не винаги го разпознават. Те имат проблем да бъде чуто тяхното желание, да бъде зачетен изборът им. Когато нямат друг достъпен "език" за това, което е в основата на тяхното страдание, децата и юношите го "казват" чрез поведенчески актове, които говорят вместо тях - като се започне от проблеми с храненето и чести боледувания, през агресивни прояви и провали в училище, до употреба на дрога и опити за самоубийство.

Именно тези повтарящи се актове мобилизират родителите да потърсят консултация от детски училищен психолог. 

Валери Георгиев - семеен психотерапевт, детски психолог от Варна.

Ето какво бих желал да споделя с родителите на деца и юноши, при които се наблюдават споменатите по-горе проблеми. Моето мнение по въпроса се основава на изключително ползотворната ми практика като Училищен психолог и Ресурсен учител към Ресурсен център - Варна. Имах възможността успешно да практикувам в редица варненски училища, казано на професионален език - "на живо", "на терен". И тъй като, психологичните проблеми съпровождащи детското развитие в предучилищна и начална училищна възраст, обикновенно не се забелязват или се игнорират от родителите (доста от родителите не желаят просто да ги признаят за реални) по ред обективни и най- вече субективни причини, когато детето навлезе в по-зряла възраст - ранен пубертет и пубертет, настъпва обостряне на тези проблеми и то така, че те стават бурно протичащи и крайно вредоносни за подрастващия човек. Това е така, защото детето не е придобило своя "имунитет" от ранна възраст, то не е подготвено и е изненадано без да притежава ни най-малък опит в преработката на подобни конфликтни ситуации.

И така: "Младия възрастен", има нужда от доверие и подкрепа в "пубертетната криза", търсене на общото и разбиране на социалните потребности. Отнесения поглед, спонтанното поведение, бурните и необуздани реакции, силата на емоциите, смелите крачки, отчуждението и редица други признаци, са ясен сигнал, че пренасочването на интереса от външния свят към проблемите на тялото, създават у подрастващия емоционален хаос.

Бурното биологично съзряване - дейността на жлезите с вътрешна секреция, на половите жлези, карат подрастващите да погледнат на себе си с други очи. Те все по-осезаемо се сблъскват с настъпилите телесни промени и с биологичните потребности за освобождаване на сексуалната енергия. Това прави подрастващия лесно възбудим, несигурен, понякога уплашен и недоволен от себе си и от света наоколо. Настъпва емоционален дискомфорт, който все по-открито се демонстрира с колебания в настроението - от недоволство и яд, до притеснение, страх и преувеличени малоценностни изживявания.

В търсене на своя нов образ, на новата си индивидуалност, тинейджърът задължително минава през рушене на старото и през провокация на възрастното поколение. Изпробва се непозволеното; критикуват се чужди качества и улегнали социални порядки. В училище младежите са болезнено откровенни. Всъщност, в желанието да докажат сами на себе си собствената си значимост, нараняват достойнството на останалите.

По време на практиката ми, в по-голямата част от варненските училища, се сблъсках с много и разнообразни случаи изискващи неотложна психологична намеса, но това, което почти винаги се открояваше най-ярко е, че най-остър е конфликтът в къщи. Проблемите с родителите са провокирани от една страна, от неумението на подрастващия за адекватна дистанция от родители и семейство, от друга - поради реално осъзнаваните от възрастните опасности за младия човек. Зачестяващите външни конфликти дете - родител, колкото и нежелани, са всъщност базата за придобиване на нови способности на юношите и девойките да се справят с конфликти.

Психологическата задача на пубертета се свежда до изработването на собственото "Аз", с цел намиране на подходящ обект за изграждане на сексуалната идентичност. Всички в този период изпробват и затвърждават като вътрешно присъщи, различни механизми на психологична защита. Точно тук дебнат неосъзнатите опасности:

                                                  - Безразборен секс...
                                                     - Нежелана бременност...
                                                        - Спин...
                                                           - Пирсинг и татуировки...
                                                              - Употреба на допинг при спортуване...
                                                                 - Злоупотреба с медикаменти, алкохол...
                                                                    - Свръхдозиране с психоактивни вещества...


Краят на пубертета е и краят на формиране на психическата същност на индивида. От този момент нататък, той функционира в смисъла на личност.

Болният тинейджър е блокиран в потребността си да бъде сред връстниците, там където може да постигне собствената си идентичност и да намери своето място в социума. Поради тази причина той трупа много негативни емоции спрямо болестта и посещението при психотерапевт. В своя психологична защита той капсулова себе си, става лесно раздразнителен, не допуска близост, не признава авторитети. Възможни са резки смени на агресивни с автоагресивни тенденции на поведение.

За да се преодолее това деструктивно поведение на болния подрастващ е нужно емпатийно приемане на емоционалното състояние и едновременно с това, твърдо отстояване на терапевтичните мерки. В тези случаи много полезни са беседите в спокойна обстановка, целящи насърчаване на прогностичното мислене.

Спазвайки равнопоставеност на позициите в хода на разговора, е целесъобразно да се засегне цялата гама на проблематиката, да се запълнят информационите пропуски, тинейджъра да се почувства съавтор и автор на терапевтичните мерки.



            Детски психолог, семеен психотерапевт, Валери Георгиев - Варна.