Зареждам...
Биомеханични говорни нарушения на развитието


 

Валери Георгиев - логопед психотерапевт Варна



 

          ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ ЗА ПОЯВАТА  НА ВРОДЕНИ ЦЕПКИ НА УСТНИТЕ И НЕБЦЕТО - (ВЦУН)
                                          БИОМЕХАНИЧНИ ГОВОРНИ НАРУШЕНИЯ НА РАЗВИТИЕТО


І.  СЪЩНОСТ
         
В логопедията, речта при малформации в оро-фациалната област се описва с термина Ринолалия  - от грътски, буквално : носова реч (rhinos – нос, lalia – реч). Тя, като комплекс  включва нарушенията на дишане, фонация, артикулация, поради анатомо-физиологични дефекти на говорния апарат – цялостно говорно нарушение. Тежките говорни разстройства са причина за появата, в част от случаите, и на езикова недостатъчност.

Малформациите от този тип са много тежки във физически аспект и сериозно се отразяват върху качествата на речта, т. е. не само до артикулационна, но задължително водят и до гласова патология – хиперназалност.
         
1. Определение за Ринолалия -  Биомеханичните говорни нарушения на развитието представляват синдром на цялостно говорно нарушение, при което са засегнати дишането, фонацията, артикулацията и прозодиката поради малформации на говорните органи – ВЦУН.
         
2. Форми на Ринолалия – според спецификата на малформациите на гов.органи :
    
(1) Отворена Ринолалия – характеризира се с хиперназалност.
                   а) Органична – Отворена органична ринолалия – при ВЦУН, това е най-тежката форма на нарушението. Патоанатомията и патофизиологията на гов.органи е причина за накъсано, неритмично дишане, хиперназален (гъгнив) глас, цялостно разстроена артикулация, монотонност и накъсаност на речта, което я прави силно неразбираема.
                    б) Функционална – Отворена функционална Ринолалия – пак имаме хиперназалност, но без ВЦУН или други малформации.
    
(2) Затворена Ринолалия – характеризира се с хипоназалност, затворен е пътят на издишната струя към носа и тя изтича само през устата, така, че назалните звукове се деназализират (М, Н звучат като – Б, Д).
                    а) Органична – Затворена органична Ринолалия – анатомични аномалии (пр. трета сливица или други израстъци и дефекти на мекото небце).
                     б)Функционална – Затворена функционална Ринолалия – пр. болките след операцията на трета сливица или наранено меко небце.
         
ОБОБЩЕНИЕ :   В крайна сметка, Отворената органична Ринолалия, базираща се на ВЦУН, е тежко цялостно КН, съчетаващо всички типове говорна патология, а останалите три форми на ринолалия представляват частично говорно (гласово) нарушение – Ринофония, под формата на хиперназалност (отворена функционална ринолалия) и хипоназалност (затворена ринолалия – органична и функционална).

ІІ.   ЕТИОЛОГИЯ НА БИОМЕХАНИЧНИТЕ ГОВОРНИ НАРУШЕНИЯ

1. Определение за ВЦУН - това са малформации, които се появяват по време на вътреутробното развитие на плода и се изразяват в несвързване на структури на лицето, образуващи костния скелет и мускулите. Родените с ВЦУН се нуждаят много често от хирургическа намеса, като минимум от една операция, както и от нехирургическа терапия – оториноларингологична, логопедична, ортодонтска и пр. Етиологията на ВЦУН, е много сложна, като в нея се различават два вида причини :
           
2. Видове причини за ВЦУН :

               
А)  Екзогенни причини – тук се включват всички вредни външни влияния върху организма на бременната, които действат в първите месеци на бременността : психически и физически травми, инфекции (особенно застрашаващи са – рубеола, токсоплазмоза, инфекциозна жълтеница), физически фактори (най-опасна е радиацията), интоксикации (лекарствени, алкохолни, наркотични), отравяния с олово и други химикали. От голямо значение е режима на хранене на бременната (авитаминоза и липса на микроелементи благоприятстват възникване на малформации в оро-фациалната област).
             
Б)   Ендогенни причини :
    
(1)  Генетичен фактор – той е най-важен, играе главна роля. В някой райони по света, близкородственните бракове допринасят за по-голяма разпространеност на аномалията, макар, че не е изяснен добре механизма на онаследяването, а други автори омаловажават генетичния фактор и търсят наследственността главно под формата на предразположеност
(2) Други фактори – токсикози на бременността, ендокринни заболявания на майката, патология в половата и система, многоплодна бременност, поредност на бременността, възраст на родителите (над 38г. рискът нараства).
         
3. Ембриогенеза на ВЦУН  - за появата на цепките, критичен е определен период от ембриогенезата – между 4-та и 9-та седмица.

През 1-я месец на бременността – ембрионалните клетки бързо се размножават, диференцират и групират в клетъчна маса. От нея по-нататък се развива ембрионалния диск, състоящ се от три клетъчни пласта, от които се образуват всички органи и структури.

През 4-та седмица – започва оформянето на лицевите кости. Образува се вдлъбване, чрез което се осъществява комуникация между вътрешния и външния пласт. Така се образува първичната устна кухина, развитието следва преминаване през хриле, от които се получава разрастване (израстъци) на всички части на устната кухина. От един момент израстъците започват да се срастват. Най-напред се срастват долночелюстните израстъци и се получава долната челюст. Образуват се още горната челюст, дъвкателните и мимическите мускули.

През 6-та седмица – се оформят преградата и гърбът на носа, средната част на горната устна и предната триъгълна част на небцето, чрез съединяване на отделните структури. При невъзможност да се съединят, се получава цепка на устните.

В края на 8-та седмица – започва срастването на небните пластинки и сливането им до първично небце.

В началото на 3-я месец – пластинките се затварят по средната линия, след което по нея се срастват и половинките на мекото небце. В същото време носната преграда започва да се спуска надолу и се слива с горната повърхност на небцето.

През 9-та седмица – завършва окончателното затваряне на небцето в предната му част.

През 12-13 седмица – завършва окончателното затваряне на мекото небце и увулата.

ВНИМАНИЕ !!! – Ако в описаните етапи, някоя цепка между органичните структури не се спои, остава отвор и плодът се ражда с малформация.

ІІІ.  ВИДОВЕ  „ВЦУН” :

Според това, в кой участък се простират вродените цепки, те са много разнообразни по големина и обхват, а това зависи от момента на действие на вредния фактор :

          1. По разположение – едностранни и двустранни.
          2. По размер – пълни и непълни.
          3. По обхват – изолирани (само но небцето) и комбинирани (на устните и небцето), „Заешка уста” – само на устните и „Вълча паст” – само на небцето.
    
А)  Изолирани вродени цепки на устните :

                1. Пълни – обхващащи горната устна и носното отверстие.
                2. Непълни – нестигащи до носното отверстие, обхващащи само горната устна.

Б)   Изолирани вродени цепки на небцето :

                1. Пълни – преминаващи през венците, твърдото и мекото небце.
                2. Непълни :
                      а) Обхващат само мекото небце ;  може да е разцепена само увулата (мъжеца), а мекото небце (велума), да е изградено от непълноценна, фиброзна тъкан.
                      б) Обхващат мекото и твърдото небце (палатума).
                      в) Обхващат твърдото небце и венците (алвеолите).
          
В)  Комбинирани вродени цепки – преминават през устните и небцето.
              
Както комбинираните, така и изолираните цепки могат да бъдат едностранни и двустранни. Възможно е цепката да е непълна и едностранна (пр. да обхваща само едната странна на мекото и твърдото небце), но да е много широка и трудна за хирургическа намеса.
          
Г)  Субмукозна цепка (скрита) – тя е скрита под мукозната мембрана в задната част на небцето и се получава при несрастване на костите на твърдото и мускулите на мекото небце. Двете му половини не се съединяват по средната линия, понякога то е сплеснато и разширено, движенията му са ограничени. Вместо пълноценна тъкан, по тази линия се образува полупрозрачна, слизеста, мека тъкан (ципа), която може да бъде разкъсана от невнимателни действия при хранене в ранния постнатален период. Тогава цепката се разкрива, но след време, това става невъзможно, защото тъканта укрепва. В същото време обаче, се развива хипертрофия на мускулите в тази област, което също обуславя поява на говорна патология. В това съм се убедил по време на моята работа във Варна, като логопед психотерапевт.

ІV.  ПРИДОБИТИ БИОМЕХАНИЧНИ ГОВОРНИ НАРУШЕНИЯ

Те се срещат сравнително рядко, като анатомичните периферни увреди , които ги провокират,  са разнообразни по тип, обхват и локализация. Практически,  всеки говорен орган може да бъде засегнат частично или цялостно – зъби, език, устни, бузи и пр. при травми, изгаряния и пр. Тук симптоматиката силно се влияе от спецификата на увреждането и от това, кой орган е поразен. Тя варира от леки артикулационни нарушения (пр. изпадане на зъбите), до невъзможност за говор (липса на език). Придобитите биомеханични говорни нарушения са предмет главно на комплексни медицински грижи. Логопедията сама не може да ги отстрани.  Колкото по-големи са малформациите, толкова по-засегната е речта, но са възможни и аномалии, като малки малформации – големи поражения върху речта и обратно. Така е, защото тук състоянието на речта зависи не само от индивидуалния личностен капацитет и социалното обкръжение, но и от успешността на хирургическата намеса.


                                                         Валери Георгиев - логопед психотерапевт Варна