Зареждам...
За заекването


Валери Георгиев - психотерапевт логопед, детски психолог във Варна


                      КАК СЕ ОТРАЗЯВА ЗАЕКВАНЕТО ВЪРХУ ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ ?

 


                              ЗАЕКВАНЕТО КАТО НАУЧЕН, ПЕРСОНАЛЕН И СОЦИАЛЕН ПРОБЛЕМ 


Заекването е изключително нарушение, най-вече поради своята вариабилност и факта, че засяга не само качеството на говорната изява, но и поведението, емоциите и преживяванията на човека.Терапията на заекването вълнува специалистите от хилядолетия. До голяма степен тя е свързана с преобладаващите вярвания за произхода на заекването, характерни за съответния исторически период.

Заекването се смята за трудно отстранимо нарушение на плавността на речта, което често рецидивира. Информацията за него съществува отдавна, тъй като е достатъчно широко разпространено. То е научен, персонален и социален проблем, независимо от факта, че вероятно е най-изучаваното нарушение в сравнение с останалата речева и езикова патология.

В действителност, всеки специалист видимо може да определи стоящия пред него човек като лице с нарушена плавност, но за да се дефинира каква точно е тази нарушена плавност, на какво се дължи и ако евентуално е заекване, каква е степента на тежест, трябва да се вземат предвид цял ред фактори и обстоятелства като - типовете плавностни нарушения, личностовите особености на самия заекващ, има ли съпътстващи нарушения и т.н. Точното и структурирано диагностициране на всеки един показател е индикатор за адекватно планиране на терапията и за нейната ефективност в последствие.

Още по-сложен е проблемът при децата, чийто родители често задават следния въпрос: "Наистина ли моето дете заеква, или това е нещо преходно, свързано с възрастта?". В този случай логопедът е длъжен да направи диференциална диагностика с нормалната дисфлуентност и с други сходни нарушения, за да отговори адекватно на родителите. 

Необходимо е да се освободим от "митовете" около заекването. Разбира се, на пръв поглед заекването е комплексен и парадоксален феномен. То варира в различни моменти. Изчезва при определени обстоятелства (пеене, когато си говориш сам, при театрална игра). Неговия произход е предмет на многобройни дискусии между привържениците на органичните или на психологичните теории. Затрудненията и страданията, които провокира не са във връзка с неговата обективна важност. Лице, което заеква практически върху всяка дума, изглежда понякога не осъзнава нарушението си, докато при друго лице, което възприема дискретните смущения като твърде съществени, заекването може да предизвика дори идеи за самоубийство.

Въпрекщи тези и други парадокси у заекването няма нищо мистериозно. За да се излезе от тази мистерия най-напред трябва да се разбере, че да се говори не е само, нито преди всичко, превеждане на мисълта в думи и още по-малко, произнасяне на последователността от срички в определен ред.

Да се говори е преди всичко да се живее в ситуация на обмен на мисли. Ако разбираме нещата по този начин, няма да бъде на лице противопоставяне между привържениците на органичните или психологическите теории. Не бива да се мисли повече за смисъла на причините, предизвикващи заекването, а по-скоро следва да се отдава значение на ролята на многобройните и различни фактори и механизми, които го причиняват. По този начин всички парадокси изглежда биха могли да изчезнат.

Необходимо е да се изостави мисълта, че при детето заекването "ще премине само по себе си". Истината е, че от четири деца, започнали да заекват преди 5- годишна възраст, заекването се изживява поне при три. Но тъй като не съществува начин да се разбере кое е детето при което това ще се случи, е необходимо да се има предвид проблема за съвкупността на децата, които започват да заекват. В този случай лечението ще се адресира по предпочитание не към самото дете, но и към неговото обкръжение.Тук става въпрос преди всичко, да се накарат близките да реагират по един адаптиран начин на нарушената реч, избягвайки трите вредни типа поведение - упреците, съветите и фалшивото безразличие, за да се възприеме ролята на активен слушател, който се интерисува повече от това, което детето иска да каже, отколкото от спазматичната реч. 


Следва...