Зареждам...
Същност на конфликта


Валери Георгиев - Детски психолог Варна


 



ЗНАЧЕНИЕ И ЕЛЕМЕНТИ НА ПОНЯТИЕТО

Думата "конфликт" произлиза от латинската "conflictus", която означава "да удариш едновременно". Според българския тълковен речник "конфликт" означава "противоречие, спречкване, сблъсък". Вероятно най-елементарната дефиниция, която може да бъде използвана е,че конфликтът е "неразбирателство, противоречие между двама или повече хора". Според една широко приета концепция, конфликтът е процес, в който едната страна възприема, че другата страна е предприела действия, които ще се отразят негативно върху основните и интереси, или пък се готви да предприеме такива действия.

Сдруги думи ключовите елементи на конфликта, които отразяват неговата същност включват:
- противоположни интереси между индивиди или групи
- осъзнаване на тези противоположни интереси
- убеждение, че другия ще накърни интересите ни
- действия, които накърняват интересите ни

Конфликтът е отношение, в което две или повече взаимозависими страни (индивиди или групи) се стремят целенасочено да осъществят противоположни планове, цели, цености, като съзнават техния антагонизъм. Конфликтът започва, когато един от участниците осмисли факта, че другите участници пречат или блокират реализацията на неговото намерение за действие.

Конфликтът е органична част от живота на хората. При споменаването на думата "конфликт", повечето хора си представят битки, размирици или война. Но тези екстремни ситуации представляват само най-явния и най-войнствения израз на конфликта. През типичния работен ден, хората се сблъскват и с по-недоловими и ненасилнически видове противопоставяне като спорове, критика и несъгласие. Конфликтът е неизбежна и понякога позитивна сила в отношенията между хора или групи от хора. Конфликтът се проявява на три нива: междуличностен, вътрешногрупов и междугрупов.

Компоненти на конфликта:

Анализът на структурата, компонентите и динамиката на конфликта открояват редица съществени категории, които помагат при разбирането на неговата същност:

Опоненти

В конфликта винаги са включени поне две страни - индивиди или групи. Опонентите се характеризират със силата, която могат да употребят, за да превъзмогнат противопоставящата им се тенденция(интереси, позиции, нагласи).

Обект

За да възникне конфликт е необходимо да съществува обект, фокус, в който да се кръстосват противопоставящите се тенденции. Втората тенденция, към която прибягват опонентите в конфликта е подмяната на обекта.

Конфликтна ситуация

Опонентите и обектът взети заедно, образуват т.н. конфликтна ситуация. Тя може да съществува дълго без да предизвика външно наблюдаем конфликт. За да възникне конфликт, трябва да има стълкновение между опонентите, действия насочени към овладяване на обекта.

Инцидент

Това е сблъсъкът между опонентите. Той може да бъде провокиран и нарочно. Това е един от начините за управление на конфликта, като се даде ход на едната от провокиращите противоположни тенденции.

Изход

Това е крайната фаза в този процес и той има няколко варианта:

- Конфликтът може да се разреши окончателно;
- Конфликтът може да се подмени с друг, с цел да се осигури по-благоприятна позиция на някой от опонентите и предопредели решението в негова полза;
- Конфликтът може и да угасне, в случай, че угасне една от тенденциите или изчезне обекта на конфликта;
- Възможно е конфликтът да бъде замразен;
- Конфликтът може да стане хроничен.

Интеграция и разпределение - двете основни измерения на конфликта:

При отношенията Ви с другите хора, до каква степен сте загрижени за собствените си интереси, максимизирайки своите резултати? И до каква степен се грижите за интересите на другите, като се стараете към тях да се отнасят справедливо, и "парчето от тортата", каквото и да е то, да е максимално за всички засегнати? Трудно е да се даде точен отговор на тези въпроси, защото повечето култури имат силни норми срещу чистия егоизъм, които се отнасят конкретно до собствените изгоди. И все пак  изкушението да се преследват собствените интереси е силно и в много ситуации е трудно да се устои.

Няколко основни модела за конфликта се занимават с тези факти, предполагайки, че конфликта, като организационен или между личностен процес, може най-добре да бъде разбран чрез две ключови измерения:

- Разпределение -  изразяващо собствените изгоди;
- Интеграция - занимаващо се с изгодите на другите.

Голям брой изследвания доказва, че тези измерения са важни и до голяма степен са независими. по този начин в дадена ситуация е невъзможно да се предприемат действия, които са с голямо разпределение и с голяма интеграция, ниско и в двете измерения, или високо в едното и ниско в другото. Всъщност различните комбинации на тези мотиви лежат в основата на петте различни стила на управление на конфликта: съперничество, сътрудничество, избягване, приспособяване и компромис. 

Пространство на конфликта:

Идеите за управление на конфликта са претърпели интересна еволюция. Първоначално вярвали, че конфликтите заплашват авторитета на ръководителите и затова трябва да бъдат избягвани и разрешавани веднага. По-късно специалистите по човешки отношения признават неизбежността на конфликтите. Тъй или иначе останало мнението, че конфликтът трябва да се разрешава веднага. По-късно теоритиците осъзнават, че конфликтът има както отрицателни, така и положителни последици, в зависимост от естеството и силата му. Това схващане представи революционната идея, че общностите могат и да страдат от твърде малко конфликти.

Решаване на конфликти и управление на конфликти:

Каква е разликата между решаване на конфликта и управление на конфликта? Би трябвало да се отговори на този въпрос, преди да обсъждаме различните методи и процеси. Решаването на конфликта създава сътояние на единство или свързване на намерение или средства. Управлението на конфликта само преустройва разединението достатъчно, за да направи противостоящите сили не толкова диаметрално противоположни или разрушителни една за друга.

Изследванията сочат, че най-широко ползвания метод за решаване на конфликти е избягването, но най-крайния метод е побеждаването на едната страна от другата, което слага край на конфликта с принуда или сила. Ако нито един от тези методи не еподходящ или желан, третата категория - процедурно решаване, трябва да бъде използвана. И решаването на конфликта, и управлението на конфликта са общи термини за специфични процеси, които постигат баланс между позициите на двете страни чрез непринудителни мерки.



Следва...