Зареждам...
Как да се справим със заекването ?


Валери Георгиев - логопед и психотерапевт  Варна


"Главното, което е длъжно да даде образованието и за което често се забравя, това не е "багажът" от знания, а умението да се владее този "багаж".
                                                                                                                                                     Ал. Несмянов 

                                                                                            
УВОД
 
Заекването е широко разпространето комуникативно нарушение. То възниква у децата в ранна възраст, в периода на най-активно формиране на тяхната реч  и личност, а  след това препятства развитието на много личностни характеристики на детето, затруднява неговата социална адаптация.

Доколкото заекването е тясно свързано с формиращата се личност, следва, то да бъде разглеждано в структурата на особенностите на личността и нейната дейност. Тази гледна точка се основава на това, че при заекване развитието на личността произтича в стеснени условия и това често довежда до нейната деформация.

Човешката личност, по същество, представлява съвкупност от общественните отношения, проявява себе си в общуването и съвместната дейност с другите хора. При едни заекващи, общественните отношения са нарушени под въздействието на развиващото се заекване, а при други , те даже не са сформирани. Изследванията правени върху степента на общителност, подражателност, самостоятелност, активността на заекващите деца, характера на тяхната игрова дейност, свидетелстват за дисхармонично развитие на личността на заекващото дете. То се изразява предимно в неравномерното, ту забавено, ту ускорено развитие на отделни страни на личността. Затова според В. Гарбузов,   следва за заекването да се говори, като за „сложен симптомокомплекс на дизонтогенезиса”.

Обичайно, заекването възниква в периода на интензивно развитие на речта, най-често във възрастта 2-5г , когато детето започва да говори чрез фрази. При това заекването при момчетата се среща 4 пъти по-често, от колкото при момичетата. Ако се е появило даже леко, незначително заекване, което след известно време е изчезнало от самосебе си, са възможни последващи рецидиви, особенно силно изразени в кризисните периоди на развитието – 6-7г. и периода на пубертета.

През последните години, в най-развитите държави се отбелязва ръст на случаите на заекване при децата, което се свързва с бурното нахлуване в ежедневието на електронните СМИ, видеоигрите, които затрупват с огромни маси от аудиовизиуални данни, неукрепналата нервна система на детето. Ето защо, е много важно на време да се установи причината за заекването и да се започне неговото лечение. Признавайки необходимостта от комплексното въздействие над заекващото дете, трябва да подчертаем и значението на диференцирания подход в развитието, превъзпитанието на личността и речта на заекващия (В. Гарбузов).

„Въпросът за терапията на заекването, е един от най-сложните в логопедията, дори може да бъде наречен „пробният камък” на логопедията”. (2,с. 89)

І.    ЗАЕКВАНЕ, НЕГОВИТЕ ПРИЧИНИ И ПРОЯВЛЕНИЯ
 
Прието е, заекването да се отнася към нарушенията на темпа и ритъма на речта, дължащи се на спазми в мускулите на речевия апарат в процеса на говорене. У заекващия човек, такива спазми могат да възникнат ту в мускулите на езика, ту в мускулите на устните, ту в областта на „гласилките”или дихателните мускули. Това довежда до периодично „засядане” на отделни звукове, а значи и до нарушаване на редуването на ударени и неударени срички, т. е. на речевия ритъм. Темпа на речта при заекване се характеризира с неравномерност.

„В следствие на спазмите, речта е накъсана, лишена от плавност, съпроводена с речеви емболи, синкинезии и мъчителни усилия за продуцирането и контролирането и”. (2, с. 37)

Заекването при децата се развива в тясно взаимодействие с личностните и поведенческите нарушения  и в голяма степен зависи от нервно-психическото състояние на детето, което от своя страна обуславя сложната симптоматика , особенно, на речевите нарушения. Измененията в нервно-психическите състояния на децата, често са свързани,  не само и не толкова с появилото се заекване, колкото с особенностите на развитието на индивида. В. Гарбузов утвърждава, че речевото нарушение, като правило, само задълбочава проявленията на тези отклонения в развитието, които у детето вече са били. Голяма роля, играят също и дефектите на възпитанието, несправедливото и непоследователното отношение към детето (ту прекомерно го ласкаят, ту прекомерно го ругаят за незначителни провинения), конфликтите в семейството и пр. Понякога, до заекване довежда и подражанието на неправилната реч на родителите.

Степента на изразителност на заекването, обичайно, се определя по състоянието на речта на заекващия. Това обаче е недостатъчно. Необходимо е да се отчита характера на общуването, особенностите на  поведението в дейността и разглеждането тежестта на дефекта да е в следния вид предложен от В. Гарбузов :

Лека степен :

Децата, свободно влизат в общуване  при всякакви ситуации с непознати хора, участват в колективни игри, във всички видове дейности, изпълняват поръчения, свързани с необходимост от речево общуване. Спазмите се наблюдават само в самостоятелната реч.

Средна степен :

Децата, изпитват затруднения при общуването в нови, а така също, значими за тях ситуации, в присъствието на непознати хора, отказват се от участие в колективни игри със своите връстници. Спазмите се наблюдават в различни отдели на речевия апарат по време на самостоятелна, диалогична и отразена реч.

Тежка степен :

Заекването се изразява във всички ситуации на общуване, затруднява речевата комуникативност и колективната дейност на децата, деформира проявлението на поведенческите реакции.   

ПРИЧИНИ :

Условно е прието, причините за заекването да се разделят на две големи групи – предразполагащи (далечни) и провокиращи (отключващи, близки).  

Първата група, както показва и названието, все още не предизвиква заекване, а само предразполага към него. Такава предразполагаща роля, могат да изиграят следните неблагоприятни за речевото развитие фактори

1. Отежнена наследственност – заекващи родители, наличие у тях на нервно-психически и други хронични заболявания, които първоначално предопределят отслабена нервна система на детето. В генетичния код на детето могат да бъдат заложени моторна патология и определени личностни акцентуации, които при неблагоприятни условия могат да доведат до възникване на заекване.

2. Усложнена бременност или раждане на майката – заболявания като сифилис, туберкулоза, шизофрения  и др., както и вредни химически фактори, радиация, често поразяват преди всичко нервната система на плода.

3. Тежко протичащи или често повтарящи се  соматични заболявания в ранна възраст – снижават устойчивостта на нервната система към неблагоприятни външни въздействия.
         
4. Изоставане в езиковото развитие – което усложнява периода на усвояване на фразовата реч и с това увеличава вероятността за възникване на заекване.
         
5. Претоварване с речев материал – твърде ранното разучаване на сложни по съдържание стихотворения с последваща демонстрация на „достиженията”, която е непосилна за незрелия речев апарат на детето.
         
6. Нервна, неспокойна обстановка в семейството – неправилни възпитателни методи пораждащи постоянно нервно напрежение у детето.
         
Тези и много други неблагоприятни фактори, в една или друга степен отслабват нервната система на детето и я правят неустойчива и уязвима. Всъщност, именно това е тяхната предразполагаща роля. Тогава вече е достатъчен само неголям външен дразнител и се случва срив, който може да се излее в различни невротични разтройства, като заекването например. Но, докато то още не е настъпило, може много да се направи за неговата профилактика. Това не трябва да се забравя и е непростимо да се забравя такава възможност.
         
Другата група причини, така наречените отключващи , вече непосредственно предизвикват заекване, сякаш го произвеждат. Тези причини играят ролята на „спусък” (пусков механизъм), те също са много разнообразни :
         
1. Свръх силен дразнител – което в ежедневието наричаме „уплаха”. Това е твърде относително понятие, тъй като във всеки конкретен случай, зависи от степента на уязвимост на нервната система на детето и особенностите на неговото възпитание. Най-честата външна отключваща причина за заекването е остра психическа травма, нанесена от домашни или диви животни, стихийни бедствия, катастрофи, зрелища, семейни скандали, физически травми.
При функционирането на нервната система, в нея постоянно си взаимодействат два основни нервни процеса – възбуждане и задържане, които в норма, са добре уравновесени и безпрепятственно преливат от един в друг.  Постоянната размяна възбуждане/задържане, произтича и по време на реч. При действието на „свръх силния” дразнител, рязко се пренапряга процеса възбуждане и това довежда, до нарушаване на нормалното взаимодействие – възбуждане/задържане. Едно от проявленията на това нарушение, се явява и възникването на заекване.

2. Свръх напрежение в процеса задържане – също довежда до нарушаване на равновесието между основните нервни процеси. Това се случва, когато детето е принудено да потиска в себе си някакво преживяване и дълго време да го крие от околните.
         
3. Едновременно действие на два противоположни дразнителя – съгласно теорията на И. П. Павлов, за произхода на неврозите, довежда до така нареченото „объркване” на основните нервни процеси с последващо нарушение на тяхното нормално взаимодействие. Сравнително неголеми, но често повтарящи се „обърквания”, могат да възникнат при липса на единство в изискванията към детето от страна на възрастните. Когато единият родител подбужда детето към опоредлено действие, а в същото време, другият родител, забранява това същото действие. Тук едновременно присъстват два противоположни дразнителя, което в някой случаи, може да доведе до нервен срив. За подобна ситуация говори и З. Фройд, описвайки действието на един дразнител, но както той го нарича „амбивалентен”, т.е. един дразнител предизвикващ едновременно, както крайно негативна, така и крайно отрицателна емоция (теория за „Едиповия комплекс” – З. Фройд).
         
4. Рязка и принудителна смяна на водещата ръка – проблема е в това, че водещата  по отношение на речта е лявата мозъчна хемисфера при дясноръчие и дясната хемисфера при леворъчие. По тази причина, приучаването на детето да премине от лява водеща, към дясна водеща ръка, е равносилно да го заставяме едновременно да размени доминантността на мозъчните си хемисфери, като възложи осъществяването на речевата функция на по-малко приспособената за тази цел хемисфера на главния мозък. В много от случаите, това не протича безболезнено, отразява се негативно на състоянието на речевата функция на детето. На тази основа, при едни деца може да се наруши четенето и писането (дислексия/дисграфия), а при други  - заекване. Не случайно вече децата не се принуждават (включително, бой с показалката през ръцете) да пишат само с дясна ръка, причините тук са две : първата – съвременната невропсихология доказа колко е вредно това за нервната система и психиката, втората – вече никой не пише с перодръжка, която да се топи в мастилница с мастило или с писалка, която да се пълни с мастило, след което написаното да се попива с попивателна хартия, защото в противен случай написаното се зацапва, особенно, ако пишем с лява ръка. (О, времена! О, нрави! – автора на реферата е потърпевш от това).
         
5. Заекване по подражание – към такова подражание са склонни нервните и впечатлителни деца. Ако в семейството, някой от родителите заеква, то в такива случаи, трудно може да се разграничи ролята на наследственността и подражанието в произхода на заекването на детето. Поради тази причина, заекващите възрастни е най-добре да ограничат до минимум речевото общуване с детето, особенно, в периода на формирането на речта.
         
Можем да обобщим, че делението на причините за заекването на предразполагащи и отключващи е само условно, доколкото между тях няма винаги абсолютна граница. Например, неправилните методи на възпитание в едни случаи могат да се явят като предразполагащи, а в други като отключващи. Същото се отнася  и за повечето от останалите фактори, но важното общо правило е , че във всеки конкретен случай на възникване на заекване, тези две групи причини обичайно си взаимодействат и отначало се наблюдава действието на предразполагащите.
 
ПРОЯВЛЕНИЕ :

Симптомите на заекването, също е прието да се подразделят най-общо на две основни групи – физически (първични) и психически (вторични).
         
Първата група,  на физическите,  включва следните симптоми :
         
1. Спазми на говорните мускули в процеса на речта – това е основния признак на заекването, без наличието на който не може да се говори за даденото речево разстройство.                 
         
Според Фрьошелс, спазмите биват два вида :

Тонични – тонус, това е стабилен, продължителен спазъм на мускулите предизвикващ продължителен блокаж, „засядане” върху един звук. Например при артикулацията на звук „Д”, върха на езика сякаш залепва за зъбите или при „Б”, устните се оказват нервно стиснати, което за определено време прави невъзможен прехода към произнасянето на следващия звук (Д.............ОМ).

Клонични – клонус, това са многократно повтарящи се кратки нервни съкращения на говорните мускули, довеждащи до неволево многократно повтаряне на един и същ звук или сричка (Д-Д-Д-ДОМ или ДО-ДО-ДО-ДОМ).
 
Нерядко и двата вида говорни спазми, се наблюдават у едно и също дете. В зависимост от преобладаването на едните или другите, е прието да се разграничава тонична, клонична и смесена форма на заекване.  
         
Тоничните спазми, сравнени с клоничните, се считат за по-тежки и в случаите на постепенно развитие на заекването, те обикновенно се появяват по-късно от клоничните. При това трябва да се има предвид, че на определен етап от нормално протичащото речево развитие у детето се наблюдава така наречената „клонус – фаза”, за която е характерно, че детето повтаря една и съща сричка. В повечето случаи това преминава без последствия, но у някой деца, такова повторение на сричките, може да премине в клонично, след това и в тонично заекване. Причина за това, доста често се оказва неправилното поведение на родителите, които забраняват на детето да повтаря сричката и го заставят да произнесе думата „отведнъж”. Стремейки се да преодолее неволевото повторение на сричката, детето някак си още по-силно набляга върху нея, в резултат на което, клонус преминава в тонус, т. е. в истинско реално заекване. Затова в такива случаи, най-добре е да не се обръща внимание на повтарянето от детето на някой срички и да му се даде възможност, самостоятелно да се справи с временно възникналото затруднение.
         
2. Съпътстващи движения (неверб. симтоми – синкинези) – към тях спадат спазмите на неречевите мускули в процеса на речта. Примерно, у заекващия в момент на силно напрежение по време на речта, може да се наблюдава спазтично отмятане на главата назад, неволеви схващания в движението на ръцете, краката, тялото и пр. Възникването на синкинезите е свързано с разпространението на нервното възбуждане от говорните мускули, върху съседни или даже съвсем отделни мускулни групи, нямащи отношение към речепроизводството. Съвсем естественно е,че наличието на съпътстващи движения, значително утежнява общата картина на заекването.
         
„Синкинезите, в лицевата област при заекването са познати, като „феномен на Фрьошелс” и се изразяват в потрепване на ноздрите, устните, преди и по време на говор” (1, с. 92).
         
3. Вегетативни разтройства –
както знаем, вегатативната нервна сестема изпълнява важна функция в организма, свързана с инервацията на вътрешните органи. В норма, нейното нормално функциониране, се контролира от кората на главния мозък. Но при различни невротични разтройства, към които се отнасят повечето случаи на заекване, регулиращата и контролиращата роля на Кортекса, отслабва и това довежда до появата на различни „вегетативни разстройства”. Те могат да се изразяват в неустойчив пулс, колебания на кръвното налягане, учестено сърцебиене, повишена изпотяемост, пребледняване или изчервяване на кожата, настръхване на кожата и пр. При усилването на речевите спазми,  обикновенно, рязко нарастват и вегетативните проявления, които пък от своя страна усилват речевата спазматичност. По този начин, възниква нещо като „затворен кръг”, от който заекващия много трудно може да излезе със собственни сили.
         
Особенността на споменатите до тук симптоми на заекването, се състои в това, че те възникват непроизволно (неволево), независимо от съзнанието и волята на самия заекващ, при това могат да присъстват от самото начало на възникването на заекването, поради което се наричат първични.

Втората група, на психическите, включва следните симптоми :
         
1.  Фобии или натрапливи страхове – според това, как заекващия започва да изпитва трудности в речевото общуване и да осъзнава, че в много ситуации , тези трудности се оказват почти непреодолими, у него може да се развие панически страх от речта (логофобия). Често, още много преди предстоящия отговор, по време на урок, детето преживява състояние на мъчителен страх, което още повече провоцира речевите спазми.
         
В много от случаите, страховете имат избирателен характер и се изразяват във вид на фобия, в точно определена ситуация на речево общуване или към определен събеседник.
        
Покрай натрапливия страх пред речта като цяло, у някой заекващи, може да се наблюдава и страх от отделни звукове (звукофобии). Тяхното възникване се дължи на това, че детето не е съвсем уверено, че на някой звуци то заеква твърде често. Поради това, в последствие то фиксира вниманието си върху тези звукове, отрано „предчуствайки” и с тревога очаквайки тяхната поява в речта, което отново не спомага за тяхната свободна артикулация. Логофобията много по-често се съпровожда от описаните по-горе вегетативни разстройства, което значително усложнява общата картина на заекването.
         
2. Натрапливи мисли за заекване -  при едни заекващи носят временен характер, появяваайки се непосредственно преди началото на речта и изчезват бързо след нейното завършване, а у други се превръщат в доминиращи, преобладаващи, сякъш покриват със себе си всички останали мисли. Това предизвиква много мъчително вътрешно състояние.
         
3. Двигателни и речеви „трикове” (защитни приьоми) – скоро след възникването на преживявания свързани с речта, детето започва да търси някакви средства за облекчаване на речевия акт и за замаскиране на своето заекване. Така то пристъпва към използването на различни „уловки”предназначени за този който го слуша, които могат да имат двигателен или речев характер.
         
Към числото на двигателните „уловки”, се отнасят съпътстващите действия. За разлика от съпътстващите движения, явяващи се спазматични и неволеви, съпътстващите действия, имат съзнателен и волеви произход и не са спазматични. Защо детето прибягва до тяхната помощ? Понякога по време на речта, заекващия случайно извършва някакво действие, което не се отнася към нея, поправя си косата, закопчава си копчето и пр. и изведнъж забелязва, че му става по- леко да говори. Такова облекчение действително би било възможно, по причина на неволното отвличане на вниманието от речта. В последствие, детето започва вече съзнателно да прибягва към тези защитни трикове, макар, че те скоро по силата на навика загубват своята „защитна” роля и само още повече усложняват симптоматиката на заекването. Често човек вече сам забравя причината за извършените едни или други действия и ги изпълнява чисто механично, но съзнателния характер на произхода на двигателните трикове почти винаги може да се установи.
         
Като логопед и психотерапевт, практикуващ във Варна от доста време, трябва да отбележа, че се наблюдават  следните подобни защитни механизми :

Емболофазияразлични вмъквания в речта на „паразитни” звук, сричка, дума, фраза, които не са свързани със съдържанието и. Изпитвайки особен страх преди произнасянето на някой звукове на речта, заекващият, с цел избягване на речев спазъм, предупредително съпровожда тези звукове с някакви други звукове или думи, които са му лесни за изговаряне, стараейки се да улови момента, когато и „трудните” звукове ще се „подхлъзнат” и ще преминат най-накрая. Най-често в ролята на такива думи „уловки”, се срещат : „и, а, значи, братче, разбираш ли, така да се каже, между другото и пр.”. Това дава възможност да се получи нещо, като звукофобия без заекване. Естественно, че всички тези „вмъквания”,  по никакъв начин не правят речта по-естетична, а създават впечатление за нейното „разтегляне и разводняване”.

Съзнателно изменение на лексико-граматическата структура на речта – среща се при по-възрастни заекващи. Състои се в това, че предварително предвиждайки настъпването на  речевия спазъм, заекващия се старае, чрез всички възможни способи да го избегне. За тази цел, той прибягва до разместване на думите във изречението и дори до промяна на смисъла на фразата. Това обикновенно довежда до излишно многословие, многократно повтаряне на вече казаното, затруднява формулировката на мисълта, което в крайна сметка прави речта неестественна. Самите заекващи при това, чувстват „неизказаност на мисълта” и не са удовлетворени както от формата, така и от съдържанието на речевото общуване.

Изменение характера на речта – променя се темпа, ритъма, интонацията, силата на гласа и т. н. Например, някой възрастни заекващи, си придават прекалена солидност и тежест в разговора, говорят с „покровителствен тон”, често се покашлят, умишленно правят дълги паузи, като че ли „обмислят” отговора, говорят с тих шепнещ глас или обратно, гръмогласно.
         
4. Личностни особенности на заекващите – възникналото заекване, сравнително бързо започва да се отразява върху формирането на характера на детето и слага негативен отпечатък на цялата му личност. Някой деца, чувствайки затруднения в речта, започват да избягват речевото общуване и дори всякакви контакти с околните, затварят се в себе си, играят в самоизолация. Личността и поведението на човека започва да се изменя в момента, в който той узнава за своето заболяване.
         
За съжаление, „да узнае” за настъпилото заекване и да  възприеме  всичките свързани с него неприятности, на детето в ПУВ (предучилищна възраст), най-често помагат обкръжаващите го възрастни, чрез поправянето на казаното със заекване, изисквания от типа ”говори нормално”, изказването на упреци, иронизирането, или обратно , проявата на излишно съчувствие и жалост към детето и пр.
         
Като обобщение, може да се каже, че за психичните симптоми на заекването е характерен техния съзнателен и „вторичен” произход. Те, като че ли се „надграждат” над физическите симптоми. Тяхното наличие същественно усложнява общата картина на заекването и затруднява неговото преодоляване. Много често психичните симптоми пораждат у заекващите много повече неприятности, от самото заекване. Обаче, те не са присъщи на всички заекващи. Затова заекващите деца условно се делят на три групи.

Първа група -  при тях отсъства страх от речта, защитни механизми не се прилагат, цялата картина на заекването тук се ограничава само във физически симптоми.

Втора група – имат страх от речта, но той е умерен и е само в някой ситуации на речево общуване.

Трета група – тук е характерен силно изразен натраплив страх от речта, крайна неувереност в себе си, постоянно използване в речевия процес на защитни механизми.
         
По този начин, към веднъж възникналото заекване, в много от случаите постепенно „прилепват” и психически симптоми и картината все повече се разраства и усложнява.
         
По тази причина много е важно, да не се чака пълното развитие на цялата симптоматика на заекването, а да се постараем да го преодолеем на възможно най-ранен стадий, преди появата на психическите симптоми, т.е. още в ПУВ.
 
ФОРМИ НА ЗАЕКВАНЕТО:
 
Имайки предвид причинната обусловенност и особенностите на проявленията на заекването, то се обособява в две основни форми :
         
1. Невротично заекване – то се развива обикновенно на фона на по-рано съществуваща у детето невроза. Такива деца още до възникването на заекването се отличават с повишена впечатлителност, ранимост, емоционална неустойчивост, нарушения на съня, апетита и пр. Като отключващ фактор на заекването, тук се явява някаква психична травма (свръхсилен дразнител), играеща ролята на „последна капка”. В последствие към  такова заекване „прилепват” психическите симптоми. Постепенно се появяват фобии, емболофазия, преживявания на съществуващия дефект и пр. Протичането на заекването е вълнообразно, със засилване и отслабване на симптоматиката, което като цяло е характерно за невротичните разтройства.
         
Друга характерна особенност на невротичното заекване е , че при него не се откриват признаци за органично поражение на главния мозък. Това е свидетелство за функционалния характер на нарушението. За отсъствие на органика говори и ранната анамнеза : като правило тук не се отбелязва изразена патология в протичането на бременността и раждането на майката, а така също и отклонения в ранното общо речево развитие на детето.
         
2. Неврозоподобно заекване – както се вижда от названието, само подобно на невротичното, прилича на него по своите външни прояви, но в основата му лежат съвсем различни причини. В такива случаи, след специални изследвания у децата се откриват признаци на органични поражения на главния мозък. За това говори усложнената ранна анамнеза : неблагополучна бременност и раждане, множество заболявания у детето в ранна възраст, закъсняващо езиково развитие, късно фразово проговаряне (чак на 3г).
         
Тази форма, за разлика от невротичната, се развива постепенно и без видима връзка с някакви външни обстоятелства. Заекването протича сякаш ”стационарно”, на „една нота”, може да се усилва, но равномерно без характерните за невротичното заекване постоянни колебания и неустойчивост в проявленията на симптомите. Тук отсъстват всякакви „здрави” периоди. Психичните симптоми са изразени значително по-слабо, отколкото при невротичното заекване, освен това, те нямат пряка връзка с определени ситуации на речевото общуване. Преодоляването на неврозоподобното заекване е значително по-трудно от невротичното. То се нарича още органично заекване.
         
Диагностиката на заекващите, носи комплексен характер и е насочена към, колкото се може по-пълно установяване на всички налични симптоми на заекването, като нито един, не трябва да бъде пропуснат в процеса на терапията.

ІІ.    ПЪТИЩА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗАЕКВАНЕТО
 
    
1. Профилактика :

 
Още преди раждането на детето, е необходимо провеждане на беседа, относно предпоставките за речеви нарушения, предупреждаване за съществуващите негативни въздействия върху детето след раждането (да се пази главата от удари, предпазване на носоглътката от инфекции, устната кухина също, да не се допускат хронични забалявания, своевременно лечение, отстраняване на аденоидните разраствания). Доколкото устната реч се развива по подражание, то негативна  роля за детето могат да изиграят хора от неговото обкръжение с заекване, запъване, брадилалия, тахилалия и други говорни разстройства. Следва да се стимулират децата да общуват, но да се предпазват от прекалено обилна речева продукция. На нервно предразположените трябва да се създаде по- спокойна обстановка : ограничаване на речевото общуване и шумните игри, да не се прекалява с новите играчки, по възможност да се избягва пренаселеност на обкръжението.
         
Някой автори (Е. Раю, Е. Казбанова и др.) считат, че при възпитанието на деца в ПУВ, не се обръща достатъчно внимание и не се отчитат възрастовите особенности на периода, а именно хиперсензитивния период на развитието на езиковите функции (2,5 – 3,5г). В същото време, целенасоченото развитие на темпоритмическата организация на двигателната сфера (в нея влизат музикалния и речевия компоненти), подпомагат профилактиката на онтогенетическата неплавност на речта и спазтичните запъвания, хармонизират развитието на детето : развиват моториката, помагат за овладяване на пеенето, това позволява да се оптимизира обучението по музика и подготвя детето за учене избягвайки нарушенията на сричковата структура на думите.
         
В обучението и възпитанието на деца от ПУВ, във всякаква форма (в семейството, в институция и др.), трябва да се избира най-оптималния модел на комуникация между възрастните и детето, който на високо ниво да използва паралингвистическите средства на вербалното и невербалното общуване. Модела на речта предлаган от възрастните, трябва да бъде съвършен от гледна точка на правилен/неправилен темп, ясна артикулация, редукция на гласни, звучност на гласа, ритмизация и пр., чрез детски песни, приказки, стихотворения и пр. Това е особенно важно по време на „младенчеството”, когато ритмичната реч на майката се съчетава с движенията (люлеенето) , а също и в хиперсензитивния период за развитието на речта. Текстовите материали трябва да са достъпни за възрастта и съобразени с нивото на речевото развитие. Вербалните средства за комуникация свързани с развитието на темпо-ритмичната организация на речта, могат да се развиват и с помоща на невербалните, в това число игрова комуникация с музика, пеене и танци. На пеенето трябва да се отреди особенна роля във  възпитателния процес на децата от ПУВ, тъй като то обединява музикалните и речевите средства за изразяване, насочени към изграждането на чувството за ритъм.
 
2. Комплексен медико-педагогически подход :
 
Заекването е познато отдавана. В древността са го свързвали с болест на езика и са прилагали хирургични методи за лечение – прегаряне, подрязване на „юздичката” и др. , по-късно през средновековието виждали причината за заекването в прекомерната „влажност” на езика и мозъка и го лекували чрез кръвопускане, след това започнали да търсят причината в нарушената мускулна структура на гръкляна, после започнали да разглеждат механизма на заекването, като нарушена връзка между вътрешната и външната реч и много, много по-късно, учените открили връзката между заекването и патологичните състояния на нервната система.
         
Изграждането на съвременния комплексен подход за преодоляване на заекването, е предшествано от разработките на редица различни методи и подходи за преодоляване на това заболяване. Многообразието, а понякога и ниската ефективност на тези методи, може да се обясни със сложността и разнообразието на проявленията на самото заекване, от една страна, и нивото на знанията за неговата природа, т. е. нивото на общочовешкото познание.
         
„Няма друго комуникативно нарушение, което да изисква толкова комплексни мерки за неговото лечение, но без гаранции за успех ...” (1, с. 355).
         
За правилния избор на формата за терапевтично въздействие, за прогнозирането на ефективността на логопедичната работа, от първостепенна важност, са данните получени от психолого-педагогическото изследване на заекващото дете. С психолого-педагогическо изследване, фактически, започва всяка (уважаваща себе си) логопедична работа. То, по същество определя избора на средства, методи и техники до началото и в процеса на работа, позволява да се оцени нейната ефективност и да се дадат препоръки за нейното приключване.
 
ОСНОВНИ МОМЕНТИ В ДИАГНОСТИКАТА :
 
1. Анкетни данни – сведения за семейството на детето и условията на възпитание му. Особенно внимание се отделя на условията на възпитанието : къде се обучава или възпитава детето (в къщи, в детска градина, в общообразователно или специализирано училище), как се е адаптирало детето към детското заведение, особености на речевата среда (контакти с лица с речева патология, наличие на двуезичие и пр.), културно-битовите условия в семейството, психологическия микроклимат (конфликти между членовете на семеейството, хиперопекунство, претоварване с различни впечатления, отношението на семейството към дефекта на детето), какви са оплакванията на родителите, въспитателите, учителите, какви мерки за отстраняване на дефекта са предприети до този момент.
         
 

2. Сбор на амнестични сведения – те включват, данни за здравето на родителите и близките  роднините, наличие на речева патология у членовете на семейството или роднините. Изяснява се протичането на бременността и раждането на майката (наличие на травми, сериозни заболявания, акушерски манипулации и пр.), общото ранно развитие на детето (прекарани заболявания, наличие на физически и психически травми). Особенно са важни сведенията за ранното речево и моторно развитие на детето (в срок ли са, забавено/ускорено, сроковете за появата на основните двигателни навици, прохождане, проговаряне, гукане, лепет, думи, фрази). Всички тези сведения се извличат от беседата с родителите на детето и от анализа на данните от медицинската документация.
 
3. Обективни данни – уточнява се състоянието на слуха, зрението, интелекта, медицинската диагноза на заекването (невротична или неврозоподобна форма), според заключението на лекарите специалисти. Анализират се сведенията за общото развитие на детето, неговото поведение, игровата или учебната дейност.
 
 
МЕТОДИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗАЕКВАНЕТО:
 
 
 „Всеки терапевт, има своите предпочитания към определен метод, техника или комбинация от тях, акцентира върху определен компонент на прозодичната терапия.   Никой не ползва, обаче, само един метод или само един компонент на терапията.....
........ всеки логопед прилага познатите методи, които може да разнообразява в свой стил и да адаптира към своите виждания.” (1, с. 378)
 
Да разгледаме методите за преодоляване на заекването прилагани в САЩ. Съществуват множество методи за терапия – от традиционните до използващите  „Иога”. Логопедите ги прилагат, както по отделно, така и съчетавайки ги. Всичките методи се делят на две категории : за корекция на заекването иза увеличаване плавността на речта.
 
Методи за корекция на заекването:
       
1. Релаксация – пациентите се учат, диференцирано да разпускат различни мускулни групи, включително и тези, които обезпечават функциите на речта.
 
2. Лек контакт на съгласните – пациентите се учат, да произнасят съгласните звукове, които, както те очакват, ще бъдат за тях трудни, с много лек контакт на органите за артикулация.
         
3. „Отмяна”, „разтягане” и „подготовка за очаквания блокаж” – авторът обръща особенно внимание върху страховете и вълненията на пациента, отклоняването от трудните речеви ситуации . Съгласно метода „отмяна”, думата която предизвиква заекване, следва да се повтори. По такъв начин пациентите разбират, че те могат да се научат да намаляват количеството на запъванията, без да ги избягват. След това пациентите учат метода „разтягане” (при запъване на дума е необходимо тя да се завърши с относително плавно, контролирано разтягане на звуковете ). По-нататък се използва метода „подготовка за очаквания блокаж”. С негова помощ пациентите се научават да се отпускат преди произнасянето на  „трудните” думи. След това на пациентите се предлага да използват тези методи в обратен ред : преди произнасянето на  „трудна дума”, те трябва да започнат „подготовка за очаквания блокаж”. Ако това не им се отдава и се появи блокаж, те трябва да пробват „разтягане”. Ако и това не се получава, пациентите използват „отмяна”. В резултат правилните речеви навици се закрепват в разнообразни разговорни ситуации.
         
4. Бавна, разтеглена реч или забавяне на скоростта – чрез използване наустройства за задържане на акустичната обратна връзка.
         
5. Подобряване функционирането на гласовите връзки – пациентите се учат да контролират потока на въздуха и започване на пасивно издишане преди началото на произнасяне на фразата (използвайки устройството за обратна връзка), като извършват това в много мека форма.
         
6. Подобряване на координацията между дишане и реч.
         
7. Лекарственни методи и иглотерапия – за намаляване на спазмите се използват лекарства като : бетаникол, карбамазепин, кломипрамин, верапамил, халоперидол. Тяхното приложение е много ограничено, заради страничните ефекти (сънливост и гадене). Многообещаващи резултати дават прозак, золофт, паксил, лувокс и селекса. Те влияят върху нивото на допамин и могат да помогнат за намаляването на натрапливия контрол  върху речта при заекването.
 
Методи за увеличаване плавноста на речта:
 
 1. Подкрепление на условните рефлекси – пример за това е програмата Лидкомби, успешно прилагана при лечението на малки деца. Тя била разработена от група изследователи под ръководството на професор Онслоу от Австралия. Корекцията на речта се извършва от родителите в ежедневния живот. Коментира се, колко плавна е речта на детето („Каква плавна реч!”), както и речта в момента на заекване („Ти можеш ли да повториш тази фраза?”). Плавната реч се коментира 5 пъти по-често, от колкото речта със заекване. В началото на лечението коментарите се правят един път на ден, като 10 минутен диалог, по-късно – през целия ден в различни ситуации. Освен това родителите се учат ежедневно да измерват степента на тежест на заекването у детето, по скала от 1 до 10 (1-отсъствие, 10-тежка форма). При всяка визита в кабинета, логопеда и родителя, сравняват резултатите от изминалата седмица, за да изяснят ефективността на лечението.
         
2. Понижаване прага на чувствителност към заекването „десенсибилизация” – тя настъпва, когато човек заеква открито и без чувство на срам и неудобство. След релаксацията на пациента, логопеда създава многократни речеви ситуации, непредизвикващи силно вълнение. Когато пациента престане да реагира на тях, му се предлагат ситуации емоционално по-значими. Процесът се повтаря до тогава, до като пациента престане да се тревожи даже и в най-трудните, близки до всекидневните жизнени ситуации.
         
3. „Емоционален поток” – взривна терапия – на пациентите се предлага или да започнат да заекват по-силно, от обичайното, или да повтарят началния звук на думата. Това се прави с цел увеличаване на осъзнаваното поведение по време на спазъм и желание повече да не прикириват своето заекване.  
 
Ако отправим поглед към руските методи, целесъобразно ще бъде да ги разгледаме в зависимост от характера на препоръчваните средства за въздействие върху заекващия – медицински или педагогически. В единия случай, това са  лечебни мерки (терапевтични, хирургични, ортопедични, психотерапевтични), а в другия случай – мерки за възпитание и обучение (дидактически методи) или в края на краищата, в третия случай, това е  различно съчетаване на лечебното и педагогическото въздействие в комплекс.
         
В днешно време, е прието да се прилага комплексен подход, тъй като той се явява максимално ефективен. Под „съвременен комплексен подход” за преодоляване на заекването се подразбира, лечебно-педагогическо въздействие върху различни аспекти на психофизическото състояние на заекващия, чрез различни средства и от различни специалисти. В комплекса от лечебно-педагогически мероприятия влизат лечебни препарати и процедури, лечебна физкултура, психотерапия, логопедична терапия, както и някой педагогически методи за възпитание и обучение (макар че това не е главната цел).   
         
Целта на всичко това,  е оздравяване и укрепване на нервната система и организма като цяло, освобождаване на детето от неправилното отношение към своето речево разстройство, отстраняване на речевите спазми и съпровождащите ги разстройства на гласа, дишането, моториката и речта, социална адаптация на заекващите.
         
Целия лечебно-педагогически комплекс, по характера на въздействието върху заекващия, може условно да се раздели на две съставни части  - лечебно оздравителна и корекционно педагогическа.
Основните задачи на лечебно-оздравителната работа,която провежда лекарят са : укрепване и оздравяване на нервната система,  а така също и на физическото здраве на заекващия, лечение на патологичните отклонения и техните прояви в неговото психофизическо състояние (освобождаване от речевите спазми, от разтройствата на вегетативната нервна система, от нарушената моторика и пр.).
         
Основните задачи на корекционно-педагогическата работа,провеждана от логопеда са: отстраняване на речевите нарушения и психологическите особености на заекващия, но основната роля на логопеда, е така да организира отделните операции, че да се получи едно цялостно взаимодействие на различните специалисти.
         
Всички споменати до тук въздействия или мероприятия, в повечето случаи се осъществяват едновременно или лечебната част на комплекса, предхожда работата над речта.
         
Лечението на нервната система и на целия организъм на заекващия е важно защото, това създава по-благоприятни предпоставки за работата над речта.Така в резултат на лечението на общата невроза и свързаните с нея вегетативни прояви у заекващия,   значително намалява страха от речта (логофобия, звукофобия), настъпва вътрешно облекчение, успокоение, подобрява се настроението и като следствие от всичко това – нараства увереността във възможното преодоляване на заекването. Тази част на въздействието се осъществява от лекар-невропатолог, в тесен контакт с родителите и предполага използване на различни медикаменти и физиотерапевтически процедури.
         
Наред с казаното до тук, трябва да отбележим важното значение на съвременното лечение на възможните  соматичните заболявания, доколкото тяхното наличие у детето (особенно ако са хронични) отслабват нервната система  и целия организъм като цяло, което се отразява негативно върху речевата функция и затруднява логопедичната терапия.     
        
 Психотерапията  в комплексния подход заема изключително важно място. Нейна основна задача е възтановяването на нормалното функциониране на психиката на заекващия. Всички видове психотерапия на заекването са насочени към отстраняване на психогенните разстройства (страха от речта и речевите ситуации, чувството на нараненост и подтиснатост, натрапливата фиксация върху своето речево разтройство, негативните преживявания породени от това и пр.) и на подобряване на социалните контакти на заекващия с околните, които са били нарушени под влиянието на нарушената реч, още целта е формиране на умения за самоконтрол и контрол над собствената реч, както и преустройство на собствените личностни качества.
 
Игрови психотерапевтични методи:
 
 В логопедичната работа с деца от ПУВ (пред училищна възраст), все повече се прилагат специални техники от игрова психотерапия, приказкотерапия, арттерапия.
         
В игровата дейност се формира умение за управление на своето поведение, чрез усвояваните в процеса на играта правила на възрастните. Следователно игровата дейност представлява средство за възпитанието на децата, под влиянието на целенасочено, преднамерено ръководство. Това свойство на игровата дейност позволява нейното използване в корекционната работа със заекващите деца. Ето  кратка характеристика на видовете игри и тяхното положително въздействие върху заекващите деца :
         
1. Разнообразни дидактически игриза развитието на слуха, дишането, гласа, звукоподражанието, зрителното и слуховото възприятие, вниманието, финната моторика, използване на прости и сложни текстове.
         
2. Игри с пеене, които са полезни за заекващите деца – хороводи и игри постановки. В тях широко се използват, тактуване с пляскане на ръце, хороводни мелодии с ярко изразена мелодика и проста песенно-ритмическа основа. В тези игри у децата се развива умение да владеят своето тяло, да съпоставят темпа и ритъма на движенията с темпа и ритъма на музиката, изразителност на движенията според музикалния съпровод. Възпитаването на подобни умения положително влияе на речта. Игрите с пеене развиват у децата волево поведение, нормализират плавното преливане на процесите възбуждане/задържане, тъй като движенията се организират  в съответствие с музиката във времето и пространството.
         
3. Игри със средна и малка подвижност се провеждат със заекващите деца,  с цел да не се нарушава у децата темпа на дишането и речта. Има подвижни игри с прости движения (с топка, обръч, лента, знаменца – придават общ характер на движенията) и такива със сюжет ( могат да бъдат с равноправни участници и с отношения – управление/подчинение, които изработват у децата организаторски качества), както и спортно-развлекателни (те се провеждат с цел закрепване на активното поведение и речта, способстват за свободното общуване на децата и в неигровата дейност). Подвижните игри с правила положително влияят на личността на заекващия, помагат за меката корекция на неговото отклонение.
          
4. Игри-драматизации – с използване на стихотворен текст, проза, куклен и пръстов театър, слово свързано с действия на персонажи, русуване, конструиране на декорация. Децата в началото участват в хорова драматизация, след това преминават към индивидуално изговаряне на ролите, с помоща на логопеда и самостоятелно.
          
5. Творчески игри – отразяват високото ниво на самостоятелност и самоорганизация на децата в дейността. У заекващите деца, тези качества се възпитават първоначално в творчески игри по предложение на логопеда, а след това по замисъл на самите деца.
          
Главен момент в творческата игра се явява изпълнението на роли. Детето създава образни действия, чрез думи в процеса на общуване с другите деца. Затова творческите игри формират у заекващите деца умения за изпълнение на правила в поведението, да съблюдават изискванията на партньорството, да разрешават възникващи конфликти. Творческите игри обогатяват социалния опит на заекващите деца, развиват у тях активно поведение, самоорганизация във всякакъв вид дейност и най-вече в речевата.
 
Работа над речта:
 
         
Тя е същественна част от комплексния подход за преодоляване на заекването, която се реализира от логопеда при активното участие на заекващия и неговото близко социално обкръжение.
         
С децата от ПУВ, работата се основава на обикновеното подражание на плавната и спокойна реч на логопеда, а след това и на окръжаващите детето възрастни. Всички занятия се провеждат в непринудена игрова форма, като се избират най-разнообразни игри, в съответствие с възрастта на детето.
         
Доколкото при заекването се нарушават темпа и ритъма на речта, то в дидактическата част на комплексния подход, същественно място се отрежда на логопедичната ритмика : провеждат се плавни, спокойни движения под музика, съпроводени от реч, което по най-добър начин способства преодоляването на речевите спазми.
          
След усвоявянето на навика на плавната реч, непосредственно в логопедическата сесия по-нататък, този навик се пренася и в други жизнени ситуации. Детето, постепенно се научава да ползва такава реч в къщи, в училище, в разговор с познати и непознати хора. 
         
Обаче, повечето деца със заекване имат отклонения и в други компоненти на езиковата система, като лексически затруднения, допускат характерни граматически и фонетически грешки, което се отразява на свързаната реч. За много от децата е характерно недостатъчна сформираност на вниманието, паметта, словесно-логическото мислене, пръстовата и артикулационната моторика. Затова може да се каже, че основния момент в работата на логопеда е всестранната корекция не само на речта, но и тясно свързаните с нея неречеви процеси.
        
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
 
         
Заекването, като разтройство на темпа и ритъма на речта, проявяващо се в нейната разпокъсаност, непреднамерени паузи, повторения, спастични движения на мускулите, участващи в речевия акт, допълнителни движения в мускулите на лицето, шията и крайниците, преди всичко възниква в детска възраст в периода от 3 до 5 години, когато детето овладява фразовата реч. В този период към неговия все още несъзрял апарат, се поставят завишени изисквания и затова той се оказва особенно потърпевш  от различни по вид поражения. Повечето деца, преодоляват този етап на речево развитие благополучно, но у някой се развива заекване.
         
Разграничават се функционално и органично заекване. Органичното заекване възниква само при органични поражения на централната нервна система, среща се доста рядко и може да се появи във всяка възраст.
         
Много по-често се среща функционалното заекване, без каквито и да е органични поражения в речевите механизми на централната и периферната нервни системи. Като правило, то възниква внезапно, под въздействие на психическа травма у лековъзбудими деца.
         
Специалистите различават три степени на заекване (леко, средно и тежко), въпреки че точни критерии за определяне на степените няма. В първия случай, заекването е едва забележимо и не пречи на общуването, при тежкото – заради продължителните спазми, общуването става невъзможно. Според това, как болестта прогресира, се появяват допълнителни, най-разнообразни движения в мускулите на лицето, врата и крайниците. Постепенно се появява страх от речта (логофобия), което още повече засилва заекването. Детето осъзнава своя дефект, започва да се срамува от заекването, по време на реч се изчервява, изпотява се.
          
Повечето изследователи на заекването отбелязват сложния, системен характер на това заболяване, възникването на което, е свързано, както с биологически, така и с психологически и социални причини.
         
Преодоляването на заекването в наше време, се осъществява, чрез така наречения Комплексен подход, включващ в себе си редица различни медико-педагогически въздействия и мероприятия, основните от които са :
 
1. Лечение на нервната система и целия организъм на заекващия.
2. Психотерапия.       
3. Непосредственна работа над речта (дидактическата част на метода).        
4. Осигуряване на благоприятна социална среда и нормални битови условия.
    
Много е важно родителите да разберат, че дори ако детето съвсем незабелязано заеква и това се случва много рядко, все едно е необходимо незебавно да се обърнат към логопед. Това е първия сигнал за неблагополучие, а и най малкия стрес, уплаха или просто преумора, могат да усилят заекването. Колкото по-рано започне лечението, толкова то ще бъде по – ефективно.
 
 
 
 
ЛИТЕРАТУРА :
 
1. Ценова, Ц.  Логопедия. С., 2009.
2. Ценова, Ц.  Комуникативни нарушения в детска възраст. С., 2001.
3. Ценова, Ц.  Говорна терапия. С., 2010.
 
БИБЛИОГРАФИЯ :
 
1. Белиловская, М.  Корекция заикания в США. Сп. „Логопед”, бр. № 6, 2005.
2. Гарбузов, В.  Нервные дети. М., 1990.
3. Миссуловин, Л.  Заикание и его устранение. С. П., 1997.
4. Селиверстов, В.  Заикание у детей. М., 1994.
 
 
 
                            Валери Георгиев – логопед психотерапевт Варна