Зареждам...
Конфликти в образователната система


Валери Георгиев - детски училищен психолог и семеен психотерапевт Варна

 



                                         ЕДИН КРИТИЧЕН ПОГЛЕД КЪМ СИТУАЦИЯТА В УЧИЛИЩНИЯ КЛАС


Актуален коментар по действителен случай:


Милен е на 13г , като до този момент е с нормално поведение и много добър успех в училище. Започва да се държи арогантно в класа, както със съучениците си, така и с учителите. Много често успява да провали учебните занятия на целия клас.Физически по-развито и буйно дете, той започва да налага със сила своето доминиращо поведение над останалите ученици. Започва да бяга от училище, в началото епизодично, след това редовно. Оформя се като неформален лидер на отделна група в рамките на класа. Обкръжението му в тази група, започва да подражава на лидера си и те също започват да бягат от училище безпричинно. Определят си сборище, където започват да пият алкохол и да пушат цигари. Заедно и организирано упражняват насилие над други ученици, които не са членове на тяхната група. Правят опити да отнемат пари и ценни вещи от други ученици.

Проблеми произтичащи от ситуацията:

Оформя се отделна неформална група в класа с очертан лидер. Проблема е в отрицателната насоченост на неговата група. Извършват се нарушения на училищния правилник, като закъснения, бягства от час, нарушения на дисциплината в час, което води до невъзможно пълноценно протичане на педагогическия процес, пречи се на останалите ученици да възприемат, а на учителя да преподава учебния материал. Осуетява се ролята на учителя като "авторитетния друг", неговата доминираща и ръководеща роля в успешното реализиране на учебно-възпитателния процес. Сериозно застрашена се оказва и основната функция на училищния клас, като фактор и поле за реализацията на педагогическия процес. Девиантното поведение на "неформалите", застрашително ги тласка към асоциално, а от там към престъпно поведение, но това съвсем не е целта на съвременото българско училище.

Възможните варианти за въздействие върху конфликтната ситуация:

- Беседа с ученика, родителите, приятелския кръг и училищното ръководство, заедно и поотделно;
- Мерки по правилника за вътрешния ред на училището;
- Уведомяване на инспектор от детска педагогическа стая, обслужващ училището, за мерки по корекционна работа с детето;
- Педагогическия съветник насочва детето към ЦСП, местната КБППМН, където работят - социален педагог, психолог, психиатър и др., които изследват причините за подобно поведение;
- Като крайна мярка, и-р ДПС изготвя предложение до местната КБППМН за разглеждане на възпитателно дело и налагане на възпитателни мерки - примерно: ученикът под надзор от обществен възпитател.

Действия, предприети от училищния екип:

Училищния психолог е взел мерки, като е провел беседа с ученика, училищното ръководство, приятелския кръг и родителите на ученика. Същевременно е предложил на училищното ръководство да приложи мерките предвидени от правилника за вътрешния ред на училището. Тъй като това не дава резултат, уведомява инспектор от детска педагогическа стая към МВР за развитието по случая. Психологът се запознава с обстоятелствата по проблема, с биографията на Милен, изучава и проследява оформянето и развитието на личностния му характер. Уверява се, че Милен произхожда от семейство с правилна структура, установява, че училищната среда също е нормална. Стига до извода, че проблема се корени в допуснатите пропуски при изграждането на емоционалната свера в личностовото развитие на Милен. Към този сериозен дефицит се наслагва и навлизането му в кризисната възраст на пубертета. Забелязва, че той е с изпреварващо физическо развитие и"кипи от излишна енергия"т.с., има добри данни за активна спортна дейност. Ефекта на тази извънучилищна форма му е добре известен от неговия професионален опит. След като получава одобрението на родителите, решава да заведе детето на състезание по борба. Милен харесва този спорт и психолога го записва да тренира в местния клуб по борба. Благоприятния ефект от практикуването на спорта не закъснява. Милен променя поведението си в конструктивна посока. Това се отразява и на останалите членове на неформалната група като ярък положителен модел за подражание. Така умелата и навременна намеса на училищния психолог спомага за разрешаването на един ескалиращ до този момент конфликт в образователната система.

Детски училищен психолог и семеен психотерапевт във Варна - Валери Георгиев

Характеристика и анализ на конфликта:

На базата на изведените и доказани теории и концепции в конфликтологията, през втората половина на ХХ в. от учените - изследователи работили в тази област, описаната по-горе ситуация може да се определи като конфликт. На лице са противопоставяне и дисхармония между неформалната група и останалите членове на формалната - училищния клас от една страна, а от друга, неформалната група и учителя, училищното ръководство и родителския съвет. Възниква противопоставяне между страните, основаващо се на противоположни мотиви, цели, потребности, позиции, възгледи, задачи и нужди изразяващи се в следното: Нарушена е структурата на класа като формална група, тъй като новообразуваната неформална е с отрицателна насоченост и влияе негативно на класа като цяло. Застрашена е основната функция на класа, като учебно-възпитателен фактор и поле за реализация на педагогическия процес. Възпрепятства се достигането на крайната цел на този процес - самоусъвършенстване и саморазвитие на личността на ученика. Обезличава се ръководно-доминиращата роля на учителя в успешното реализиране на учебно-възпитателния процес. Девиантното поведение на Милен, а от там и на цялата неформална група, която се идентифицира с лидера си и му подражава, клони към асоциално и има реална опасност ако не бъде корегирано на време, да се превърне в престъпно. Освен това, проблема може да мултиплицира и да се превърне в тенденция за подражание от повечето ученици в класа, която ще провали педагогическия процес в училищния клас.  

До тук се открояват цяла поредица от противопоставяния, между мотивите и потребностите на неформалната група и другите членове на класа, които желаят да усвоят нови знания и умения, целите и задачите на училището като социална институция, която трябва да направи възможна реализацията на педагогическия процес. Имаме възпрепятстване на функцията на училищния клас като фактор в учебно-възпитателния процес, функцията на учителя като фасилитатор, координатор и коректор в организацията и провеждането на учебно-възпитателния процес. Девиантното поведение, което може да доведе до асоциално и престъпно, е в разрез с целите и задачите на българското училище, като една от основните институции осигуряващи процеса на социализация на подрастващите.

Като "конфликтогени" могат да се посочат, обидни думи и квалификации по адрез на съучениците, демонстриране на грубо и арогантно държане на обществено място, агресия и упражняване на насилие към останалите деца, действията и отношенията на "неформалите" са асоциални и са насочени против обществото.

Основни причини за конфликта са:

1. Индивидуално-психични - свързани с темперамента и характера на Милен, неговите личностни особености и измененията във връзка с възрастовото му развитие.
2. Социално-психологически - отразяващи явленията в социалната група(училищния клас) и взаимодействието между формална и неформална група, лидера и членовете на групата, неформалната група и училищното ръководство.

Частни причини са:

Различията в ценностите, целите и средствата за достигането им между формалната и неформалната групи, неформалната група и учителя, училищното ръководство, неформалната група и общественността.

До тук можем да кажем, че имаме обективно създадена "конфликтна ситуация" - противопоставяне на интересите на неформалната с тези на формалната група и обществото. "Инцедент" - който е пусков механизъм за развитие на събитието(скандали, побои, бягства от училище, употреба на алкохол и цигари). "Субекти" - ученеци, учители и училищното ръководство като участници в събитието. От казаното до тук следва, че имаме наличие на "реален конфликт".  

Класификация на конфликта според различните принципи:

Според сферата на проявление, конфликта е в образователната система. От гледна точка на участващите субекти и зоната на разногласие, той е сложен и комплексен, тъй като:

1) Имаме вътрешно-личностен конфликт на ниво индивидуално съзнание. Биологично-физиологичното развитие на Милен и възрастовия период на "пубертетната криза", който според Е. Ериксон е една от двете основни "кризи на идентичността" в психичното развитие на човека, довеждат до изменения в емоционалната сфера, възгледите и мирогледа са в процес на формиране, морално-ценностната система също, Свръх Аз-а(съвестта) все още не е утвърден и не играе решаваща роля при определяне на външните прояви - поведението. Появяват се нови потребности във връзка с познавателното развитие, които трябва да бъдат удовлетворени, а от там и нови мотиви за външна изява, които ако не бъдат корегирани и насочени в правилната посока, под въгшното влияние на социалната среда довеждат до поведение несъответстващо на утвърдените норми от обществото(девиантно поведение), което ако е позитивно ориентирано може да се възприеме като "различно, нестандартно мислене", "творческа индивидуалност и екстравагантност", но ако е негативно ориентирано води до асоциално и може да достигне до престъпно поведение.

В нашия случай вътрешно-личностния конфликт пряко довежда до девиантното поведение на Милен, а косвенно до:

2) Междуличностен конфликт, който първоночално е между Милен и групата(класа), след това между групата на Милен и групата на останалите ученици в класа и от друга страна, между групата на Милен и учителя заедно с училищното ръководство, родителския съвет и общественността. Конфликта може да се определи като силно изразен, поради обществения отзвук и продължителен, поради дългия период на образователния процес. Той подчертано е деструктивен и реалистичен, протича под формата на скандали, побои, малтретиране на други деца, открита агресия и насилие. според щетите които нанася подобен конфликт, той се явява основен и съществен, а според начина на възникване е стихийно(природно-биологично) възникнал. Може да се каже, че конфликта е предначертан и очакван, тъй като на науката отдавна са и известни механизмите, етапите, особенностите на възрастовото развитие на човека, в това число и психичното.

Или, като обобщение на казаното до тук:

Конфликта е субектно целенасочен, по своята същност има афективен характер, а според проявлението и последствията - има социален характер.

При съставянето на характеристиката и анализа на конфликта са приложени подходите на : психоанализата, психодинамичния подход, поведенческия подход.

Структура на конфликта:

1. Страни на конфликта - формална група(училищния клас), неформална група с неформален лидер, учител, ръководство, родители и общественност, пострадали и малтретирани лица.

2. Предмет на конфликта - малтретирани деца, провален педагогически процес и училищна програма, провален социален процес, в перспектива - нови потенциални престъпници.

3. Обект на конфликта - духовен проблем, защото се пречи на правилното изграждане на личността на останалите ученици и тяхното нормално развитие, социален проблем, защото съществува вероятност за асоциализация на Милен и групата му.

4. Представи за конфликтна ситуация - поради специфичната възраст на учениците не може да се твърди, че напълно осъзнават конфликтната ситуация, но учителят, ръководството и родителите - да.

5. Мотиви - противоположност на потребностите, интересите, убежденията и идеалите на конфликтуващите страни (неформали, клас, учител, ръководство, общество).

6. Позиции на участниците в конфликта - за неформалите: неконтролируеми постъпки; непристойно държание; агресия; насилие и вандализъм.За учителя и ръководството: поемане на отговорността за позитивно разрешаване на конфликта.

7. Стил на конфликтно поведение - за неформалната и формалната групи то е съперничество, а за учителя и ръководството - сътрудничество.

Характеристика и анализ на действията на социалните педагози:

1. На педагогическия съветник:

Провеждането на беседа с Милен, родителите му, приятелския кръг и училищното ръководство, могат да се определят като стил "сътрудничество" за справяне с конфликта, тъй като е насочен както към интересите на Милен, така и към интересите на педагогическия съветник като представител на училищното ръководство и общественността, но не е достатъчно убедителен и аргументиран.

Когато училищното ръководство, по негово предложение взима мерки по правилника за вътрешния ред, вече говорим за стил "съперничество", защото педагогическия съветник тук използва допълнителни ресурси като: власт, авторитет и социален статус, дори може да се говори и за стил "конфронтация". Поради това неговите действия не дават резултат.

2. На инспектора от детска педагогическа стая:

Той е поканен от едната конфликтуваща страна (училищното ръководство), да се намеси като трета страна в конфликта и като специалист в тази област да съдейства за неговото разрешаване.

След като инспектора се запознава с обстоятелствата, фактическия материал по случая и биографията на Милен установява, че детето произхожда от нормално семейство с правилна структура. До определен момент физическото развитие и изграждането на личността му са били в хармония. Той е показвал воля и трудолюбие за справяне с житейските ситуации, имал е много добър успех в училище, изградени морално-волеви качества съответстващи на етапа на развитие и като цяло, позитивно ориентирано личностово развитие. Но навлизайки във възрастта на пубертета (която според Е. Ериксон е едната от двете основни "кризи на идентичността" в човешкото развитие), правилно изградените до този момент личностни качества променят посоката на своята изява от позитивна в негативна, поради липса на емоционална удовлетвореност от полагания труд и много излишна физическа енергия. 

Инспектора достига до извода, че колегите работили по случая до тук са се опитвали да противодействат върху симптомите на проблема и никой не се е постарал, да въздейства върху източника - "причинителя на болестта". Опирайки се върху познанията си по психология, професионалния си и житейски опит, той решава да помогне на Милен, като го мотивира да промени поведението си в положителна посока.

След разговор с родителите, инспектора завежда Милен в залата по борба на местния спортен клуб. Детето харесва този силов, мъжки спорт и изявява желание да се запише. Посещава редовно тренировките и тренира с огромно желание и усърдие. Спортът развива у него воля, самодисциплина и самоконтрол. Не закъсняват и спортните резултати. Милен печели поредица от състезания и заслужено става градски шампион. За него, това е истинска и жадувана награда, огромно емоционално удовлетворение от положения труд и усърдие. Не закъснява и промяната на поведението му в училище. Той спира бягствата от училище. Става дисциплиниран и старателен ученик. Започва да защитава по-слабите деца от по-силните. Проявява благородство в отношенията  с връстниците си. Като неформален лидер, започва да влияе позитивно на своите подчинени в неформалната група и тяхното поведение също търпи корекция в положителна посока. Възстановява се нормалния социален статус на училищния клас като формална група, в следствие на промененото от негативно в позитивно влияние на неформалната група и нейния лидер върху класа. 


Детски психолог, семеен психотерапевт Валери Георгиев - Варна.