Зареждам...
Аутизмът отвътре или как се чувстваш като аутист?


Валери Георгиев - психотерапевт, детски училищен психолог във Варна

АУТИСТИЧНОТО ДЕТЕ СЕ ОТДРЪПВА, ЗАЩОТО СВЕТЪТ Е НАРАНЯВАЩО МЯСТО!


 


ЗАЩО АУТИСТИЧНИТЕ ДЕЦА ПРЕДСТАВЛЯВАТ ОСОБЕННА ГРУПА?

"Аутистичното дете се отдръпва, защото светът е нараняващо място -
                                                    звукът наранява, докосването наранява, гледката наранява".
                                                                                                         
                                                                                                                                                Д-р Темпл Грандин

През последните няколко години се заговори за аутизъм, започна да се проявява значителен интерес към това явление.

Обяснява се със специфичната когнитивно - афективна дисфункция, която определя аутизма като форма на первазивно (генерализирано) нарушение на развитието, засягащо всички страни на психиката - емоционална, сензомоторна, перцептивна, интелектуална, речева.

При аутистичното дете е нарушена емоционалната връзка със света, както и начина, по който то го възприема и разбира. Аутистичните деца представляват особенна група, манифестираща разстройства на комуникацията, неадекватно социално поведение, трудности в емоционалните контакти и нарушена социална адаптация.

Хората с аутизъм имат "спектър" от затруднения, с които се сблъскват. Най-често разстройствата се свързват с възприятията на света. Те притежават звука, образите и докосването различно. Често са свръхчувствителни към шум, светлина, миризма или имат понижено усещане за болка.

Като резултат, от различното възприемане на реалността, те създават свой вътрешен образ за света и имат трудности при изграждането на взаимоотношения и показването на емоции по специфичен начин:

- Затруднения с комуникацията - повечето от тях не могат да говорят, а тези, които могат, обикновенно развиват това умение в късна възраст.
- Затруднения при изразяване на чувствата си, както и неумение да интерпретират емоциите на другите.
- Затруднения при разбиране на невербалната комуникация - не разбират езика на тялото, мимики, интонация.
- Затруднения при осъществяване на очен контакт - дори и да е налице, той не е източник на информация.
- Затруднения при разбирането на абстрактни понятия.
- Свръхчувствителни към промени.

Затрудненията при интерпретирането на ситуациите от обкръжението и социалното значение на поведението на другите, причиняват самота и объркване. Затова, за да се чувстват в безопасност, хората с аутизъм често търсят рутина и често повтарят едни и същи думи и действия.

Валери Георгиев - детски психолог и психотерапевт, училищен психолог Варна:

АУТИЗМЪТ ОТВЪТРЕ ИЛИ КАК СЕ ЧУВСТВАШ КАТО АУТИСТ ?

Темпъл Грендин - "Когато бях малка, силните звуци бяха сериозен проблем за мен, често се чувствах сякаш зъболекарска машинка се врязваше в моите нерви. Моите уши бяха като микрофони, които поемаха всеки звук с еднаква интензивност. На шумно място аз не можех да разбирам говора на хората, защото не можех да се абстрахирам от страничните звуци. Аз мисля в картини. Това е сякаш да си пускаш различни касетки видео в представите си. Образите бяха моят първи език, думите моят втори".

Марк Хадън - "Аз знам какво е да бъдеш щастлив, това е все едно да четеш за мисията на Аполо, или когато съм все още буден в 03.00ч сутринта, за да мога да се разхождам нагоре-надолу по улиците и да си представям, че съм единствения човек на света"...

"Когато усещах, че у мен напира гняв, когато например някой ме удареше в училище, започвах да правя това, което учителката ми повтаряше всеки път в подобна ситуация. Поемах дълбоко дъх, започвах да дишам дълбоко поне 50 пъти, като усилено се концентрирах върху числата: изчислявах техните стойности на квадрат или куб. Това правеше процеса на страдание по-лесен, защото се допирах до това, което ме правеше сигурен и спокоен".

Гунила Гуланд - "Винаги трябваше да мисля за нещата едно по едно. Някой само трябваше да се изкашля до мен, за да си забравя мисълта. И ако се случеше да я загубя, всичко се сгромолясваше, като се налагаше да започна отново от самото начало.".

Марк Сегал - споделя, че докато се учил да разговаря с хората имал предвид основните правила за очен контакт:
1) Да гледаш към хората по-кратко от 1/3 от времето може да изразява, че или си срамежлив (ако често гледаш надолу) или нечестен (ако гледаш настрани).
2) Да гледаш някого през цялото време в очите може да означава две неща: или агресивност или прекалено желание, влечение към този човек. Като същевремено по Средиземноморието това може да означава дружба, приятелство. Това, което типично развиващите се хора възприемат директно, на мен трябва да ми бъде обяснено научно.

Дона Уилямс - "Информационното претоварване може да се случи, когато си прекалено бавен да удържиш на темпото на постъпващата информация. Това е сякаш ситуация, в която един влак е закъснял, с което повлича закъсненията и на останалите влакове".


Валери Георгиев - училищен детски психолог, семеен психотерапевт във Варна.