Зареждам...
Особености в психическото развитие при заекване


Логопед психотерапевт Варна - Валери Георгиев




ЕДИН ОБОБЩАВАЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ЗАЕКВАНЕТО, КАТО ПАТОЛОГИЯ

 

Прието е заекването да се отнася към нарушенията на темпа и ритъма на речта, дължащи се на спазми в мускулите на речевия апарат в процеса на говорене. У заекващия човек, такива спазми могат да възникнат ту в мускулите на езика, ту в мускулите на устните, ту в областа на „гласилките”или дихателните мускули. Това довежда до периодично „засядане” на отделни звукове, а значи и до нарушаване на редуването на ударени и неударени срички, т.е. на речевия ритъм. Темпа на речта при заекване се характеризира с неравномерност.

„В следствие на спазмите речта е накъсана, лишена от плавност, съпроводена с речеви емболи, синкинезии и мъчителни усилия за продуцирането и контролирането и” (4, с. 37).
         
Заекването при децата се развива в тясно взаимодействие с личностните и поведенческите нарушения  и в голяма степен зависи от нервно-психическото състояние на детето, което от своя страна обуславя сложната симптоматика,  особенно на речевите нарушения. Измененията в нервно-психическите състояния на децата често са свързани,  не само и не толкова с появилото се заекване, колкото с особенностите на развитието на индивида. В. Гарбузов утвърждава, че речевото нарушение, като правило, само задълбочава проявленията на тези отклонения в развитието, които у детето вече са били. Голяма роля играят също и дефектите на възпитанието, несправедливото и непоследователното отношение към детето (ту прекомерно го ласкаят, ту прекомерно го ругаят за незначителни провинения), конфликтите в семейството и пр. Понякога, до заекване довежда и подражанието на неправилната реч на родителите.
         
Степента на изразителност на заекването, обичайно се определя по състоянието на речта на заекващия. Това обаче е недостатъчно. Необходимо е да се отчита характера на общуването, особенностите на  поведението в дейността и разглеждането тежеста на дефекта да е в следния вид предложен от В. Гарбузов :

Лека степен :
         
Децата свободно влизат в общуване  при всякакви ситуации с непознати хора, участват в колективни игри, във всички видове дейности, изпълняват поръчения, свързани с необходимост от речево общуване. Спазмите се наблюдават само в самостоятелната реч.

Средна степен :
         
Децата изпитват затруднения при общуването в нови, а така също, значими за тях ситуации, в присъствието на непознати хора, отказват се от участие в колективни игри със своите връстници. Спазмите се наблюдават в различни отдели на речевия апарат по време на самостоятелна, диалогична и отразена реч.

Тежка степен :
         
Заекването се изразява във всички ситуации на общуване, затруднява речевата комуникативност и колективната дейност на децата, деформира проявлението на поведенческите реакции. 
 
                      
КАК СЕ ОТРАЗЯВА ЗАЕКВАНЕТО,  ВЪРХУ ПСИХИЧЕСКОТО ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ ? 


Все пак, от позицията на логопед и психотерапевт с продължителна практика във Варна,  преди да опиша отражението на заекването върху психиката, би трябвало да спомена и няколко думи за въздействието му върху соматичното състояние на организма, тъй като това е основата върху която се развива и функционира личността. Ако в соматиката има някакъв дисбаланс, то значи няма основа за развитие или за нормалното функциониране на личността като хармонична, т. е. нормална. Освен това ние знаем, че заекването е прозодично нарушение, тъй като водещо е нарушена прозодиката, но в повечето случаи са разстроени не само темпото и плавността на речта, а още и дишането, гласът и артикулацията. Поради това, то се определя, като цялостно говорно нарушение, вследствие на което, въздействието му върху човека е глобално, т. е. както върху човека като индивид, така и върху неговата личност.
         
Както добре ни е известно, условно погледнато, човека като система  има следните сфери на функциониране : биологична сфера, включваща тялото и неговата физиология и психична сфера, включваща психичните процеси, психичните свойства и психичните състояния.
 
І. Някалко думи за въздействието на заекването върху биологичната сфера :
 
Вегетативни разтройства:  
 
Както знаем, вегатативната нервна сестема изпълнява важна функция в организма, свързана с инервацията на вътрешните органи. В норма, нейното нормално функциониране се контролира от кората на главния мозък. Но при различни невротични разтройства, към които се отнасят повечето случаи на заекване, регулиращата и контролиращата роля на Кортекса отслабва и това довежда до появата на различни „вегетативни разстройства”. Те могат да се изразяват в неустойчив пулс, колебания на кръвното налягане, учестено сърцебиене, повишена изпотяемост, пребледняване или изчервяване на кожата, настръхване на кожата и пр. При усилването на речевите спазми,  обикновенно рязко нарастват и вегетативните проявления, които пък от своя страна усилват речевата спазматичност. По този начин възниква нещо като „затворен кръг”, от който заекващия много трудно може да излезе със собственни сили.
         
Особенността на споменатите до тук симптоми на заекването, се състои в това, че те възникват непроизволно (неволево), независимо от съзнанието и волята на самия заекващ, при това могат да присъстват от самото начало на възникването на заекването, поради което се наричат първични. (Тук включвам и физическите симптоми, които не съм споменал подробно – спазмите на говорните мускули в процеса на речта и синкенезиите).
Втората група, е на психичните симптоми, наречени още – вторични.
 
ІІ. Как се отразява заекването върху психичната сфера ?
 
Иска ми се съвсем накратко да спомена, че според класическия модел на психологията от последните 100г., който е в сила и днес, човешката психика има три основни форми – психични процеси, психични състояния и психични свойства.
                
В зависимост от степента на заекването, то засяга и трите форми на психиката и  не случайно, то се определя като тежко комуникативно нарушение. Поради това, ще разгледам въздействието на заекването по отделно, във всяка психична форма.
 
1. Психични процеси – нарушения причинени от заекването :
 
Психичните процеси  са следните три основни вида :
                   
а) Когнитивни (познавателни) психични процеси – те са субективния (идеален) образ на действителността. Тяхната характеристика е психичния образ, а процесите са усещане, възприятие, представа, мислене, реч, памет, внимание, въображение. В една или друга степен, заекването се отразява на повечето, но ще спомена най-важните от тези процеси за комуникацията и въобще за човешката дейност, а именно – мислене и реч.
           
Натрапливи мисли за заекване -
 при едни заекващи, носят временен характер, появяваайки се непосредственно преди началото на речта и изчезват бързо след нейното завършване, а у други се превръщат в доминиращи, преобладаващи, сякъш покриват със себе си всички останали мисли. Това предизвиква много мъчително вътрешно състояние.
          
Речта -  изменение на нейната лексико-граматическа структура – среща се при по-възрастни заекващи. Състои се в това, че предварително предвиждайки настъпването на  речевия спазъм, заекващия се старае чрез всички възможни способи да го избегне. За тази цел, той прибягва до разместване на думите във изречението и дори, до промяна на смисъла на фразата. Това обикновенно довежда до излишно многословие, многократно повтаряне на вече казаното, затруднява формулировката на мисълта, което в крайна сметка прави речта неестественна. Самите заекващи при това, чувстват „неизказаност на мисълта” и не са удовлетворени както от формата, така и от съдържанието на речевото общуване.
         
Изменение характера на речта
– променя се темпа, ритъма, интонацията, силата на гласа и т. н. Например, някой възрастни заекващи си придават прекалена солидност и тежест в разговора, говорят с „покровителствен тон”, често се покашлят, умишленно правят дълги паузи, като че ли „обмислят” отговора, говорят с тих шепнещ глас или обратно, гръмогласно.
                   
б) Афективни (емоционално-чувствени) психични процеси – това е отражението в човешкия мозък, на неговите реални отношения към света и се изразява под формата на определени преживявания, които условно се делят на емоции (на ниво организъм – индивид) и чувства (по-висши, характерни само за човека – на ниво личност).
         
Чувство за безпокойство и тревожност – то е резултат от очакването за настъпване на момента на заекване и силното желание, по някакъв начин то да бъде избягнато. Интересен факт в случая е, че някой хора с леки форми на заекване преживяват по-силно безпокойство и тревожност, спрямо тези, с по-тежки форми. Дори при тях желанието да скрият факта, че заекват (примерно чрез по-горе описаните стратегии), е в по-голяма степен. Безпокойството идва от там, че някой приятели или колеги, биха ги упрекнали за говорния им проблем, защото при повечето случаи те демонстрират плавност и силно се страхуват, сега да бъдат „разпознати”като заекващи. Колкото повече се скрива заекването, толкова повече се увеличава степента на безпокойството. А от там идва и главната последица – неусетното задълбочаване на заекването и все по-голямата нужда и енергия за нови средства и стратегии за избягването му. Докато при хората с по-тежки форми на заекване, безпокойството е в много по-малка степен, тъй като те не могат да скрият напълно нарушенията в речта си и много бързо разбират дали са приемани или отхвърляни в професионалните и социалните си контакти с такава реч.
         
Чувство за винато може да бъде породено от няколко източника. Един от тях е убеждението, че хората със заекване са отговорни в някаква степен, че не правят нужното да говорят нормално, както всички останали хора. Както всяко дете се самовглежда в себе си, така и детето със заекване си задава уместни въпроси, свързани с говорния му проблем. Фиксацията на вината в по-късните години е във връзка с „неизпълнените съвети” на родителите през детството и ученическите години. Вината може да бъде стимулирана и от отхвърлянето, забележките, присмиването, правенето на неприятни гримаси от страна на слушателите (включително и от страна на родителите) при повторенията, удължаванията, блокажите и пр. Волни или неволни стимулатори на чувството за вина могат да се окажат и логопедите, които са поставили некоректна диагноза или натоварват с вина заекващия, по отношение на причините за задълбочаване на симптомите през годините, за недостатъчно успешната терапия (липса на мотивация, дисциплина, воля за работа и пр.). Не на последно място, вината се стимулира и от факта, че при всяка своя вербална проява, заекващия често инстинктивно приема ролята на „виновник”, за това, че губи времето на приятели, познати, съученици, колеги, чиновници в учреждение и пр. Така в действие влизат симптомите вина/срам. В случая при заекващия, срамът е резултат от публичния провал на изискванията на фалшиво налаганата роля, която повечето от заекващите са приели – да не заекват, т. е. може да се каже, че индивидуалния еквивалент на срама се нарича вина. Когато заекващия се стреми да отрече поведението си на заекващ и да се представи като плавно говорещ (какъвто е всъщност през част от времето), той започва да изживява опасения, свързани със страх от провал пред изискванията на ролята. При опита си да скрие своята идентичност на заекващ, индивидът прибягва до фалшива роля или до поведение със стратегии, които понякога са успешни и следователно, периодично се подсилват.

Независимо дали са успешни или не, обаче, стратегиите и другите форми на фалшиво поведение, водят до чувство на вина. Неуспешното реализиране на Аз-а пред другите, винаги води до вина, така е и в случая със заекващите, защото изявяването на заекването превръща срамът във вина. Но докато срамът е по-перспективен от вината, тъй като той е публичен, междуличностен феномен и може да бъде преодолян чрез външно изживяване, то чувството за вина е индивидуално, лично и може да остане за цял живот.
                   
в) Поведенчески (волеви) психични процеси – те са външен материален израз на психичните процеси и стават реални благодарение на механизмите интериоризация/екстериоризация. Според И. П. Павлов, поведенческите психични процеси зависят от инстинктите, условните рефлекси, речта, ценностната система на личността и означават „Воля, характерна само за човека”.
         
Двигателни и речеви „трикове” (защитни приьоми)
скоро след възникването на преживявания свързани с речта, детето започва да търси някакви средства за облекчаване на речевия акт и за замаскиране на своето заекване. Така то пристъпва към използването на различни „уловки”, предназначени за този който го слуша, които могат да имат двигателен или речев характер.
         
Към числото на двигателните „уловки”се отнасят съпътстващите действия. За разлика от съпътстващите движения, явяващи се спазматични и неволеви, съпътстващите действия имат съзнателен и волеви произход и не са спазматични. Защо детето прибягва до тяхната помощ? Понякога по време на речта, заекващия случайно извършва някакво действие, което не се отнася към нея, поправя си косата, закопчава си копчето и пр. и изведнъж забелязва, че му става по- леко да говори. Такова облекчение действително би било възможно по причина на неволното отвличане на вниманието от речта. В последствие детето започва вече съзнателно да прибягва към тези защитни трикове, макар, че те скоро по силата на навика загубват своята „защитна” роля и само още повече усложняват симптоматиката на заекването. Често човек вече сам забравя причината за извършените едни или други действия и ги изпълнява чисто механично, но съзнателния характер на произхода на двигателните трикове почти винаги може да се установи.
         
Наблюдават се следните подобни защитни механизми :
              

Емболофазия – различни вмъквания в речта на „паразитни” звук, сричка, дума, фраза, които не са свързани със съдържанието и. Изпитвайки особен страх преди произнасянето на някой звукове на речта, заекващият, с цел избягване на речев спазъм, предупредително съпровожда тези звукове с някакви други звукове или думи, които са му лесни за изговаряне, стараейки се да улови момента, когато и „трудните” звукове ще се „подхлъзнат” и ще преминат най-накрая. Най-често в ролята на такива думи „уловки” се срещат : „и, а, значи, братче, разбираш ли, така да се каже, между другото и пр.” Това дава възможност да се получи нещо като звукофобия без заекване. Естественно, че всички тези „вмъквания” по никакъв начин не правят речта по-естетична, а създават впечатление за нейното „разтегляне и разводняване”.
              
 

Обиколно описание – този вид техника влиза в действие особенно при назоваването на точно определени лични имена, улици, квартали, училища, площади и пр., където замяната им е невъзможна. Но и при такива случаи, заекващите намират изход под формата на обяснение с повече думи, само и само да не се спомене думата с проблемния звук или пък да се отложи момента на заекването. Други са изработили специфична техника – изговорът да се прави с много голяма скорост, но пък веднага може да се окаже, че думата не е чута или разбрана добре. И след репликата на слушателя : „Моля?”, почти винаги изпадат в още по-голямо напрежение и дори провал при повторното даване на информация. Подобно поведение на избягване или отлагане на основната дума или фраза, се прилага за да не се допусне заекването. Това става чрез паузи, забавяне или спиране преди произнасяне на „страшния” звук или дума. По такъв начин заекващия се „надява”, че моментния страх ще утихне в достатъчна степен, за да се преодолее мускулното напрежение в фонационната или артикулационната кухина. Но речта започва да става неприятна и трудна за разбиране. Понякога речта с открито заекване изглежда по-нормално езиково кодирана, отколкото всички техники и стратегии на многословесничене.


Избягване на хора и ситуации – това става най-често чрез мълчание, силно редуциране на вербалния изказ или чрез изключително много кратки отговори (да, не, не знам), с цел да бъде спестено говоренето.
         
Страхът от определени хора и ситуации е съвсем нормална реакция при повечето заекващи (реално осъзнали проблема си). Но това заекване не е някяква „наследена” типична черта на индивида, а е специфичен симптом на развитието. То идва като следствие на негативните реакции на връстниците и възрастните хора около детето, още през детските и особенно през юношеските години. В известна степен всички деца в предучилищна и училищна възраст, стават обект на дразнене, подиграване, присмиване, съжаление, изолиране и лепване на етикети, включително като посредствени, ограничени, недоразвити и пр.
         
Заекващите избягват социални ситуации в които очакват, че хората ще реагират негативно към тяхната вербална комуникация, именно защото заекват. И когато все пак се налага да влизат в такива ситуации, те се стремят да говорят колкото може по-малко. И ако все пак трябва да говорят, то те предпочитат да маскират по всички възможни начини заекването си. Включително и по такъв начин, че да изглеждат като ... незаекващи!
         
Напълно нормална реакция е човек да избягва болката, както физическата, така и психичната, но това има своята висока цена и тя е  - да се лишаваш или ограничаваш при общуването с интересни и любими хора, да отбягваш любими компании, да се отказваш от желана професия, от високоплатена длъжност и пр. Разбира се, не всички хора които заекват, са склонни да подтискат високите си интелектуални и творчески възможности заради заекването. Мнозина от тях се преборват успешно с проблема си, чрез много упорита работа, за да заемат достойното си място в обществото.
              
Отлагане – това е един особен вид маскиране на заекването във времето по отношение на даден човек, компания или ситуация. Но колкото повече се отбягват или изобщо отказват разговорите с определени хора, или се отлагат ситуации, толкова повече, проблемът се увеличава. Остава някаква смътна надежда, че това ще бъде направено в някакво бъдещо време. Става така, че заекващия знае много повече от другите, но не показва знанията си в подходящия момент. Отлага тези моменти за бъдещо време. Повече може от другите, а не го прави. Пак го отлага за бъдещо време. За всички подобни действия, причината е една – просто защото дейността е свързана с говор, където присъства и заекването. За някой интелигентни хора с активна социална и професионална ориентация, подобно маскиране -  отбягване чрез отлагане, може да доведе до чувство на малоценност (комплекс за непълноценност) и депресивни състояния.
 
2. Психични състоянияпатологични форми, породени от заекването :
 
Психичните състояния са особенна характеристика на психичната дейност на човека, предизвикана от външната ситуация, неговото вътрешно самочувствие, индивидуалните му особенности, влияещите върху неговото поведение – състояние на умора (изтощение), разсеяност, раздразнителност, хиперактивност и пр. Най-често срещаните състояния на психиката са : тревожност, виновност, стрес, страх, фрустрация, еуфория, депресия, съмнение и др. Това са нормалните състояния, а ние ще разгледаме техни патологични форми предизвикани от заекването.
           
Фобии или натрапливи страхове
според това как заекващия започва да изпитва трудности в речевото общуване и да осъзнава, че в много ситуации тези трудности се оказват почти непреодолими, у него може да се развие панически страх от речта (логофобия). Често още много преди предстоящия отговор, по време на урок, детето преживява състояние на мъчителен страх, което още повече провоцира речевите спазми.
         
В много от случаите страховете имат избирателен характер и се изразяват във вид на фобия в точно определена ситуация на речево общуване или към определен събеседник.
         
Покрай натрапливия страх пред речта като цяло, у някой заекващи може да се наблюдава и страх от отделни звукове (звукофобии). Тяхното възникване се дължи на това, че детето не е съвсем уверено, че на някой звуци то заеква твърде често. Поради това в последствие то фиксира вниманието си върху тези звукове, отрано „предчуствайки” и с тревога очаквайки тяхната поява в речта, което отново не спомага за тяхната свободна артикулация. Логофобията много по-често се съпровожда от описаните по-горе вегетативни разстройства, което значително усложнява общата картина на заекването.
         
Фрустрациятова е психично състояние на дезорганизирано съзнание и дейност, вследствие на въображаема или реална непреодолима преграда за дадена дейност (по пътя към определена, значима за субекта цел). Характеризира се с силно повишена емоционалност и се превръща в патологично състояние, само при неудовлетвореност по-голяма от тази, която човек може да изтърпи, т. е. тук има праг на фрустрация, който е индивидуален.
         
По отношение на заекването, мога да дам следните примери :

Едно дете, което силно желае да сподели нещо с родителите или приятелите си, но не успява да завърши мисълта си докрай, защото или не е удостоено с нужното внимание, или пък е прекъсвано.
 

  • Един ученик, който прекрасно знае урока си, но не може да предаде знанията си
  • напълно и получава по-ниска оценка от реалната.
  • Младеж или девойка, които не могат да изразят чувствата си вербално пред любим
  • човек.
  • Човек, който казва важна и много ценна информация пред дадена аудитория, но
  • остава неразбран или прекъснат, поради нежеланието да бъде изслушан докрай.
  • Човек, който се измъчва 2-3 минути да изкаже мисълта си в едно изречение и след
  • мъчителното завършване и облекчение, слушателят спонтанно го репликира : „Моля? Бихте ли повторили отново”, а заекващият си мисли : „Ох, Боже мой! Ужас!... Пак да минавам през същия Ад”.
  •  
  • Когато човек със заекване, при обаждане по телефона, не може да започне веднага и
  • слушателят от отсрещната страна прибързано му затвори телефона.
             
    Има и още много подобни примери, но най-важна причина сред тях за фрустрация, е ограниченията или липсата на регулярен и емоционален контакт с определени хора. Това е особенно болезнено в юношеска и младежка възраст.
                  
    Гнявтова е една, също така спонтанна реакция на детето (юношата или възрастния ), които заекват. Гневът като симптом, който се поражда след задълбочаване на заекването, обикновенно има няколко източника. Когато очакванията и надеждите не се реализират, тогава възникват определени състояния на гняв. Когато хората се разочароват достатъчно често в това отношение, гневът изплува на повърхността. Друг източник на засилен гняв е загубата на контрол върху речта, а като следствие от това – и загуба на контрол върху много желания и дейности, както и потискането на избор на възможности в живота.

    Гневът не е само реакция, която може да се изрази в агресивност към другите, но може да започне с времето, да се напластява в самия индивид и да се трансформира в депресия. Гневността и враждебността са резултат от една страна, от агресивното чувство което съпровожда фрустрацията, от друга страна, от естественото раздразнение на отхвърлянето на уважението от страна на слушателя, към личността на заекващия.

    Във физиологичен план, тези чувства възникват най-често след блокиране и потърпевшите изразяват своята безпомощност с открити прояви на автоагресия (отревисто самоосъждане на говорното си измъчване със самонаругаване, псуване, резки нервни движения на ръцете или тропане с крака), но повечето драматично преглъщат болката си навътре. Отделни индивиди като знак на отчаяние могат да стигнат и до крайностти – налитане на бой (ако някой в този момент се е опитал да се подиграе по някакъв начин на страданието им), удряне и чупене на предмети и пр. Понякога, често повтарящи се подобни прояви (след продължителни блокажи/тремори), могат да породят и депресивни състояния.
                  
    Депресиятова е нормално, предсказуемо и лечимо състояние (на нещастие, печал), през което хората преминават когато преживеят и осъзнаят, обикновенно някаква тежка загуба. Първата стъпка е отричане, втората – гняв, третата – раздвоение, четвъртата - депресия, петата – възприемане. Някой хора с тежка форма на заекване, фиксират своите мисли повече върху депресивното състояние. Те не достигат до фазата на възприемане, в която да възприемат факта такъв, какъвто е – че просто заекват през по-малката (и много рядко през по-голямата ) част от речта си. И след обективното оценяване на говорното си състояние, да се опитат да намерят решение – да редуцират или да преодолеят тежките моменти на заекване.
             
    Втората причина за поява на депресия е убеждението при някой заекващи, че заекването е напълно излечимо и постигането на плавна реч е лесен и бърз процес, а неуспехът да го преодолеят се дължи на тяхна грешка (липса на постоянство, настойчивост, воля).
             
    Третата причина за преживяване на депресия, е натрапчивият перфекционизъм  за постигане на съвършена плавна реч, без никаква търпимост към каквито и да са форми на заекване. Те често реагират по свръхчувствителен начин към всякакъв вид неплавностти в речта им. Вместо да отчитат реалистично прогреса в говора си спрямо предишното състояние, те ползват като критерий перфектните модели на плавна реч, или дори стигат до една особенна „болест – идеали”, минаваща през фрустрацията и стигаща до деморализация. Техния стандарт за приемлива плавна реч е неясен или нереалистично висок.
     
    3. Психични свойства (психични качества на личността) :
     
    Това са: насоченост, темперамент, характер, дарби (заложби), способности, талант, гениалност и др.     
                        
    Личностни особенности на заекващите
    възникналото заекване сравнително бързо започва да се отразява върху формирането на характера на детето и слага негативен отпечатък на цялата му личност. Някой деца чуствайки затруднения в речта, започват да избягват речевото общуване и дори всякакви контакти с околните, затварят се в себе си, играят в самоизолация. Личността и поведението на човека започва да се изменя в момента, в който той узнава за своето заболяване.
             
    За съжаление, „да узнае” за настъпилото заекване и да  възприеме  всичките свързани с него неприятности, на детето в ПУВ (пред училищна възраст), най-често помагат обкръжаващите го възрастни, чрез поправянето на казаното със заекване, изисквания от типа ”говори нормално”, изказването на упреци, иронизирането, или обратно , проявата на излишно съчувствие и жалост към детето и пр.
             
    Като обобщение може да се каже, че за психичните симптоми на заекването е характерен техния съзнателен и „вторичен” произход. Те като че ли се „надграждат” над физическите симптоми. Тяхното наличие същественно усложнява общата картина на заекването и затруднява неговото преодоляване. Много често психичните симптоми пораждат у заекващите много повече неприятности, от самото заекване. Обаче те не са присъщи на всички заекващи. Затова заекващите деца условно се делят на три групи.

    Първа група -  при тях отсъства страх от речта, защитни механизми не се прилагат, цялата картина на заекването тук се ограничава само във физически симптоми.

    Втора група – имат страх от речта но той е умерен и е само в някой ситуации на речево общуване.

    Трета група – тук е характерен силно изразен натраплив страх от речта, крайна неувереност в себе си, постоянно използване в речевия процес на защитни механизми.
             
    По този начин, към веднъж възникналото заекване в много от случаите постепенно „прилепват” и психически симптоми и картината все повече се разраства и усложнява.
             
    По тази причина много е важно, да не се чака пълното развитие на цялата симптоматика на заекването, а да се постараем да го преодолеем на възможно най-ранен стадий, преди появата на психическите симптоми, т. е. още в ПУВ.
             
    Лечението на нервната система и на целия организъм на заекващия е важно защото, това създава по-благоприятни предпоставки за работата над речта. Така в резултат на лечението на общата невроза и свързаните с нея вегетативни прояви у заекващия, значително намалява страха от речта (логофобия, звукофобия), настъпва вътрешно облекчение, успокоение, подобрява се настроението и като следствие от всичко това – нараства увереността във възможното преодоляване на заекването. Тази част на въздействието се осъществява от лекар-невропатолог в тесен контакт с родителите и предполага използване на различни медикаменти и физиотерапевтически процедури.
             
    Наред с казаното до тук, трябва да отбележим важното значение на съвременното лечение на възможните  соматични заболявания, доколкото тяхното наличие у детето (особенно ако са хронични), отслабват нервната система  и целия организъм като цяло, което се отразява негативно върху речевата функция и затруднява логопедичната терапия.    
             
    Психотерапията
     в комплексния подход заема изключително важно място. Нейна основна задача е възтановяването на нормалното функциониране на психиката на заекващия. Всички видове психотерапия на заекването са насочени към отстраняване на психогенните разстройства (страха от речта и речевите ситуации, чувството на нараненост и подтиснатост, натрапливата фиксация върху своето речево разтройство, негативните преживявания породени от това и пр.) и на подобряване на социалните контакти на заекващия с околните, които са били нарушени под влиянието на нарушената реч, още целта е формиране на умения за самоконтрол и контрол над собствената реч, както и преустройство на собствените личностни качества.
     
    ЗАКЛЮЧЕНИЕ 
     
    Заекването, като разтройство на темпа и ритъма на речта проявяващо се в нейната разпокъсаност, непреднамерени паузи, повторения, спастични движения на мускулите, участващи в речевия акт, допълнителни движения в мускулите на лицето, шията и крайниците, преди всичко възниква в детска възраст в периода от 3 до 5 години, когато детето овладява фразовата реч. В този период към неговия все още несъзрял апарат, се поставят завишени изисквания и затова той се оказва особенно потърпевш  от различни по вид поражения. Повечето деца преодоляват този етап на речево развитие благополучно, но у някой се развива заекване.
             
    Разграничават се функционално и органично заекване. Органичното заекване възниква само при органични поражения на централната нервна система, среща се доста рядко и може да се появи във всяка възраст.
             
    Много по-често се среща функционалното заекване, без каквито и да е органични поражения в речевите механизми на централната и периферната нервни системи. Като правило то възниква внезапно, под въздействие на психическа травма у лековъзбудими деца.
             
    Специалистите различават три степени на заекване (леко, средно и тежко), въпреки че точни критерии за определяне на степените няма. В първия случай, заекването е едва забележимо и не пречи на общуването, при тежкото – заради продължителните спазми общуването става невъзможно. Според това как болестта прогресира се появяват допълнителни, най-разнообразни движения в мускулите на лицето, врата и крайниците. Постепенно се появява страх от речта (логофобия), което още повече засилва заекването. Детето осъзнава своя дефект, започва да се срамува от заекването, по време на реч се изчервява, изпотява се.
             
    Повечето изследователи на заекването отбелязват сложния, системен характер на това заболяване, възникването на което е свързано както с биологически, така и с психологически и социални причини.
             
    Преодоляването на заекването в наше време се осъществява, чрез така наречения „Комплексен подход”, включващ в себе си редица различни медико-педагогически въздействия и мероприятия, основните от които са :

              1. Лечение на нервната система и целия организъм на заекващия.
              2. Психотерапия.
              3. Непосредственна работа над речта (дидактическата част на метода).
              4. Осигуряване на благоприятна социална среда и нормални битови условия.
        
    Много е важно родителите да разберат, че дори ако детето съвсем незабелязано заеква и това се случва много рядко, все едно е необходимо незебавно да се обърнат към логопед. Това е първия сигнал за неблагополучие, а и най малкия стрес, уплаха или просто преумора, могат да усилят заекването. Колкото по-рано започне лечението, толкова то ще бъде по – ефективно.

     
         
     ЛИТЕРАТУРА :
      
    1. Гарбузов, В.  Нервные дети, Москва, 1990г.
    2. Миссуловин, Л.  Заикание и его устранение, Санкт Петербург, СЛП, 1997г.
    3. Селиверстов, В.  Заикание у детей, Москва, Владос, 1994г.
    4. Ценова, Ц.  Комуникативни нарушения в детска възраст, София, РП, 2001г.




                                            Валери Георгиев - логопед психолог психотерапевт Варна