Зареждам...
Аутизъм - произход и видове. Двете основни хипотези.

Детски психолог Варна - Валери Георгиев, психотерапевт и логопед.



ЛЕО КАНЕР И ХАНС АСПЕРГЕР - ДВЕ НЕЗАВИСИМИ ЕДНО ОТ ДРУГО ИЗСЛЕДВАНИЯ


Аутизмът се идентифицира и дискутира от две независими едно от друго изследвания и публикации от авторите Лео Канер и Ханс Аспергер. Самата дума аутизъм произхожда от гръцката дума "ауто", което означава "сам" и в точен превод означава "съществуване сам за себе си".

Канер разглежда аутизма като възможен за определяне въз основа на присъствието на два ключови елемента: "аутистична самота" и "желание за неизменност". Към тези характеристики прибавя и тъй наречените "островчета на способности".

Въпреки дълбокото отражение на аутизма върху обучението и интелекта на децата, Канер забелязва изненадващи и противоречащи на всичко това способности, които някой от децата показват в някой области - значителен обем на речника, изненадваща памет. Тези островчета на способности са останали и до днес като разпознавателна характеристика

Аспергер също прави описание на това състояние, като регистрира особености в поведенческата сфера, особености на лицевата експресия, липсата на "очен контакт", наличието на стереотипни движения и изненадващия неравен профил на интелектуални достижения. Основните разлики между описаните случаи на Канер и Аспергер са, че децата описани от Канер са с ограничена реч, а тези описани от Аспергер имат добри вербални способности, но демонстрират несръчност на ниво обща моторика.

Днес синдромът на Аспергер се смята за "аутистично" състояние с по-високо ниво на функциониране - по-висок коефициент на интелигентност, по-голямо развитие на речта, въпреки дефицита при използване.

Детският аутизъм е генерализирано разстройство на развитието, характерно с недостатъчно развитие, наблюдавано преди третата година с разстройство във функционирането на социалните взаимодействия, комуникация и поведение. Разстройството се характеризира с ограничен, повтарящ се и стереотипен вид поведение, интереси и дейности, които са характеристики на аутизма.

Синдромът на Хелър е детско дегенеративно разстройство, приличащо на аутизма. Децата показват "нормално" развитие през първите няколко години от живота си, последвано от внезапно влошаване в когнитивните способности, двигателните и комуникационните умения и социалното взаимодействие. Понякога се съчетават със стереотипен, ограничен или повтарящ се маниер. Синдромът на Хелър се разглежда като късно проявяващ се аутизъм, но с различна етиология. При него има загуба на способностите за социални взаимодействия, докато при аутизма никога не ги е имало.

Синдромът на Рет е первазивно разстройство на развитието, което е сравнително рядко и засяга само момичетата между 6 месеца и ранното юношество и има големи основания да се твърди, че има генетичен произход. Характеризира се с извиване на ръцете, пляскане, микроцефалия, епилепсия, задържане на дишането, силно изпускане на въздух или слюнка, аномалии в ЕЕГ, вазомоторни смущения. Синдромът на Рет започва да се проявява след 10 годишна възраст и преминава през четири етапа на нарушения на развитието: първо ниво - продължава 12 месеца, което включва цялостно влошаване на двигателните умения; второ ниво - влошаване на когнитивните способности, развива се стереотипно поведение и се губи интересът към социално взаимодействие; трето ниво - продължава 10 години, сравнително стабилно състояние, някой умения се развиват и общото състояние се подобрява. Засилва се интересът към общуване, повишава се съзнателността и комуникационните умения. Повечето момичета развиват епилепсия, развиват се конвулсивни движения; четвърто ниво - след около 10 години настъпва период на загуба на двигателна дегенерация, а когнитивните способности остават общо взето стабилни.

ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ ЗА АУТИЗМА :

Мненията варират, макар и повечето автори да приемат, че те са многобройни. За произхода на аутизма има главно две теории: психогенетичната хипотеза (предпочитана във Франция) и органичната хипотеза (харесвана по-скоро в САЩ). Според "Национален консултативен комитет по етика в науката и здравеопазването" (CCNE), психоаналитичната теория обяснява аутизма с дисхармония в ранните взаимоотношения между майката и детето.
Аутистичния синдром е особен начин на психическа организация в отговор на тази дисфункция.

Изказана през 1965г. от Бърнард Римланд, хипотезата за органичния произход на аутизма сега е потвърдена от епидемиологични изследвания, които изясняват някой страни на въпроса.

Инфекциозни фактори:

Твърди се, че влиянието на инфекциозните фактори не е доказано. Макар и DSM-IV(1996г., стр. 81) да отбелязва, че аутистичния синдром може да е свързан с наследствена рубеола, това не е убедително, тъй като някой случаи на наследствена рубеола се подобряват с растежа, противно на това, което се наблюдава при аутизма.

Генетични фактори:

Генетичните фактори по-добре могат да дадат макар и частично обяснение. Както CCNE, така и DSM-IV потвърждават, че съществува повишен риск от аутистично смущение при братята и сестрите на хора, засегнати от това разстройство. Този риск е около 3%, което е с около 60 пъти повече от колкото при останалите хора. От друга страна при родствениците по пряка линия има повишена заболеваемост от аномалии в развитието на речта или социалните взаимоотношения. , близки до тези, наблюдавани при аутизма.

Все пак, тези аномалии са с по-ниска интензивност (разширен фенотип на аутизма). Направените изследвания при близнаци показват, че при еднояйчните съвпадението е 60-70%, а при двуяйчните 3-4%, съответно 90% и 10%, ако се държи сметка за разширения фенотип.

Някой генетични заболявания, а също и медицински и неврологични деформации може да са свързани с аутизма. Такива случаи има около 10%. Що се отнася до туберозната склероза, установено е, че от нея страдат от 1 до 4% деца  аутисти, докато 20 до 40% от децата с туберозна склероза имат някакъв аутистичен синдром. Около 5% от децата аутисти са със синдрома на чупливата Х- хромозома, но този процент не е по-висок, отколкото при другите момчета неаутисти с умствена недостатъчност. И обратно, 30-40% от момчетата, засегнати от синдрома на чупливата Х- хромозома имат някакъв аутистичен синдром. Но има и твърде много момичета страдащи от аутизъм, за да бъде свързан синдрома единствено с Х-хромозомата. По всяка вероятност аутизмът е най-често предаваното психопатологично разстройство. Следователно, генетичните фактори изглежда са определящи. Наличните факти показват, че не се касае за моногенно заболяване (CCNE).

Невробиологични фактори:

Според някой специалисти (Университетски болничен център в г. Тур, Франция, цитиран от CCNE), изследвания на нивото на серотонина в кръвта биха довели до заключението, че системите произвеждащи и регулиращи катехоламините, са замесени в патогенезата на аутистичния синдром. Според DSM - IV(1996г.) обаче, тази хипотеза няма никаква диагностична стойност.

Мозъчни фактори:

Други изследователи се съсредоточиха върху мозъчната дисфункция и чрез скениране на мозъка се опитаха да разберат аутизма. Чрез изследване на мозъчния кръвоток се установи намалено кръвоснабдяване на фронталните мозъчни дялове при тригодишните деца аутисти. Ново изследване на тези деца на 6 годишна възраст показа, че кръвотокът се е нормализирал. Тези резултати подсказват изоставане в метаболитното съзряване на фронталните лобове при децата аутисти. (Университетски болничен център в г. Тур, Франция, цитиран от CCNE, 1996г.).

Неврологични и невропсихологични изследвания сачат, че разнообразието от симптоми при аутизъм се дължи на нарушения в подкоровите образования и в структурите на кората. Симптоматиката на коровите увреди се свързва с прояви на моторна апраксия, отделни агнозични прояви, както и симптоми за езикова и речева патология.

Голямо значение за прогнозата и терапията на аутизма има и характерът на нарушение на психичния тонус и активността на детето. Във връзка с това се отделят две групи деца:
1) превъзбудени и хиперактивни;
2) пасивни, хипоактивни.

Една от основните слабости на детето с аутизъм е неумението му да играе. Нарушенията в поведението и общуването, които се виждат обаче, са само върха на айсберга, тъй като основната му част е скрита "под водата". 

Трябва да се има впредвид, че аутизмът не е болест, поради което най-ценната помощ за детето е във вид на обучение. Детето с аутизъм се нуждае както от опростяване, така и от допълнително обяснение на материала, подкрепено с голяма доза визуализация. Основната цел е детето да разбере смисъла и нуждата от онова знание или навик, които усвоява. 

При използване на концепцията за интеграция трябва да сме много внимателни, тъй като тя не е просто понятие, а крайна цел на успешното обучение и подготовка за живота. Не следва да се стремим към интеграция на всяка цена. Необходима е такава, в която съществува баланс между света на детето и реалния свят, между неговата адаптация, осъществена с помоща на специални учебни програми и адаптацията на средата и изискванията към него. Крайна цел на обучението е изработване на навици за комуникация и взаимодествие с другите.

Детски психолог Варна, фамилен психотерапевт - Валери Георгиев:

Накратко за системите и методите на терапия на аутизма:

Съществуват различни системи и методи на терапия при аутизъм. Те са насочени повече към корекция преобладаващо към един или друг от водещите симптоми (перцептивни, интелектуални, речеви, двигателни, афективно-поведенчески). Генерализираният характер на нарушението изисква комплексен подход на терапия, който предполага съвместна и координирана работа на различни специалисти (психолог, логопед, специален педагог, социален педагог, музикотерапевт и др.), чиято цел е качественна промяна на функциите и постигане на добър резултат. Планирането на терапията следва да се подчинява на следните принципи:
- системност;
- комплексност;
- индивидуален подход;
- единство на медицинските и психолого-педагогическите мероприятия;
- връзка със социалната среда;
- сътрудничество със семейството;

Съществуващите терапевтични методи и подходи са ориентирани предимно към афективно-поведенческото или към интелектуалното развитие на детето с аутизъм. Някой от съвременните комплексни методи правят опит да съчетаят техники, развиващи и двете страни на детската психика.



            Детски психолог-психотерапевт Варна, фамилен психотерапевт и логопед - Валери Георгиев.