Зареждам...
Психология на влиянието. Особености на междуличностното общуване.

Психотерапевт, детски психолог, логопед Варна - Валери Георгиев

1. Същност и структура на общуването като процес:


Общуването е най-съществения психичен феномен на всички социално-икономически и политически отношения в обществото. Всяка една основна социална дейност, може да се обобщи, като отношения между две основни социални фигури: родител-дете;началник-подчинен; лекар-пациент; учител-ученик и т.н. Качеството на всяка основна социална дейност, в най-голяма степен зависи от качеството на междуличностните отношения между участниците в тази дейност. При непосредствен реален контакт между двама души възникват обективни отношения, по същество реално емоционално-чувствени, които в психологията се определят като симпатия и антипатия. Те влияят върху крайния продукт на съвместната дейност. В процеса на общуването се оформят два основни типа отношения:

1.1. Междуличностно - симпатия/антипатия - които в психологията са точно определена категория, която е въведена от Джейкъб Морено (евреин от румънски произход), такива още са - привличане-отблъскване; доброжелателност-агресия; съвместимост-несъвместимост; взаимопомощ-вреда; обич-омраза.

1.2. Отношение към информацията - това включва, преди всичко, начина по който тя се обменя - диалог, лекция, беседа и пр.

В процеса на общуване тези два типа отношения които са основни, могат да си сменят местата, т.е."цялото има приоритет пред частта (системен и системно-интегративен подход - общото, основното, конкретното).

От какво зависи качеството на общуването?

Възрастовата психология е в основата на качеството на отношенията. Трябва да бъдем компетентни и да знаем как да общуваме във всяка една възраст. Човек трябва да познава себе си, за да може да опознае и другите хора за да знае какво искат т.е., трябва да имаме познание и мотивация. Общуването зависи от отношението към самия себе си.
"Ако е добродетел да обичам ближния си като човешко същество, то трябва да е добродетел, а не грях, да обичам самия себе си, тъй като аз също съм човешко същество". (Ерих Фром. Изкуството да обичаш, С, Кибея, 2000г., с.66)

Обичта към другите минава през обичта към самия себе си, затова самопознанието е основен инструмент, а това ни го дава психологията. "Опознай себе си" е първата от седемте велики мисли за седемте добродетели, написани върху стената на храма на Аполон в Делфи. Конкретно за качеството на общуването са важни отношенията в семейството - между родителите, между родители и дете, те са определящи за изграждането на личността на детето. Но все пак началото на процеса на социализацията на детето се поставя до четири годишна възраст т.е., важно е в този период отношението на майката към детето. Лекарят за да лекува другите, първо трябва да излекува себе си, а това се отнася за учителя, психолога, психиатъра и т.н. т.е., добрият психоаналитик прави психоанализа първо на себе си.

Например: Симпатията към учителя може да прерасне в симпатия към училището, от симпатия към родителя в симпатия към учителя и т.н., тези отношения могат да се разместват, защото всъщност обучението като процес е обмен на информация и обмен на поведение, а психологията е в основата на всички отношения.

Кои са разновидностите на общуването?

Разнообразието е толкова голямо, колкото е разнообразна човешката дейност:

Делово общуване - регламентираност, еднозначност, всичко е зададено по сценарий, дистанция в отношенията, очаквани резултати.
Игрово общуване - без сценарий, без регламент на отношенията, непредвидим е и резултата.
Традиционно - регламент, ритуал, традиции.
Иновационно - допуска многообразие на връзките.
Духовно - такова е например педагогическото общуване или между писател и читатели.
Утилитарно общуване - основната цел е материална полза.
Според обстановката - празнишчно и делнично.
Според темата - политическо, религиозно, научно, икономическо, военно.
Според броя на участниците - междуличностно, групово, масово.

2. Равнища на общуването:

2.1. Социална перцепция:

Първи и задължителен етап в процеса на общуване  е възприемането на обекти от външния свят чрез сетивните органи, състоящи се от своя страна от рецептори по периферията и от анализатори в мозъчната кора. Нашият "Аз" взаимодейства с околния свят чрез сетивните органи. Опознаването на света става посредством усещанията и възприятията, които имат познавателна роля.

Усещането - е отражение на отделни свойства на предметите и явленията, въздействащи непосредствено в даден момент върху сетивните органи. Те влизат в структурата на следващия по-сложен процес - възприятието.

Възприятието - е отражение на предметите и явленията като цял образ, при непосредственото им влияние върху сетивните органи. Главната и единствена гаранция, че човек отразява правилно света около себе си, е успешната дейност по неговото преобразуване и усвояване.

Перцепция - това е процесът на непосредствено отражение на обективната действителност в съзнанието чрез сетивните органи. Този процес включва вътрешни и външни обекти, ситуации, събития, явления и пр. и  е специфична форма на преработване на информацията, позволяваща опознаването на средата. Перцептивните образи ни свързват с околния свят.

Социална перцепция - това е специфичен феномен на възприятието и се схваща като възприемане, разбиране и оценка от хората на социални обекти   - другите хора, на групи, на самите себе си, на социални общности и т.н. Тя разглежда влиянието върху процеса на възприятие от социални или личностни фактори, като мотивация, фиксации, очаквания, влияния на групата и т.н. Социалната перцепция е механизмът, чрез който започва общуването. То, както и всеки комуникативен акт, започва с възприемането на хората един от друг.

2.2. Комуникация:

Комуникация -
в най-общ смисъл това е обмен на информация между организмите посредством сигнали, а при хората, това е обмяна на опит между тях предаван чрез сигнали.

Комуникативна верига - тук обяснения можем да дадем чрез теорията на информацията, чийто категории са валидни за всеки тип общуване. Дсновни звена във веригата са : комуникатор - това е отправителя на речевата информация, говорещия; рецепиент - това е получателят на речевата информация, слушащия, възприемащия.

Информацията протича от комуникатора към рецепиента, за да осъществи определено въздействие върху него. Всеки комуникатор има свой предавател включващ вербалната, невербалната знакови системи и говорния апарат, чрез който трансформира информацията към реципиента.

Реципиента от своя страна трябва да притежава качествен приемник - това е съвкупността от неговите пет сетива. Между комуникатора и реципиента съществува канал за права и обратна връзка, по който протича кодираната информация. Всеки канал за връзка си има свое напречно сечение, което е променливо и се определя според характера и качеството на подаваната информация. Каналът е най-силно отворен при подаване на неочакван сигнал. Неочакваността свързваме не само с новата информация, но и с начина по който се поднася известна вече информация. Информацията се предава по определен код, който реципиента трябва да може да декодира. Комуникатор и реципиент могат да се разберат само, ако и двамата знаят езика носещ информацията.

От решаващо значение за протичане на информацията е шумът в канала за връзка. Под шум се разбира пречка, смутител на информативния поток, при това може и да не е звук, а излишен детайл в облеклото на говорещия, цвете на масата и пр.

Друг важен елемент от комуникативната верига е обратната връзка - връщането на информация за качеството на възприемане от страна на реципиента. Тя е процесът на получаване на информация за състоянието на комуникативния партньор с цел подобряване на общуването и достигане на желания резултат.

2.3. Интеракция:

Това е взаимодействие в процеса на общуване, което основно се осъществява чрез словото. Обикновенно то е насочено към някого - въобръжаем слушател, действителен или второто "Аз" и твърде често слушателите са на различно мнение. Словото е искане за промяна в настроението, поведението, убеждението на слушателите. Както казва К. С. Станиславски - "Словото е действие! Да говориш, значи да действаш!".

В този смисъл, словото гони определена цел - да предизвика действие от другия партньор т.е., то притежава действенна цел, а общуването продължава докато се постигне крайната цел. Ясната цел в общуването, особено в речевото, налага избор на изразни средства, определя интонацията и мимиката на речта.

Общуването е основополагащо за социалния живот на обществото и се осъществява преди всичко чрез речта на човека. В своето развитие като социално явление, речта(словото) е придобила три основни функции:

Комуникативна функция на словото - определя се от необходимостта хората да се свързват помежду си , да се информират взаимно за състоянието си. Тази функция е свързана предимно с човешкото ежедневие.

Апелативна функция на словото - тя е във връзка с привличане вниманието на събеседника, което трябва да се насочи към акта на възприемането.

Сугестивна функция - тя е свързана с най-висшата социална роля на словото - да служи за внушение на общественно значими идеи от "високо място" т.е., от официална трибуна, катедра, подиум, сцена и пр.

Общуването на ниво "интеракция" е най-високото ниво и е възможно само ако са изпълнени предходните две - "социална перцепция" и "комуникация" т.е., към инструментите на предходните се прибавя и словото и така ефекта става максимален.

Вече споменах, че общуването чрез словото е акт на взаимодействие между две или повече страни т.е., не въздействие(еднопосочно-активно), а именно взаимодействие(в двете посоки - интерактивно). Именно заради това в определени случаи е възможно едната страна да доминира над другата. К. С. Станиславски твърди, че словото е "действие", а наличието на действие предполага определен тип "противодействие", съпротива, без която то се обезмисля като функция. Всяко действие в жизнени условия произтича от определена жизнена необходимост. Винаги някой иска да въздейства на някого от гледна точка на свой интерес. Действието има две страни: Психическа - в качеството на желание, порив, да бъде променено настроението или убеждението на партньора в диалога, с цел да бъде променено и поведението му. Физическа - в която това искане се материализира, чрез осезаемото в контакта между партньорите и тъй като ние контактуваме не само чрез речта, а още и чрез тялото си, контакта става словесно-пластичен, а действието психо-физично. Неговия адрез е партньора, а изходното начало е жизнената необходимост.

При една ораторска реч, съпротивата е в обратното настроение, обратното убеждение, обратната позиция на аудиторията(партньора). При лекцията, съпротивата е неосведомеността, информациония глад, незнанието на слушателя. При съдебната реч на адвоката или прокурора, съпротивата е в неутралитета на съда. И в трите случая наличието на съпротива, ражда необходимостта от действие на говорещия, от определен тип словесна изява. Действието трябва да се превърне във въздействие, което да промени нещо конкретно в ответната страна. Само тогава речта става жива, целенасочена, завладяваща, приковаваща вниманието на реципиента(аудиторията). Липсата на съпротива обезмисля, прави парадоксална ораторската реч, защото никой не говори пламенно на убедени в неговата позиция хора(слушателите спят, като на партийно събрание през 1978г.).

Валери Георгиев - семеен психотерапевт, логопед и детски психолог:
Най-ефективно е общуването, когато е в условия на "интерактивно взаимодействие".

Един от основните закони в теорията на информацията гласи:  " Положителната обратна връзка води до разпадане на връзките т.е., всякакъв словесен контакт при общуването с партньора става безпредметен в оня миг, в който говорещия е получил съгласие и съпротивата е преодоляна".

Магическото "Ако" на К. С. Станиславски в общуването:

Съзнателно и несъзнателно много хора използват този "театрален" механизъм на общуване в ежедневието си без да са професионални актьори. В този случай механизма се проявява във варианта - "Ако аз съм на мястото на другия човек срещу мен, как бих действал?". Така той подпомага социалната идентификация. Поставянето в позицията на партньора в общуването, ни дава възможност да разберем мотивите, които го подтикват към действие, да знаем какво можем да очакваме от него и съответно да изберем необходимата и резултатна стратегия на поведение.

Действието в ролева позиция, при което човек се освобождава от присъщите си задръжки, е полезна психо-социална тренировка в реалната комуникативна практика. Затова се използва в съвременните широкоспектърни психологически и делови игри(тренинги). Механизмът на "магическото "Ако" на Станиславски", подпомага развитието на способност за идентификация, необходима за разбиране позицията на другия човек - на партньора в общуването. Чрез него се активизира психо-социалната комуникативна адаптивност.

3. Общуването, като обмен на информация:

3.1. За същността на "теорията на информацията":


Информацията е основен инструмент за анализ на възникващи събития и явления, за оценка на политически, икономически, психосоциални процеси. "Теория на информацията" е самостоятелна научна дисциплина, даваща отговор на въпроса: "Що е информация?". Според тази дисциплина основното свойство на информацията е да управлява различни процеси и явления. Освен това, тя е независима и непроменлива по отношение на своя носител. Когато този извод на информационната теория се прилага към междуличностния обмен на информация, трябва да се вземат предвид специфичните психологически особености и механизми оставащи извън нейния обхват. Следователно психологическия анализ на процеса приемане-предаване на информация между отделните личности, не е еднакъв с анализа при информационите системи. Това от своя страна не трябва да е повод да не се прилагат някой изводи на теория на информацията, при анализа на комуникативната страна на общуването.

3.2. Психологически особености на общуването, като обмен на информация между хората:

3.2.1. Като система на отношение:

Това е обмен на информация между двама партньори, между два субекта, които си взаимодействат активно и всеки един от тях е активен спрямо другия и спрямо съдържанието на информацията.

Информационо въздействие - познавателната страна на информационното въздействие е свързана с проблема, до колко съдържанието на информацията е адекватна на отразяваната реална действителност. Ценностната страна е свързана с проблема за личностната значимост на информацията.

Личностен смисъл - на информационото въздействие или пристрастност на човешкото съзнание, според А. Леонтиев, се определя от емоционалното отношение на личността спрямо получаваната информация. Като (+) или (-) отношение на личността към информацията може да се пренесе и върху приносителя и. С. Рубинщейн твърди, че всички външни въздействия се пречупват през призмата на индивидуалните вътрешни особености на личността формирали се в процеса на нейното развитие.

3.2.2. Като психично въздействие:

Посредством информацията, която си обменят партньорите, те могат да си влияят един на друг и да променят своето поведение.

Управляваща функция на информацията - управлява индивидуалното поведение на човека, а степента на промяна в поведението на общуващите партньори показва ефективността на комуникацията.

Възпитателна и превъзпитателна функция - промяната на поведението, означава промяна на характера на човека. Следователно обменът на информация в процеса на общуването, осъществява развитието и възпитанието на личността, а в отделни случаи и превъзпитанието.

3.2.3. Комуникативни бариери:

Според Л.С. Виготский, мисълта никога не е равна на прякото значение на думата. В едни и същи думи, различните хора влагат различен смисъл, поради социални, възрастови, политически и пр. различия. В условията на общуването като обмен на информация, този различен смисъл на думите се натрупва като "комуникативна бариера", която пречи, смущава взаимното разбиране на партньорите, а факторите социални и психологически, които смущават процеса на междуличностния обмен на информация се наричат "смислови бариери". Разглеждаме ги в два аспекта:

Личностен смисъл - причина за възникване на смисловите бариери е, че претенциите и изискванията които се налагат се явяват нови за ученика т.е., не са още вградени в новия опит и възгледи.

Пристрастност на човешкото съзнание - тук в сила са вече споменатите: "Принцип за личностния смисъл"(А. Леонтиев) и "Общопсихологическия принцип за вътрешната призма"(С. Рубинщейн).

3.2.4. Причини пораждащи смисловите бариери:

Социални причини -
това са принадлежност към различни социални слоеве, възрастови, национални, партийни, религиозни различия, неравностойност в образователното и интелектуалното ниво на общуващите.

Психически причини - прекалена скромност и затвореност на общуващите, демонстративност и агресивност на един от общуващите, симпатия-антипатия, доверие-недоверие, и др. междуличностни феномени.

Смисловите бариери могат да се нарекат личностни филтри, през които минава социалната информация, преди да бъде осмислена от личността. Този личностен филтър се задейства от доверието или недоверието към съдържанието на информацията, както и към личността на партньора предаващ информацията. Смисловите бариери действат така, че обективна и вярна информация може да се окаже неприета, а лъжлива и изопачена да се приеме.

3.3. Моралните норми и идеали в процеса на общуване:

"Никога не започвайте с думите: "Ще ти докажа, че ...". Това не е добро начало. Все едно, че казвате: "Аз съм по-умен от теб. Ще ти покажа, че не си прав и ще те накарам да промениш мнението си". Това е предизвикателство. То поражда съпротива и събужда у слушателя желание за битка още преди да сте започнали да излагате становището си". (Д. Карнеги - 2007г.)

Карнеги посочва осем основни психологически правила от значение за общуването:

1. Единствения начин да извлечете най-голяма полза от някой спор, е да го избегнете. 
2. Проявявайте уважение към мнението на противниковата страна. Никога не казвайте чрез думи или чрез жестове някому, че няма право.
3. Ако нямате право или сте сгрешили, признайте си бързо и на драго сърце.
4. Започвайте разговора доброжелателно и по приятелски.
5. Започвайте разговора така, че партньора ви да започне веднага да се съгласява с вас.
6. Да бъдем търпеливи в разговора си с другите хора, да ги оставим те да говорят, а не ние директно да им налагаме нашите идеи, мнения и желания.
7. Оставете другите да говорят повече за вас.
8. Опитай те се почтенно да виждате нещата от позицията на човека с когото общувате.

3.4. Кодове в общуването. Знакови системи:

Общуването се осъществява с различни кодове(знаци). Това са сетивно възприети съчетания, произволно избрани от нас за да можем да извикаме, чрез сетивното си възприятие в нашето съзнание, мисли подобни на тези, които сме искали да възобновим.

Чарлз Пърс е предложил класическата класификация на знаците, като ги дели на три групи:

Икони - тези знаци изобразяват обектите си т.е., формата и съдържанието са сходни.
Индекси - те изобразяват явления или прпедмети оприличаващи предмета - формата и съдържанието са близки в пространството и времето.
Символи - това са знаци, които са произволно свързани с обектите, като връзката между форма и съдържание е по "договорка".

Според начина си на възприемане знаците са зрителни, иобонятелни, вкусови, слухови, тактилни.
Според формата си знаците биват:

Речеви - словесни, вербални, езикови. Тук влиза артикулацията, интонацията, възклицанията, паузата, мълчанието.
Кинеми - знаците на тялото т.е., нещо е знак, защото то се възприема като знак за нещо. Те са : жестовете - движение на главата, шията, раменете, позата на тялото; мимиките - това е движението на лицевите мускули.
Проксеми -това са знаците на разстоянията и отстоянията на общуващите страни. Това е териториалното поведение на хората, запазило се и до днес и доказващо животинския произход на човека. За северното полукълбо, към което се числим и ние, характерните отстояния са: интимна зона(до 0,50м) - най-защитавана от всеки човек, нещо като лична собственост. Тя от своя страна включва и така наречената подзона"близка интимна зона"(до 0,15м) - в която навлизането е равносилно на физически контакт; лична зона(до 1,20м) - тази дистанция е характерна когато сме в приятелски кръг; социална зона(до 3,60м) - при социално общуване, делово, с непознати хора; публична зона(над 3,60м) - при общуване с големи групи от хора или с обществени институции. Тези отстояния се тълкуват по различен начин от различните етноси и култури.
Вестеми - това са знаците на облеклото. То има функциите да осигури комфорт, защита от климатичните условия, демонстрира скромност, прикрива или открива сексуалния стремеж, вкуса на човека, физическото му състояние, произход, професия, тук се прилагат и естетически правила и норми, мода.
Декореми - различни украшения от благородни метали, като брошки, пръстени и пр.
Козметични знаци - парфюм, червило, грим, прическа и пр.
Аксесоари - чанти, шапки, вратовръзки, бастуни, жезъли и пр.
Има и други  - като знаци за ранг, пагони, татуировки, пиърсинги и пр. 
Хроматеми - това е знаковата система на цветовете, която е много важна за общуването. Всеки цвят олицетворява някакви характеристики на приносителя си: черно - траур; червено - любов; бяло - чиста съвест; чистота, свобода пр.

Комуникативната компетентност на участниците в общуването се основава на познаването на основните знакови системи. Най-преуспелите в случая са успели да развият тази способност, като са я извадили от безсъзнателно на съзнателно ниво и така могат да разгадават събеседниците си. "Следователно, за да можете да лъжете по-успешно, ще трябва да скривате някъде тялото си, за да не се вижда и да ви издава."(А. Пийз, А. Гарнър - 2000г.)









Валери Георгиев - детски психолог, семеен психотерапевт, логопед, практикуващ във Варна.
       


''OPTIMUM'' - психотерапевтична и логопедична практика, с възможност за консултиране и психотерапия, както на български език, така и на руски език.



Практиката предлага квалифицирана помощ от специалист при невротични и речеви разстройства.









         

 


4. Невербални системи за общуване (езика на тялото):

Това е системата от външно демонстративно поведение на общуващите, която допълва емоционално обмена на информация, осъществяван чрез вербалното общуване, т.е. процесът на общуване като обмен на информация ще бъде непълен без включването и на невербалната система. Така двете заедно дават пълния процес на общуване.
Разграничени са следните видове невербални системи за общуване:

4.1. Зрително двигателна система от знаци - обособени са в специална област на психологическите изследвания наречена "Кинетика", а самите знаци - "кинеми". Те са: жестове - движението на главата и крайниците; мимика - израза на лицето, главата и шията; пантомимика - позата на тялото. Движението и състоянието на различните части на тялото отразяват емоциите и чувствата на общуващите т.е., включването им в общуването го оцветяват емоционално. Тъй като тази система е много значима, затова и "Кинетиката" е като обособена област в психологията.


4.2. Контактът на очите, като система от знаци за визуално общуване - чрез тази система се изразява и предава смисъл, който включва съдържание на предаваната информация, съдържание на обстоятелствата и ситуацията , в които се извършва обмена на информация. Установено е, че контактът на очите се оказва твърде важно явление в общуването.

4.3. Параезикови и Екстраезикови системи от знаци - те са смислови и емоционални допълнения към вербалната система в процеса на общуване.
Параезикови - определя качеството на гласа(тембър, диапазон и тоналност).
Екстраезикови - това е включването на паузи в речта, многозначителни възклицания, смях, плач, промяна на темпа на изказване.

4.4. Времево-пространствена система на общуването - определящо е разположението на партньорите един спрямо друг по време на общуването. Ако се разположат "лице-лице" - това символизира взаимно внимание и уважение, докато разговор зад гърба или когато се обърне гръб на партньора - говори за отрицателно емоционално отношение. Тези характеристики на общуването са различни за различните национални култури и традиции и се явяват, като познавателно и ценностно допълнение на съдържанието на обменяната информация.

4.5. Дипломатическото общуване, като система за общуване - тук са разработени специални норми за закъснение и норми за пространственно разположение на общуващите дипломати (дипломатически протокол), които си имат точно определени смислови значения.
Всички споменати до тук невербални системи за комуникация имат една обща характеристика и функция - всяка от тези системи използва свои собствени изразни средства и всяка от тях допълва и променя логическото и емоционалното съдържание на вербалното общуване. Невербалните системи са ефективни тогава, когато всички участници в общуването влагат един и същ, общ смисъл в тях. Само в този случай невербалното общуване може да осигури обмен на информация и взаимодействие между партньорите.  

5. Общуването, като обмен на поведение:

В процеса на общуване, освен обмен на информация, много важно е още партньорите да осъществяват и обмен на външни поведенчески реакции и действия. В дейността на човека, общуването му с други личностти е взаимодействие, в което той обменя с другите личностти реакции, операции, поведенчески актове и начин на поведение. Взаимодействията между хората могат да се проявяват само тогава, когато те са включени в съвместна дейност.

Общуването като взаимодействие е израз на единството между обществените и междуличностните отношения, изразяващи се като система от различни модели на поведение, обединени в една обща съвместна дейност.

5.1. Фактори, обуславящи междуличностното взаимодействие:

Социален контрол -
този механизъм се изразява в неодобрения, осъждане, наказание, като по този начин осигурява корекция на отклоняващото се от нормата поведение.
Социални норми - това са общоприети от обществото и утвърдени образци на поведение, които регламентират взаимоотношенията и взаимодействията. При нарушаване на тези норми се включва механизма на социалния контрол. В общуването като личностно взаимодействие, всеки партньор максимално реализира своята нравствена култура, нравствено съзнание и нравствено поведение.
Социална роля - това е нормативно одобрен модел на поведение в обществото (пр.родител).
Социална позиция - на определена социална позиция отговаря съответстващата социална роля (длъжност, възраст, пол, положение в семейството и пр.), това са социални позиции или социален статус.
Ролеви очаквания - за всяка социална роля има определени изисквания и очаквания от страна на околните, с които се общува. Тъй като у един човек се формират множество социални роли (той едновременно може да е родител и дете, ръководител и подчинен и т.н.), нерядко между тях се поражда ролеви конфликт , вследствие на възникналите противоречия в социалните позиции.
Ролеви конфликт - несъответствие в социалните позиции необходими за съответните роли (пр. ако е ръководител и мъж едновременно - при общуване с млада и сексапилна подчинена служителка, той е заплашен от сериозен ролеви конфликт, а именно, как да гледа на служителката - като мъж или като ръководител?).
Тактичност - това е способността на човек да определи и предвиди точно, очакваното от партньора служебно и нравствено поведение. Партньорите с които общуваме очакват от нас поведение, съответстващо на определени образци, което е важно условие за успешно взаимодействие.
Нетактичност - когато грешни очаквания или тяхното игнориране нарушават взаимодействието между партньорите и това често води до конфликтни ситуации и междуличностни конфликти, особено при деловото общуване.

5.2. Форми на междуличностното взаимодействие (съвместна дейност):

5.2.1. Съгласувано общуване:


То се изразява в обмен на действия, операции, отношения, поведенчески актове, в резултат на които се получава вътрешен и външен продукт. Вътрешния се изразява във формирането на определени качества в характера на общуващите личности. Всеки участник в съгласуваното общуване свежда до минимум противоречивостта на своите мисли, представи, чувства и убеждения. Това кара хората да се харесват и предпочитат, води до възникването на отношението симпатия - антипатия.

Психологическите механизми способстващи съгласуваното общуване са:

Саморазкриването - притежаваната от всеки човек естествена склонност да разкрива тайните си пред друг човек. При това разкриването е толкова по-голямо, колкото е по-голямо единството между общуващите. Ефективността от съгласуваното общуване е в пряка зависимост от степента на саморазкриване, а то от своя страна има следните закономерности:
- пълното саморазкриване и пълното неразкриване правят общуването неефективно като взаимодействие;
- по-голяма е степента на разкриване при жените, отколкото при мъжете;
- жените са по-склонни да получават саморазкриване, отколкото мъжете;
- колкото повече един човек се саморазкрива пред друг, толкова по-голяма е вероятността от саморазкриване и на другия партньор.

Конформизъм - това е осъзната или неосъзната тенденция на човека да се променя под влиянието на другите хора. При действието на този механизъм в процеса на общуване, отделния човек в повечето случаи, безкритично и неосъзнато привежда своето поведение в съответствие с нормите и правилата на групата.

Нонконформизъм - пълно отхвърляне на всички правила и норми на групата. Това е крайна форма на конформизма и довежда личността до социална изолация, до формиране на нихилистично отношение към цялото общество. Тази крайна форма прави общуването неефективно.

Тотално подчинение на груповия натиск - това е проява на тенденция на пълно обезличаване на собственото мнение, оценки, чувства и сляпото им подчиняване на другите. Това формира отрицателни нравствени качества като - раболепие, подмазвачество, приспособенчество и снижава творческата активност на личността.

Като се изключат крайните форми на механизма "конформизъм", които имат отрицателни нравствени характеристики, действието на този механизъм способства за ефективно съгласувано общуване.

5.2.2. Несъгласувано общуване (конфликтно взаимодействие):

По същество става въпрос за общуване, като взаимодействие водещо до негативни нравствени и социални отношения т.е., води до разпадане на съвместната дейност и е неефективно.

Формите на проявление на този вид общуване са:

Конфликт - осъзнат сблъсък, противоборство между най-малко две страни, дължащо се на пълно противопоставяне на интереси, цели, потребности, начин на поведение и отношение, които са съществено значими за личността и групата.
"Когато трябва да сме неприятни, няма животно, което да ни надмине. Обхватът и многообразието на обидните ни сигнали са огромни - при това още преди да си отворим устата."(Д. Морис, Жестове и поведение, 2007г.)

Фрустрация - психично състояние на тревога, досада, вътрешно напрежение, вътрешен дискомфорт при срещане на непреодолими прегради по пътя към постигане на определени цели.

5.3. Психологически правила за промяна в мисленето и поведението без накърняване на личното достойнство
       на участниците в общуването като взаимодействие (Д. Карнеги): 


1. Ако искате да промените някого без да го обиждате или да възбуждате агресивността му, започвайте с похвала или почтенна оценка на добрите страни от дейността му
2. Критикувайте грешките на хората не като ги показвате директно, а по заобиколен път.
3. Да изтъкнем първо собствените си грешки пред човека, чието поведение критикуваме.
4. Не поставяйте в неудобно и унизително поведение критикувания.
5. Изтъквайте всяка проява на способност, одобрявайте всяко постижение, никога не скъпете похвалите си.
6. Необходимо е да формираме желаното от нас качество макар, че у хората директното въздействие винаги се преживява като насилие и винаги води до отрицателни емоции.
7. Казвайте на човека с когото общувате, че той е способен и той ще се старае да оправдае дадената му в аванс добра оценка. Тази закономерност важи и когато припишем или завишим отрицателните му качества. Голяма е вероятността в бъдещата своя дейност той да потвърди на практика, дадената му в аванс отрицателна характеристика.
8. Постъпвайте така, че грешките които искате да корегирате у другия човек, за него да изглеждат лесно поправими.
9. Поставете нещата така, че човека който трябва да изпълни ваше искане или желание, да изпитва положителни чувства, когато се ангажира с изпълнението му.

6. Общуването, като междуличностно възприятие: 

Самото възприятие включва взаимно опознаване на потребностите, мотивите, целите и нагласите, което помага не само да се съгласуват взаимодействията, но и да бъдат установени междуличностни отношения на близост, привързаност, изразяващи се с чувство на симпатия и взаимоуважение.

Междуличностното възприятие, наречено в психологията "социална перцепция", "обмен на информация, "обмен на поведение" (това са трите съставни части на процеса на общуване в психологията), може да се представи като решаването на даден вид проблемна задача, при която възприемащия се стреми да реши, какви качества притежава личността срещу него? Най-важното тук е интерпретацията от страна на възприемащия на причините, потребностите и мотивите на поведение от страна на другия човек, тъй като потребностно-мотивационната свера е ядрото от качества на личността, около което се структурират всички останали качества.

6.1. Психологически процеси на социална перцепция:

Казуална атрибуция -
това е интерпретацията от субекта на междуличностното възприятие на потребностите и мотивите, определящи поведението на другия човек.
Разглеждаме следните изходни теоритични положения:
- опознавайки се взаимно, освен външното наблюдение, хората се стремят да изяснят и причините за поведението и личностните качества на възприемащия субект.
- поради недостатъчността на информацията от възприемането за адекватни изводи, възприемащия систематизира вероятностни причини за поведението и качествата на възприеманата личност, и тези вероятностни качества и ги приписва като реални.
- интерпретацията на причините за поведението на общуващите, съществено влияе върху емоционалните им отношения.

Фундаментална атрибутивна грешка - това са грешките при междуличностното възприемане. Тук наблюдаваме следните закономерности:
- образно казано човек има две различни "измерителни системи", една с която измерва себе си, и втора с която измерва другия. Като правило, първата е с по-занижени изисквания от втората, а това обяснява защо самооценката ни е завишена в сравнение с реалната оценка от околните.
- като краен резултат, качествата на ситуацията се приписват на качествата на възприемания субект. И обратно, когато качествата на личността се приписват като качества на ситуацията. Това важи за целия живот на човека.
- неуспешните резултати от съвместната дейност, личността обяснява с външни "обективни" фактори (другите хора), а успешните резултати обяснява, че се дължат на личностните и вътрешни качества.  

Контрастни представи - когато на човек извършил нещо лошо се приписват отрицателни качества, възприемащата личност по силата на контраста се оценява като носител на противоположните положителни качества.  

За групи с високо равнище на развитие (колектив, екип), е характерно условие за адекватна оценка на реалния принос на всеки член, чрез резултатите от съвместната дейност, т.е. тенденцията е намаляване до минимум на фундаменталната атрибутивна грешка. Впечатленията получени от междуличностното възприемане имат важна регулаторна роля в процеса на общуване, защото от правилната оценка и възприемане на другия човек, зависи тяхната съвместна дейност. Затова при изграждане на модела на взаимодействие на всеки субект, се налага да се съобразяваме с потребностите, мотивите и нагласите, но и с това, как този друг възприема и оценява тези потребности, мотиви и нагласи.

6.2. Механизми за реализация на междуличностното възприятие в процеса на общуване:

Идентификация - за да разберем другия човек, поставяме себе си на мястото на партньора по общуване, като това може да стане, както познавателно, така и емоционално.

Емпатия - тук освен че се поставяме на мястото на другия, и съприжевяваме емоционалните му състояния, т.е. емпатията е емоционална идентификация.( Станиславски)
Според Г. Андреева:"Едно е да разбереш партньора си по общуване заставайки на неговата позиция (действайки от нея), а друго е да го разбереш вземайки пред вид неговата гледна точка, дори съчувствайки и, но действайки по своему".

Рефлексия - отразява процеса на осъзнаване от личността на това, как тя се възприема и оценява от партньора по общуване. Тук наблюдаваме следните позиции:
- какъв съм аз в действителност?
- как аз възприемам себе си?
- как аз се възприемам от другия?
Рефлексията не е самопознание или разбиране на другия, а знание за това как другия ме разбира. Според Игор Кон, рефлексията е последователно взаимно отражение на вътрешния свят на партньора върху нашия вътрешен свят и обратно. За да е ефективно общуването е необходимо определено ниво на рефлексия, която да позволява осъзнаването от единия партньор на собствената му позиция и позицията на другия партньор.

Ефект на "първото впечатление" - изразява се в това, че при междуличностното възприемане от голямо значение е редът на получаваната  информация за човека. Първото впечатление пречупва през себе си въздействието на последвалата информация и променя нейния смисъл. Ефектът на "първото впечатление" се отнася само за първоначалното възприемане на непознат човек.

Ефект на "последното впечатление" - когато получаваме информация за човек, с когото сме общували продължително време, последната информация е най-значима.

Ефект на "ореола" - информацията която получаваме за даден човек, се наслагва около първото впечатление за него и така се образува "ореол" около личността на възприемания. В последвалия възприятен процес, "ореолът" е пречка за точна преценка на реалните качества на възприеманата личност.

"Позитивен ореол" - когато той се реализира като пристрастна положителна оценка. Ако първото впечатление за възприемания човек е положително, в последствие цялото негово поведение и черти на характера се оценяват положително. От всички качества се отделят и преувеличават основно само положителните, а отрицателните като чели не се забелязват.

"Негативен ореол" - точно обратния ефект. Преувеличаване на отрицателните качества на възприеманата личност и невъзприемане на нейните положителни прояви.
"Някой последствия на това несъзнателно допускане, че красиво е равно на добро, направо ме плашат". (Р. Чалдини. Влиянието-психология на убеждаването - 2005г.)

Стереотипизация - оценката за възприеманата личност е в голяма зависимост от собствения социален опит, придобития опит в общуването на възприемащия. При действието на този механизъм, възприемащата личност характеризира партньора си по еденичен признак (външен или вътрешен), който приема като съществен. Така се формира образът на другия човек по определени щампи, които са формирани в резултат от обобщаване на личния опит на възприемащия. Към това може да се прибавят и сведения от киното, вестниците, книгите или "злите езици". Поради това стереотипните представи могат да бъдат не само съмнителни и неточни, но и напълно погрешни, т.е. наред с правилните възприятно-представни оценки е възможно те да се окажат напълно неверни.

Познавателни реакции - образуват се от социалния опит и придобития опит в междуличностното общуване на възприемащия в неговото съзнание.

Категоризация - това са рамките в които общуващите личности взаимно се поставят и в последствие се заличават. Но при личности които нямат достатъчно опит в общуването си с хората, категоризацията довежда до стереотипизация.

Ефекта на "петното" - това е процеса при който на възприемания човек, съзнателно или несъзнателно, се приписва отрицателно психо-социално качество, което го прави непривлекателен за общуване. Често се използва от авторитарния тип ръководител, който проецирайки "петно" върху своите подчинени, ги поставя в ситуация на виновност, която е благоприятна за авторитарна манипулация.

Междуличностна атракция - това е психологичен механизъм отразяващ качеството на отношението на общуващите партньори изразяващо  се във: симпатия-антипатия; любов-ненавист; доверие-недоверие; привличане-отблъскване. Характеристиката на тези емоционални отношения определя качеството на общуване.

Социалната нагласа на личността - това е неосъзнаван елемент от психичната дейност на личността, който определя готовността и да възприема по определен начин партньора си. Тя е качество на личността обособено от натрупания опит на междуличностните му отношения и формира модели за възприеманите личности и модели за отношението към тях. Личността на възприемания се пречупва през призмата на "социалната нагласа"на възприемащия. Тя улеснява човека в междуличностното му възприемане, но е и предпоставка за "шаблонизиране" на оценките и отношенията , а това води до влошаване на качеството на взаиморазбирането и взаимодействието.

7. В заключение:    

Човек не може да живее сам, само със своите физиологични нужди. Доказана е потребността му да се свърже с външния свят, да общува със себеподобните си, да избяга от самотата, защото самотата и изолацията водят до психическа деградация, точно както и физическия глад причинява смърт, т.е. оказва се, че физиологичните нужди на човека не са единствената задължителна страна на човешката природа. При това не става дума просто за физически контакт, а за общуване - взаимодействия свързани с обмен на ценности, идеи, символи, чувства и поведение.

Един човек може с години да живее във физическа самота и изолация, но да е свързан с идеи, цености или социален модел, които му дават чувство за общност и принадлежност, а другият вариант е, човек който живее сред хората, но е завладян от чувство на самота и изолация, именно поради липсата на тясна връзка с цености, модели, символи, чувства, т.е. морална самота. Това според психолозите след прехвърляне на определени граници води и до шизофрения. Като потвърждение за това са примерите за "монахът отшелник", който се е самоизолирал, но неговата основна опора е "вярата в Бог", или политическия затворник поставен под строга изолация, който обаче се оповава на солидарността и подкрепата на своите братя по убеждения и идеология.

Човекът предпочита всякакъв вид общуване пред самотата. Било то религия, идеология, различни обичаи и вярвания, и колкото и абсурдни и деградиращи да са те, щом свързват личността му с другите хора са спасение за човека от ужаса на изолацията.

За съжаление проблема на съвременния човек е в това, че междуличностното му общуване е загубило непосредственото си хуманно качество и е повлиано от манипулацията и материалния интерес. Всички връзки и лични и обществени, се подчиняват на законите на пазара и икономическите интереси. Това обаче е пагубно, защото води до отчуждяване не само в икономическите отношения, но и в междуличностните, които се превръщат не в отношения между човешки същества, а между предмети. А най-пагубното в случая е , че това води и до отчуждяване на личността от собствения си "Аз".  

Той човекът, продава не само стоки, той продава себе си и се чувства като стока. Отношенията между хората се лишават от емоции, а тъй като емоциите са свързани неразделно с творческото мислене, то и човешките отношения се лишават от творческа дейност. Манипулират се не само нашите мисли, но и нашите чувства, а от тук следва, че и нашите желания не са наши собствени, т.е. въобразяваме си, че живеем с наши собствени чувства, мисли, цели, убеждения, идеи, идеали, и дори мироглед - каква тотална заблуда!

Истината е, че човек трябва да осъзнае истината за илюзията с която живее, а тя е : Човек си мисли, че знае какво иска, а той всъщност иска това, което обществото очаква от него да иска. Превърнали сме се в автомати подвластни на илюзията, че живеем като личности с наша собствена воля.
"Светът е пълен с амбициозни и трудолюбиви хора, надарени с всевъзможни изключителни способности, които обаче се провалят заедно с всичките си добри намерения и планове по една единствена причина - те не владеят методите за въздействие върху хората".(Киршнер Й. Манипулирайте, но правилно - 1995г.)

След като осъзнае всичко това, може би си струва човек поне да се опита да бъде собствената си индивидуалност, да запази силата и независимостта на своята личност и способността да обича, защото загубата на собственото "Аз" засилва необходимостта от подчинение, води до дълбоко съмнение в собствената самоличност, а това го лишава от способността да обича и да е в хармонични отношения с другите хора.

Ако човек е постигнал някаква относителна хармония със себе си, то той не би трябвало да изпитва липса на хармония в общуването си с другите хора. В своята богата история, човечеството си е създало универсален механизъм, чрез който се хармонизират междучовешките отношения в обществото. Това са неписаните правила и норми, нравствени изисквания и модели на поведение, чийто израз е понятието "Морал". Той е специфична форма на общественото съзнание, която дава завършен образ на социалния живот и е тясно свързана със съзнанието на хората. Изразява човешкия индивид, който не само осъзнава, но и преживява себе си като нещо уникално от другите и общността. Той е въпрос на личността за себе си, за самосъзнанието си и самореализирането си, защото се основава и се изразява чрез свободната воля и лична отговорност на всеки човек за възприеманата от него линия на живот.

Моралът изразява съвместното битие, осъзнатата заедност с другите, като единствен начин за човешко съществуване. Той е осъзнат в контекстта на определена човешка общност. В този смисъл, морала е определено отношение към другите хора, той е начин за хармонизиране на съвместния живот. На тази основа той налага определени модели, очаквания за морално общуване, реализирано на базата на общоприемливи морални норми и правила. И ако тук може да съществува някакъв проблем за личността, то той би бил проблем за приобщаването на човешките индивиди към съществуващите общоприети морални цености и качества.

Много е важно човек да осъзнае това, да има доброто желание искренно  да го иска, и с помоща на своята воля и разум да се стреми да го постигне. Тогава неговото поведение ще бъде спонтанно, лично и морално, и няма да е резултат от манипулации на нечия чужда воля и внушения.




Библиография:

1. Карнеги Д. Как да печелим приятели и да влияем на другите, С, К, 2007г.
2. Киршнер Й. Манипулирайте, но правилно; С, К, 1995г.
3. Морис Д. Жестове и поведение, С,С, 2007г.
4. Пийз А., Гарнър А. Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите, С,С,2000г.
5. Фром Е. Изкуството да обичаш, С, К, 2000г.
6. Чалдини Р. Влиянието. Психология на убеждаването; С,И-З, 2005г.


              Училищен детски психолог, семеен психотерапевт, логопед  във Варна - Валери Георгиев