Зареждам...
Психология на човешкото поведение. Девиантно поведение.

Валери Георгиев - училищен психолог, психотерапевт и логопед Варна.


На какво се дължи големият интерес към този проблем?



През последните години на преход в нашето общество, вниманието на цялата общественост и изследователите в различните научни области е привлечено от все по-задълбочаващия се социален проблем, а именно, отклоненията в поведението на подрастващите от общоприетите норми. Големият интерес към този проблем се дължи на факта, че той дава отражение както в индивидуалното развитие на всеки човек, така и в развитието на обществото ни като цяло. В центъра на вниманието са причините, механизмите и спецификата на процесите, водещи до появата на различните форми на отклонения в поведението. Подобни отклонения в поведението на отделния индивид се наблюдават във всяко общество, без значение дали то притежава необходимите институционални и неформални механизми на регулация. Особено забелижимо се открояват проявите на отклонено поведение тогава, когато в обществените отношения настъпват сериозни промени.

Демократизацията на тези отношения у нас предизвиква разрушаването или съдържателното разместване на нормативните системи на общественото и индивидуалното съзнание. Това обезателно води до промени в представите на хората за дължимо поведение, до нарастване на количеството на девиациите и преструктурирането им като качество. Този механизъм лежи в основата на психосоциалните явления, на същността на явлението "девиантно поведение" и е основен модел за обяснение на причинно-следственните отношения пораждащи девиациите.

Въпросът за значението на обществените фактори и тяхното влияние върху индивидуалното съзнание и поведение, при формирането на асоциално или противообщественно ориентирана личност, днес е изключително актуален.

В психологията на човешкото поведение се анализират няколко важни аспекта на този проблем. Първият от тях, разкрива значението на редица личностни особености и качества за възникването на девиантното поведение и формирането на социален индивид с характерна асоциална насоченост. Вторият важен аспект на девиантното поведение, разкрива етапите на неговото формиране и актуализация.

Познаването на този процес позволява да се диагностицира и прогнозира развитието на асоциалното поведение и да се диференцират психологическите и социалните предпоставки за неговото пренасочване в рамките на нормативните изисквания. Възпитателният потенциал на всяко общество е ориентиран, към формиране на социално приемливо поведение и начин на живот на подрастващите поколения. Този процес се покрива със същността, съдържанието и  посоките на протичане на социализацията на всеки отделен индивид. 

1. Човешко поведение в "норма":

Човешкото поведение представлява осъществяване на непосредствен контакт на субекта със средата. То е относително самостоятелно по отношение на психиката, регулирайки се автономно. Поведението има биогенетични предпоставки, но в своята същност е повече придобито и социокултурно обусловено. Основната му цел е реализация на намерения и цели, като се осъществява с помоща на комплекс от сложни умения. Типа на поведението е повлиян от психичната регулация и от особеностите на преживяванията които го обуславят.

Поведението е в тясна връзка със социализацията, която е процес на формиране на индивида като личност и включва биологично, социално и психично развитие. Съществен факт е , че човек се променя под непрекъснатото влияние на социалната среда, а също така, поведението на индивида е продукт и функция на тази среда. Според И. Карагьозов: "Социалното поведение е съвкупност от действия и постъпки, които са социално утвърдени и са в синхрон с действащите в дадено общество норми и цености". В този смисъл, социализацията се реализира в няколко основни тенденции. От една страна, тя е естествения път за поддържане на равновесието в социалните отношения на всяко общество и гарант за оптималното функциониране на самото общество. От друга страна, тя обхваща съдържателно обусловените процеси на предаване от обществото и усвояване от всеки индивид на социалния опит на човечеството.

Бихейвиоризмът е самостоятелно направление в обективната психология, което има за предмет изучаване на поведението като съвкупна и реална активност на човека, чрез която той е част от заобикалящата го действителност. Основоположник на това направление е Джон Уотсън. Неговата теория за поведението поставя началото на "движение" в американската психология и намира много последователи. Теорията му е разработена през 1914г. и очертава обективистичната тенденция към изучаване на реалните форми на активност на човека. В тази концепция същността на поведението се определя в отношенията на зависимост на индивида от средата. Приема се, че поведението е съвкупност от реакции и движения на субекта, които са отговор на влиянието на външните стимули. В реализацията на "поведение-отговор" участват предварително действащите мотиви, подбуди и нагласи на индивида.

2. Човешко поведение в "отклонение". Теории:

Най-общо отклоненията в поведението на личността, могат да бъдат разпределени в две основни групи:
- Отклонения в индивидуалното развитие на личността;
- Отклонения в социалните отношения на личността.

Разкриването на същността и съдържанието на отклоняващото се поведение е трудна задача, поради спецификата на самото понятие. Тя може да се разгледа в следните аспекти:
- За да се определи кое поведение е отклоняващо се, е необходимо то да бъде съпоставено с определена норма. От своя страна, нормите са валидни за определени свери както в личностното развитие, така и в социалните отношения на индивида.
- Промените в общественно-икономическия живот променят схващанията за норма и отклонение от нормата. Променя се концепцията и обяснението за отклоняващо се поведение, в резултат на натрупване на опит в изследванията на учени от различни научни направления.
- Не съществува единно становище по въпроса, къде трябва да се търси причината за отклоняващото се поведение на личността: в анатомията на личността; в психиката на личността; във взаимоотношенията и със социалната среда или пък самото общественно устройство поражда отклонения в поведението на личността.
- Със съотнасянето на дефинициите за отклоняващо се поведение към нормата, нормативната система внася още един съществен въпрос - за моралното поведение. Това от своя страна създава допълнително затруднение, свързано с изясняването на нов аспект в определението на отклоняващото се поведение.

Поради посочените трудности при определянето на същността на отклоняващото се поведение, налага се необходимостта от съотнасянето му към критерии, свързани както с обособилите се в исторически план култура и законност, така и с многообразието във формите на индивидуалното психическо здраве и заболявания. Следователно открояването на формите на отклоняващото се поведение би създало по-голяма яснота, относно същноста и съдържателните му характеристики. Според различните теории за отклонеята в поведението, по-известни са следните гледни точки:

1) Психоаналитична гледна точка - Фройд разглежда поведението на човека, като функция от три главни компонента на психиката - Ид, Его и Суперего. Ид е източник на инстинктите, Егото е посредник между исканията на Ид-а и същността на вътрешния свят, Суперегото е връзката със съвестта. Фройд допуска, че взаимодействието между тези три компонента е определящо за човешкото поведение. Често за конфликтите на индивида с вътрешния и външния свят, причина е борбата между тези три подсистеми, които се борят за осъществяването на различни цели.

2) Бихейвиористична гледна точка - неадекватното поведение се разглежда като резултат от :
- отказ или пропуск при изучаването на необходимите адаптивни поведения или компетентност;
- заучаване на неефективни или неадекватни отговори.

3) Познавателно-поведенческа перспектива - акцентира върху това, че мисленето и обработката на информацията могат да станат причина за неадекватни емоции и поведение.

4) Хуманистична гледна точка - тя разглежда човешката природа като "изначално добра", подчертавайки настоящето. Хуманистите разглеждат ценностите и човешкото израстване, като нещо същественно, процес при който всеки индивид развива ценности основани на собствен опит.

3. Девиантно поведение. Същност. Теории:

Познати са следните форми на отклоняващо се поведение: Аномално поведение; Девиантно поведение; Делинквентно поведение.
Според А. Гърбачева, разглеждано в широк смисъл, понятието се свързва с девиацията като "тип поведение, което излиза от рамките на действащите социални норми в дадено общество". Самият термин "девиация", има латински произход и означава "отклонение от социалните норми". Този тип поведение има широкоспектърно значение за обозначаване на действия насочени към отхвърляне на общоприети правила и норми установени в обществото. Девиациите се появяват в резултат на психически деформации или нарушено взаимодействие със социалната среда и имат отношение към процеса на социализация на личността. Девиации са явления като престъпност, психопатии, наркомании, алкохолизъм, самоубийства, скитничество, проституция. Следователно девиациите са тези социални отклонения, които се характеризират с еднопосочност в рамките на сродни групи и сродни условия и спомагат за формирането на субкултури с антиобществен стил на поведение и начин на живот в рамките на макрообществото.

Друго разбиране за девиациите в смисъла на отхвърляне е на Джонев, който ги разглежда като противоположно ориентирани на стандартното поведение.

За разлика от просоциалния тип поведение, характеризиращ се с усвояване и спазване на социалните норми установени в определени културни, религиозни, управленчески граници, девиацията се характеризира с асоциална насоченост на индивида, игнориране на общоприетите ценности и провокиране на социален проблем.

В процесуален план, девиацията се свежда до неизпълняване от индивида или социалната група на предписаната от статуса съответна роля. В този случай говорим за несъответстващо, неодобряемо поведение, като решаващо значение за оценката му като такова, има не толкова самото поведение, колкото отношението и оценката на другите към него.

В рамките на антиобщественото, девиациите се свързват с нормите на асоциалните субкултури, с насилието, с посегателството над живота и здравето на други хора, с неспазване на законовите правила и норми, изолация от общоприетите отношения в обществото и др.

Извън рамките на антиобщественото, девиациите могат да значат и нововъведения, екстравагантност, творчество в сверата на позитивната социална практика.

Заслужава внимание определението, което Юнг дава за девиантното поведение. Според него, то се явява смислен опит за разрешаване на проблеми, с които отделния индивид или дадена група се сблъскват т.е. то не е безмислена патология.

Разглеждано в тесен смисъл, девиантното поведение като понятие предполага съотнасянето му към самостоятелни научни области. В криминологията девиантното поведение се свързва с престъпните и противообществени прояви на личността. Както в личностен план, така и по отношение на обществото като цяло, последствията от този вид поведение са крайно неблагоприятни. При търсене на наказателна отговорност на непълнолетните, като предпоставки за това се разглеждат възрастта и вменяемостта на подрастващите. Използвайки понятието деликвентност всъщност криминолозите описват, престъпните и противообществени прояви на малолетните и непълнолетните. От съществено значение за изясняване съдържателните характеристики на тези прояви, са възрастовите особености на техните извършители.

От позициите на социологията, за девиантно поведение се говори тогава, когато е налице отклонение от социалните норми на обществото. В рамките на социологическите теории, се изследват причините за появата на отклоняващо се поведение. Тези причини се търсят в зависимостите между исторически установилите се морал, законост, социални норми и индивидуалните или обществени предпоставки за отклонението от тях.

4. Рискови фактори за поява и развитие на девиантно поведение:

Рисковите фактори се делят на два вида главни категории:
- Културни променливи - влияят на всеки индивид;
- Индивидуални променливи - оказват влияние върху децата и тяхната уязвимост.

От своя страна, културните фактори могат да бъдат диференцирани на фамилни, училищни, кварталното обкръжение, общественни, национални.

Друга класификация на факторите е в следните главни категории:

1) Индивидуални фактори:
- Психически и физически нарушения;
- Хиперактивност, проблеми с концентрацията, поведение на поемане на риск, беспокойство;
- Агжресивност;
- Ранни прояви на насилническо поведение;
- Включване в различни форми на асоциално поведение;
- Нагласи и вярвания, предразполагащи към девиантно и антисоциално поведение.

2) Семейни фактори:
- Родителска криминалност;
- Малтретиране на децата;
- Неефективно управление на семейството;
- Ниско ниво на родителско включване;
- Слаба семейна обвързаност и семейни конфликти;
- Родителски нагласи, предразполагащи към употреба на дрога и насилие;
- Раздяла между родители и деца.

3) Училищни фактори:
- Академични неудачи;
- Слаба връзка с училището;
- Бягство и изключване от училище;
- Честа смяна на учебни заведения.

4) Фактори свързани със съучениците:
- Участие в банди;
- Девиантно поведение на братята или сестрите;
- Девиантно поведение на приятелите.

5) Общество и квартално обкръжение:
- Бедност;
- Неорганизираност на обществото;
- Наличие на дрога и оръжие;
- Съкварталци включени в престъпно поведение;
- Расови предубеждения и подлагане на насилие.

Други фактори оказващи влияние за развитието на девиантното поведение са:

1) Ранна депривация и травма:
- Родителска депривация - отнася се до отсъствието на адекватно внимание и взаимодействие с родителите през периода на формиране.
- Институционализация - отнася се към недостига на топлина и физически контакт, като емоционална, интелектуална и социална стимулация.
- Депривация и злупотреба в дома - свързва се с неадекватни грижи в домашната среда.
- Травма в детството - всяко преживяване свързано с причиняване на сериозен психологически ущърб в детството.

2) Депривация във възпитанието:
Често депресията в детска възраст се свързва с дисфункционални семейства и неадекватни взаимоотношения с връстниците. Стилът на възпитание също може да стане причина за дефекти в поведението на детето. Примерно родители с авторитарен стил, като завишен контрол и липса на топлота, имат деца при които са налице тенденции да се намират в противоречия, стават раздразнителни и капризни.

3) Патогенна структура на семейството:
Съществен рисков фактор, който увеличава уязвимостта на индивида към стресови ситуации и напрежение:
- Семейни конфликти - конфликтите между брачните партньори държи атмосферата в семейството в постоянно напрежение.
- Развод в семейството - той почти винаги е травма за детето. Стремежът да бъде лоялно и към двамата родители носи постоянно напрежение за детето.

4) Неадекватни отношения с връстниците:
Възможен резултат са отклонения в поведението и множество проблеми като - чувство на тревожност, ниска самооценка, агресивност и др.


5. Девиантна личност. Характеристика:


Когато се разглежда девиантното поведение, предмет на изучаване са следните личностни характеристики:
- Обективни - това са тъй-наречените социални характеристики, позиции, роли, активност;
- Субективни - това е потребностно-потивационната свера;

Социалната позиция е важен компонент на социалната система. Човек заема едновременно множество социални позиции като син, баща, майка, брат и пр. На всяка социална позиция съответства определена роля, намираща се под влиянието на три групи субекти:
- Държавата и официалните норми за начин на живот - закони, наредби и пр.;
- Обществото с общоприетите норми на поведение - морални, религиозни, етнически, естетически и пр.;
- Неофициалните структури - семейство, приятелски кръг, трудов колектив, под формата на неписани правила и социални очаквания;

Социално-ролевия подход не изключва активността на личността, но определя граници на нейната активност. Позицията на личността влияе върху избора на социална роля, като при непълнолетие, този избор практически е ограничен. Мотивационната свера на личността е съвкупност от мотивите, които са се формирали и развивали в течение на индивидуалния живот. Основните мотиви оказващи влияние за развитието на девиантно поведение са:
-  Общественно-политически - това е устройството на държавата и обществото;
- Социално-икономически - удовлетворение на най-необходимите жизнено важни потребности, задоволяване на относителните потребности, достигане на "идеала" за материален или социален стандарт;
- Насилственно-егоистични - изразява се във физическа или психическа агресия, абсолютизация на идеята за себеутвърждаване и реализация на всяка цена на потребностите и интересите;
-  Лекомисленно-безотговорни - отсъстват потребности и заинтерисованост за собствените постъпки и съответствието им с нормите и законите.

В мотивационната свера на девиантите, доминиращи се оказват нисшите мотиви, като висшите не могат да им се противопоставят. При някой от подрастващите, примитивните потребности се оказват в сложно взаимодействие с намиращите се у тях нравственни тенденции. В следстиве на това възниква вътрешна неудовлетвореност от себе си и желание да се излезе от нея.
 


Валери Георгиев - логопед, психотерапевт, училищен детски психолог:

От позицията на дългогодишната ми практика защитавам тезата, че ценностната ориентация е личностна характеристика, която е твърде значима за личността. Често при индивидите с девиантно поведение, ценностната ориентация е свързана с лично материално и социално благополучие, както и с неограничено проявление на Аз-а. Тези индивиди имат възгледи, които са разпространени в обществото, но при тях са характерни деформации на възгледите, които са разпространени в тяхната среда. Те носят по-дълбок характер и прерастват в убеждения и готовност за действие, като от своя страна, представляват комплекс от взаимосвързани деформации на ценностните ориентации, на нравствените, правните и пр. възгледи. Субектите притежаващи такива деформации често се оказват в проблемни ситуации, възникващи при общуването с индивиди с противоположни позиции от гледна точка на морала, законите и обществото.

Девиантното поведение на личността има две страни:
- Външна - тя е предметно-физическа;
- Вътрешна - която е психологическа;
Освен това, то включва в себе си две групи обстоятелства:
- Обективни - те почти винаги се подават на наблюдение и към тях спадат място, време, начин на действие, предмет, оръдие, краен резултат от девиантното поведение;
- Субективни (психологически) - те не могат да бъдат непосредственно наблюдавани и възприети, и към тях се отнасят мотивите, целите, психическото отношение към девиантното поведение и последващия резултат.

Индивидуалното девиантно поведение е обуславено освен от факторите на обкръжаващата среда, така също и от вътрешните фактори, в частност - вина, мотиви, цели. Факторите на външната среда са подбуждаща сила на поведението, но само в съзнанието на личността. За разбирането на този тип поведение е нужно да бъдат разкрити вътрешните сили, които привеждат в действие конкретната личност.

6. Превенция на девиантното поведение. Фактори за превантивна дейност:

Актуалността на тази тема се обуславя от утвърждаващата се през последните години тенденция, свързана с динамиката на престъпността сред непълнолетните. Расте броят на извършителите и броят на груповото извършителство. Беспокойство буди характеристиката на тези престъпления. Нараства степента на тяхната предварителна подготовка и организация, на тяхната безкруполност, бруталност, жестокост. През последните години се очертава и тенденция на нарастване на насилието и престъпността срещу децата, под формата на кражби, грабежи, изнасилвания, блудства, принуда, хазарт и пр. Очертава се тенденция на физическо и психическо малтретиране на децата в семейството, на улицата, в училището  и други институции.

С оглед на това е разкрита релацията за девиациите в поведението на децата и мястото на превантивната дейност в това отношение. Очертани са целите и начините за установяване на личностните особености на децата, свързани с девиантно поведение. Доказана е ролята на здравословния начин на живот и възпитанието в алтруизъм, като превантивен фактор срещу девиациите в поведението.

Най-често срещаните сред учениците днес отклонения, са свързани с нарушения на дисциплината в училище, като системни бягства от час, закъснения за училище, проява на грубо отношение към съучениците и учитилите, тютюнопушене, рушене на училищната собственност, кражби, употреба на алкохол и наркотици.

Като основни девиации в поведението на съвремения ученик се открояват - прояви на грубост, жестокост, завист егоизъм, бягство от училище, рушене на училищната собственост, кражби от чужди хора, употреба на тютюн, алкохол и наркотични вещества, участия в хазартни игри и проституция, кражба на пари и вещи от собствения дом с цел придобиване на средства за игра на електронни автомати, както и участие в незаконна търговия.

Последните изследвания показват наличието на качественно нови измерения на девиантното поведение на учениците, като вече споменатото участие в незаконна търговия, очертаващото се като негативна тенденция отрицателно отношение към труда и учебната дейност, злоупотреба и търговия с наркотични вещества.

Дейността като понятие, може да бъде разглеждана като процес на целенасочено въздействие върху определен обект, за получаване на резултат с определено предназначение, независимо от равнището на което се осъществява - индивидуално, групово, социално или обществено т.е., като процес на изразходване на интелектуална, психическа и физическа енергия от човека, за създаване на материални и духовни ценности.

От тук следва, че превантивната дейност е процес на целенасочено въздействие върху децата, с цел предпазване от възможни девиации в поведението. Това е дейност, която има за цел да предпази децата от възможни отклонения от моралните и правни норми на обществото в което живеят.

Основното съдържание на тази дейност е насочено към формиране на такова съзнание, поведение и емоции у децата, които ще утвърждават нравствената им позиция във всяка ситуация. Превантивната дейност е едно от решаващите условия за преодоляване на девиантното и недопускане на делинквентно поведение у децата. Тя се реализира чрез основните дейности, в които се включва детето като ученик - урочната, извънурочната, извънкласната и извънучилищната дейност. По този начин се създават условия за предпазване на детето от девиации. Превенцията срещу девиациите на ученика в условията на урочната дейност, се извършва в процеса на реализиране на възпитаващия характер на обучението и урока, като целесъобразно се използва учебното съдържание, творчески и хуманно се реализират отделните компоненти на урока, хуманизира се общуването с учениците в цялостния процес на обучение. Реализирането на тези основни направления на педагогическата дейност в органическо единство, създава необходимите предпоставки да се утвърждават, по принцип, формиращите функции на обучението и да се реализират превантивните му функции. Процесът на реализация на възпитателната функция на урочната дейност, е свързан и с осъществяването на друго основно направление - творческата, хуманна реализация на основните компоненти на урока.

Решаването на очертаните проблеми е непосредственно свързано с педагогическото майсторство на учителя, проявявано в ежедневното общуване с учениците, с умението му да хуманизира непрекъснато педагогическото взаимодействие, т.с. с реализацията на другото основно направление на възпитанието в урочната дейност. Хуманизацията на общуването в урочната дейност може да има и друга насока - формиране на волеви усилия и дисциплинираност у неуспяващи ученици, като преодоляването на слабата воля и недисциплинираността у тези ученици, изисква от учителя да направи точна диагностика за съществуването на тези явления.

Особенно място за преодоляване на девиациите в поведението има и извън урочната дейност. Тя е онази дейност, която ученикът извършва извън задължителните учебни занятия, определени в "учебния план" и "учебната програма". В педагогическата практика тази дейност по-често се нарича извънкласна. Тя дава възможност на детето да се развива и да изявява собствения си "Аз" в различни житейски ситуации. Нейните специфични измерения са свързани със същността, характера, начина на организация и реализация, с мястото и в цялостното формиране на детската личност. Тя е призвана да удовлетворява интересите и потребностите на децата в свободното от занятия време.

Специално внимание трябва да се отдели на стимулирането на положителните емоции, с помоща на равноправен диалог, емоционален комфорт, хуманизация на отношенията, отделяне внимание на първоначалните впечатления, използване на състезателния елемент, създаване и утвърждаване на определени традиции и др.

Основни фактори за превантивна дейност срещу девиантното поведение у подрастващите са: семейството, училището, центровете за работа с деца, детските педагогически стаи - ДПС в системата на МВР.

Превантивно действие на семейната среда:

Изследователите на детско-юношеската девиантност са единодушни за изключителното значение на семейството като фактор, благоприятстващ или не изявата на тази девиантност. Неблагополучията в развитието на индивида, зависещи пряко от този фактор, се измерват основно с два типа нарушения в семейството: структурни и функционални.

Функционалните имат по-голяма тежест в етиологията на девиациите, а структурните нарушения сами по себе си не са определящи. Те имат значение само, като свързани със съответни функционални нарушения. Нарушената структура на семейството оказва отрицателно влияние върху появилите се вследствие на нея, нарушения във функциите на семейството. Превенцията на семейно равнище се организира в тази насока.

Така че, както и мнозина автори твърдят, не толкова специфичната форма на социализиращия фактор "семейство" е определяща за развитието на детето, а средата и нейните функционални характеристики.

Превантивно действие на училищната среда:

Изключително разнообразен е кръгът от проблеми, който засяга мястото и ролята на училището в системата за превенция.Стремежът да се направят първите реални стъпки в това отношение се свързва с потребността от анализ на реалната училищна действителност и подготвеността на педагозите, работещи в системата на превенцията. Значимостта на този проблем се определя от особенностите на новата социална реалност и потребността от преустройство на училището в съответствие с новите изисквания на средата. Това обстоятелство поставя нови изисквания пред училището и пред педагозите, които са основния субект на превантивната дейност. За ефективното реализиране се налага преоценка на отношението към учениците, към учебно-възпитателния процес и към новите проблеми, които възникват в нашето общество.

Задачи на инспекторите от ДПС към МВР, по ранната превенция на детските девиации:

Многоаспектни са функционалните задължения на полицейските служители, занимаващи се с превенция на противообществените прояви и престъпленията сред подрастващите правонарушители. Твърде значима е дейността по ранната превенция на детската престъпност и взаимодействието между специализираните полицейски органи и другите субекти на превантивната дейност. Диферинцирани изисквания към полицейските органи в България са предявени в ЗБППМН, ЗМВР, Правилника за ДПС, Правилника за организацията и дейността на ДВНМН.

ЗБППМН изисква за офицери - инспектори от ДПС да бъдат назначавани кандидати с висше педагогическо образование, като това следва да гарантира компетентното третиране на всеки малолетен или непълнолетен правонарушител.

Превъзпитателната и наказателната дейност провеждана от специализираните правозащитни държавни институции е вид превантивна дейност, която има своето значение в превенцията на престъпността както сред възрастното, така и сред подрастващото поколение. Общественно по-значима хуманна и целесъобразна е онази дейност, която е насочена към недопускане на извършването на противообществени прояви и престъпления от малолетните и непълнолетните. Главно място в раннопревантивната дейност имат ДПС като една от малкото институции, оторизирани с превенцията на детската престъпност.

Задачите на инспекторите от ДПС за ранното профилактиране на детско-юношестката престъпност са свързани с порвеждането на целенасочена лекционна, публицистична, консултативна и санкционираща дейност, за предпазване на децата от вероятни психически, физически, сексуални, нравствени, трудови и образователни девиации, появили се под въздействието на различни фактори. В тази връзка правилника за ДПС задължава инспекторите да изнасят лекции и беседи в детските и учебните заведения пред учениците, преподавателите и родителите.

Друга възможност за провеждане на ранна превенция на детската и младежка престъпност е консултиращата дейност, която инспекторите от ДПС могат да провеждат с различни категории граждани. Обекти на тази дейност могат да бъдат както, деца от категорията застрашени или посетили по свое желание ДПС, така и родители, учители, членове на други институции, които работят под различна форма с деца. Особено място в тази дейност заема работата със студенти от педагогическите университети и курсантите от академията на МВР под формата на педагогически практикум.

Санкциониращата дейност е друга възможност за ранна превенция. Като полицейски орган, инспекторът от ДПС може да извършва превантивна дейност, като изучава и анализира причините и условията благоприятстващи извършването на престъпления, изпълнява сигнарни функции по отношение на физически и юридически лица за отстраняване на тези причини. Под санкционираща дейност следва да се разбира не само "наказващата", а и принудителната дейност свързана с предупреждението, полицейското разпореждане, задържането и отвеждането на лица в полицейските управления, съгласно с посочените от закона случаи. Санкциониращата дейност може да се прилага в различни направления.

Заключение:

В последно време нараства броя на хората, които се осмеляват да споделят проблемите си с психиатър, психолог или социален работник. Водени от желанието си да постигнат благополучие и да съхранят своя хармоничен живот, те търсят истината за подържане на равновесието между собствената си личност и ставащата все по-враждебна реална действителност.

В нашия човешки свят съжителстват огромен брой семейства, групи, нации, организирани в човешко общество.  Във всяка една от тези категории, определено основно място заема отделния човек - индивида. Той представлява едно сложно взаимодействие, единство между биологичен организъм, индивидуална психика с изградена личностна структура, социален индивид със свое собствено поведение, като в своето развитие и реализация, той се стреми да бъде полезен за обществото и като цяло позитивно ориентиран.

Споменатите идеи, отнасящи се до изучаването на отклоняващото се поведение, обогатяват досегашната представа за това явление. Заедно с това се дават ориентири за организацията и провеждането на профилактични мероприятия сред децата и семействата, живущи в условията на психосоциален риск.

В психологическите науки все по-голямо място се отделя за анализ на посочените проблеми. Изучават се състоянията на детско-юношеската възраст, които са в границите на психическото  здраве и психическото отклонение. Към тях се отнасят неврозоподобното формиране на личността, емоционалните разстройства и др. Тяхното следствие са трудностите в социалната адаптация и асоциалната готовност на подрастващите. В психологическата практика се прилагат разнообразни техники и процедури за диагностика, терапия и профилактика на тези състояния, които са и от голямо значение за педагогическия процес.

Библиография:

1. Гърбачева А. Психология на девиантното поведение, 1996г.
2. Гюрова В., Витанова Н. Превенция на девиантното поведение на децата, 2003г.
3. Демирева Т., Будева С. Девиантно поведение, 2002г.
4. Карагьозов И. Диагностика на девиациите в поведението, 2002г.



                                     Детски психолог, логопед и психотерапевт Варна - Валери Георгиев