Зареждам...
Детската агресия. Позиция на детски психолог-психотерапевт.


Детски психолог Варна, фамилен психотерапевт Валери Георгиев.

 



ДЕТСКАТА АГРЕСИЯ - РАЗРУШИТЕЛНА ИЛИ ГРАДИВНА МОЖЕ ДА БЪДЕ ТЯ?

Динамиката на съвременния живот изисква от нас бързи темпове на промяна. Новости в социалния и материалния свят се появяват постоянно. Това поставя на изпитание всички и най-вече - децата. Недостигнали още необходимата природна зрялост, те са принудени да се развиват в съответствие с останалите промени и да отговарят на социални изисквания за по-късна възраст. Този неизбежен проблем на ежедневието поражда нови форми на сблъсък между поколенията и води до нарастване на детската агресивност.

Дадена ни по природа, агресията може да бъде възпитавана и успешно използвана. Учените свързват агресивния импулс у човека с инстинкта му за самосъхранение. Ако не сме агресивни по природа, не можем да се борим за своето физическо, психическо и социално оцеляване. Природата ни е дарила с отрицателни емоции и чувства, като начин да разпознаваме своите агресивни импулси. Положителните чувства ни карат да продължим със същото поведение, а отрицателните - ние самите, като достатъчно зрели личности или с помоща на другите, да търсим нов начин за постигане на желаното.   

Половият акт е агресия. Раждането е агресия. Бебето напира да излезе от утробата на майката - човек се ражда с агресивен акт. Обучението, учебният процес в училище е агресия, защото поставя условия за дисциплина, за усвояване на определено учебно съдържание, за достигане на постижения. Събарянето на стара сграда и построяването на ново здание е агресия. Тези и много подобни действия и дейности са агресия, но можем да я наречем - градивна агресия.

Обидата е агресия. Наказанието е агресия. Рушенето е агресия. Физическото насилие е агресия. Това са примери за нежелана от никого агресия, която определяме като - разрушителна агресия.

Детето има право на своите агресивни импулси, но вероятно не знае как да ги изразява. Родителите също имат агресивни импулси, които ги карат да контактуват с децата си понякога по нежелан, неочакван и от възрастните начин. Бебето знае да се смее, но и да плаче; да е доволно, но и да е сърдито. По-голямото дете умее да прегръща и целува обичания човек, но и да хапе, рита, блъска, чупи - когато е недоволно.

До училищна възраст всяко дете се е научило по един или друг начин да ползва своя агресивен импулс. Било то като сигнал за провокация към възрастните; като начин да отстои себе си; като форма на общуване; като печелене на внимание; като израз на безпомощност. В зависимост от това, какво се е случвало между детето и възрастните, то е усвоило градивни или разрушителни форми на агресия.

Първокласникът познава света на звуците и картините, на собствените си желания и родителските забрани. Той умее да казва: "Аз искам, аз мога" като изказ на непосредствен контакт с реалността около себе си. Детето в първи клас не може (за това е нужно училището) да проумее причината за собственото си желание и намерение, както и последствията от поведението си. За това му е нужно абстрактно-логическото мислене. Такова се развива с опознаване света на буквите и цифрите.

Доброто съчетаване на детската поривност в чувства и действия и осмислянето на казаното и показаното, създава хармонично поведение. Първокласникът може да постигне такова поведение ръка за ръка със своите родители и учители.

В първи клас децата имат сериозен психологичен проблем в съзряването и развитието си. Те търсят и налучкват своя начин за намиране на собственото място между връстниците, без посредничеството на възрастните. Това е психологическата задача на тяхната възраст. В науката този етап от човешкото развитие се определя като втората възрастова криза. През такава криза преминава всяко дете, независимо от житейската му ситуация.

Валери Георгиев - психотерапевт детски психолог Варна:

Първокласникът се намира пред дилемата: "Да уча, защото така искат възрастните или да си намирам приятели, съмишленици, другарчета в играта?"

Душата на детето е завладяна от потребността за добър контакт с връстниците, от общуване. В поведението му - често пъти тази потребност от контакт - е само незрелия, агресивен начин за постигането му. Когато детето не постигне желаното, то скъсява дистанция, привлича внимание деструктивно - събаря тетрадки, задига лични вещи, спъва, говори нецензурни думи по адрес на другия, сърди се необуздано и т.н. 

СИТУАЦИЯТА ПРЕЗ ПОГЛЕДЪТ НА РОДИТЕЛЯ:

"Аз обичам своето дете, помагам му...!" - така твърди, с основание, всеки родител.

Детето проявява недоволство, яд, гняв - това са сигнали, че то иска да удовлетвори свое желание, но не знае как. Нужна му е помощ да открие, каква точно потребност има!
Детето се нуждае от подкрепа в желанието му да постигне своето, тогава то няма да е роб на своя яд и недоволство. Необходимо е да се покаже на детето, как да постигне желаното от него по най-добрия начин.

Нужна е практическа помощ за конкретни дела, а не само словесни оценки за детския неуспех и изисквания за промяна. Родителите могат да се позоват на собствения си минал опит, като разкажат на детето какво самите те са правили в подобна ситуация. (Например: "И аз като тебе се сърдех, когато брат ми не ми даваше играчката си. Тогава Мама ме научи първо аз да му дам своята и тогава да поискам неговата. Опитай така с другарчето ти - може да успееш.").

На детето се предоставя възможност да изрази яда и недоволството си от конкретната ситуация в думи, да не реагира поведенчески, преди да е намерило удачния вариант за постигане на своето. То трябва да знае, че е важно не само да постигне своето, но и да запази добрите взаимоотношения с другите - близки, приятели. Детето трябва да свикне с мисълта, че носи лична отговорност за лошите си емоционални изблици и за постъпките си.

(Родител: "Ако беше помислил предварително, сигурно сега щеше да си спестиш недоволството. Хайде да видим как се прави това: Първо си казваш: - "Аз искам да изляза да играя. А как да постигна това? Мама ще ме пусне само, когато си науча. Следователно - хайде бързо да сядам да уча.". Ето така нямаше да ми се сърдиш сега и да нервничиш.").

Детето трябва да се приучи да разграничава своя дял и да отговаря за своето участие в конкретната ситуация!

"Ти имаш право, но и Иван има право. Ако ти направиш така... вероятно и той ще постъпи по друг, по-желан от тебе начин...".

Всеки има право на своето недоволство. Преди да реагира с поведенчески акт, детето трябва да се възпитава, че е необходимо да съобразява какво иска да постигне другия, каква потребност се крие зад чуждото недоволство или агресивен акт. 

(Родител: Питам детето си: "Ако ти, на негово място, държеше тази книжка и искаше да я разглеждаш, какво щеше да му кажеш..., да  направиш...? Сега той прави същото и има право..."). 

Първокласникът има незряла способност да мисли причинно-следственно. Необходимо е да се развива способността му да разбира логиката на една ситуация, както и да търси причинно-следствените връзки в човешките взаимоотношения.

(Госпожата се сърдила на класа за грешки в четенето. Родителят пита първокласника: "Знаеш ли защо госпожата е била сърдита?" Изчаква отговора на детето. Пита: "А може ли да има и друга причина? А друга?...Едва след като чуе детското предположение, родителят обяснява: "Понякога възрастните показват със сърдитостта си, че обичат детето и искат то да става все по-успешно. Не винаги сърдитият човек е лош човек").

Един проблем е задача за решаване. Детето ще намери своето решение, ако му се помогне да види възможни варианти.

("Ако искаш да бъдеш с Иван, а той е с други деца, ти можеш да идеш при тях; може да потърсиш Митко; може да си играеш сам или дори да дойдеш при мен. Хайде да видим, какво искаш да пробваш най-напред...?").

Детето трябва да привикне да постъпва по начин, който удовлетворява двете му водещи потребности - да постига своето и да запазва добрия контакт с другите. Споделянето с възрастните е път към постигането на това. Детето има много енергия и се нуждае от идеи къде и по какъв начин градивно да я използва.

Уважаеми родители,
Не се притеснявайте, ако не всеки път успявате да помогнете на детето си да се справи с агресията. И най-добронамерения човек прави грешки и има своите пропуски. Ако сте в затруднение, ако имате нужда от помощ, търсете специалистите - учители, психолози, психотерапевти!

Човек попада в трудни ситуации, но важно е да се намери помощник за справяне с проблема.

Валери Георгиев - детски психолог и семеен психотерапевт във Варна.