Зареждам...
Бъди верен на себе си, радвай се, обичай!

          
 Валери Георгиев - психотерапевт и логопед  Варна                                              

                                                                    
               
„Човек не може да бъде в хармония с другите хора, ако не е в хармония със самия себе си".
                                                                                                                                                      К. Г. Юнг

 
Духът  на „Новото време” и най-мощната му сила „Рационализмът”, превърнаха „Западната култура”, неотменна част от която сме и ние, в двигателят на цялата човешка цивилизация. Никой не може да отрече това, но и факта, че именно този стремителен, предимно научно-технологически и политически прогрес, носен от вълната на рационалното мислене ни доведе до краха на понятията – Човек, Човешко, Човечност. Не случайно като противодействие, именно на Рационализма, възникна Хуманизма.
          
Преди няколко години, българския скулптор Христо Явашев, показа своята композиция „Вратите”в Ню Йорк. Отначало много хора бяха озадачени, а и по-късно не можеха да разберат творбата. Това неразбиране явно беше вредата от прекаляването с рационалното мислене. Хората не можеха да разберат неговото послание, защото масовото съзнание искаше там да види някаква „обективирана идея”. Съвремената наука е наслоила в съзнанието на хората, че непременно трябва да има обективизация на идеите. Отговорът на Явашев бе, че просто трябва да се види и приеме неговото творение, без да се материализират идеите, т.е. ”Вярвай без да знаеш!” – ирационалното.
         
За огромно съжаление, нашия живот днес е повлиян от манипулацията и е подчинен на законите на пазара. Човек продава не само стоки, той продава себе си и се чувства като стока. Натрапена ни е една илюзия, едно противоречие. Ние си мислим че знаем какво искаме от живота, а всъщност искаме това, което обществото „очаква” от нас да искаме. Ние сме на кръстопът : ”Да следваме природните закони и своята природа, или да се подчиним на принудата на обществените закони, които обаче ни гарантират сигурността”. Това разчленява човешката ни същност и тя става двойнственна и противоречива, а човешкият ни мироглед не може да остане цялостен, той е дуалистичен.
         
Имаме нужда да се изтръгнем от тази илюзия, като интегрираме всичките си противоположни човешки същности и да се заобичаме такива каквито сме, добри и лоши, мързеливи и работливи и т.н. Човек сам трябва да избира какъв да бъде неговия живот, а отговорността на избора прави от човешкото същество  - Личност. Но как можем да очакваме от един незрял Разум, който явно е характерен за по-голямата част от човечеството, да надскочи собствените си предразсъдъци? Тук в тази връзка веднага си спомням за инфантилните умове на Джорч Буш-младши и неговата администрация, които за един период от два мандата на президента успяха да сътворят четири кръвопролитни войни :  Югославия, Ирак, Афганистан и Грузия. И всичките в името на мира и демокрацията. И като чели това не бе достатъчно, ами и  други едни инфантили, връчиха на някой от горните, даже и „Нобелова награда за мир". Направо си е грозно цинично. Аз лично не намирам прилика между тази абсурдна „Американска творба” и творбата на Христо Явашев.
         
Такива хора, като току що споменатите, са сковани от своето дуално мислене в клетката на субект-обект, време-пространство, дух-материя, спонтанна воля-закон и т.н. За така мислещите хора не съществува една истина, тя също е разделена и противоречива.
         
Оказал се в такава позиция, човек никога не ще успее да разбере, къде е неговото място в света, тъй като е разделил света на две и винаги едната половина за него ще бъде невидима, т.е. той ще възприема света по безброй начини , но никога цялостно и вярно.
         
Нашата съвременност беше белязана от две велики открития, които още повече раздалечиха „плюс безкрая” от „минус безкрая”, а с това и представата ни за Вселената:  Айнщайн, откри за света вън от нас, нови измерения отвъд времето и пространството, а Фройд ни изведе отвъд границите на съзнанието, т.е. нови измерения за света вътре в нас.
         
Общото тук е, че и двамата направиха крачка отвъд, именно отвъд рационалното. Тази крачка отвъд постави началото на нова епоха в мисленето, науката и цялостното развитие на Човечеството. Авангардно мислещите хора днес заявяват уверено : „Времето и пространството съществуват само в човешкото съзнание", така че двете„отвъд” на Айнщайн и Фройд, не само се допират „там някъде”, ами преливат едно в друго и са едно цяло.
         
Ще си позволя една аналогия. Аз мисля че срещата, допира или да го наречем преливането, от „плюс безкрай”, към „минус безкрай”, е като преливането между „материя” и „дух”. Това преливане е акта на човешкото познание, а „мястото на срещата” е полето на човешката психика. В човека се срещат и си взаимодействат като едно цяло, материята изграждаща тялото и мозъка ни и духа - човешкия и всеобщия Разум.
         
Ако човек се чувства достатъчно зрял и наистина желае да е отговорен за собствената си съдба, трябва да повярва в собствената си воля и интоиция и с тяхна помощ да обедини около своя „интегративен център на съзнанието”, както животинските нагони идващи от първичната ни мозъчна структура на подкорието – Лимбичната система, така и надстройката на „Кората”. По този начин ще развие своя недоразвит до сега потенциал – своето „Свръх съзнание”, Мъдростта, космическото познание за Любовта, Истината. Така в една хармония да обхване целия спектър на психиката си – от дълбините на безсъзнателното до всините на „Свръх съзнанието”. Ето така човек ще вземе в свои ръце, собствената си реализация.
         
А. Маслоу ни посочи,  че „бъдещето на психологията е ТПП (транс персонална психология)”. Ако искаме да повярваме че психологията може да обхване пълния  човешки опит и поведение, трябва да бъдат преразгледани доста голям брой общоприети убеждения на „Западната наука”, тъй като според ТПП голяма част от състоянията на съзнанието, които са важни за психологията и за психичното здраве на човека, остават извън обхвата на „ортодоксалната психология”.
         
Още повече че ТПП не отхвърля като несъстоятелни досегашните парадигми, а напротив, приема ги, но надгражда, като ги поставя в един по-широк контекст на човешката природа. Тя твър ди че има и други далеч по-мощни и бързи психологични инструменти за познание на реалноста. ТПП стъпва здраво върху базата на рационалния анализ, докато най-висшите състояния на трансперсоналното съзнание, са отвъд рационалното възприятие. Така тя постига максимално обогатяване на човешкото познание.
         
Нашите преживявания „тук и сега”, са максимално близко до истината и реалноста. Живеейки в настоящия миг, човек улавя смисъла на своя живот, преоткрива себе си и долавя вътрешния си зов. Миналото и бъдещето са по-близко до илюзиите.
         
„Да бъдем себе си, да се радваме и да обичаме! – така ще бъдем най-близко до своята автентична същност”.
          
В подкрепа на тази основна теза ще направя скромен опит, изхождайки от моята лична гледна точка и преминавайки през „призмата”  или по-точно през широкообхватния спектър на ТПП, да анализирам философските категории : Свобода, Воля, Интуиция, Радост, Щастие, Обич, Любов и Мъдрост. Те според мен са индикатори, защото отношението на човека към тях, начина по който ги преживява и интерпретира, много точно показва дали човек „страда от себе си и от света”, или приема себе си позитивно и искрено се радва на живота и света. Анализирам всяка от тези категории с желанието да ги приложа като аргументирани подтези в подкрепа на основната теза.
         
Свободата –
тя е задължително условие да бъдем себе си и е твърде болезнена дилема за съвремените хора, защото свободата от социални, политически или религиозни ограничения изисква компенсации във вид на чуство за сигурност и чуство за принадлежност към обществото, а тази пропаст между свободата и сигурноста е причина за големите трудности на човешкото съществуване.
         
Нашето общество силно наподобява затвор, а ние членовете на това общество,  сме под принудата на правилата на затвора. Те се диктуват от институциите, техните лидери и други личности в сянка на върха на обществената пирамида.
         
Но от друга страна нуждата от обществото е явна. Човек не може да съществува отделно от него. Нека си припомним случаи, не един и два, когато човешко дете е било отглеждано от обществото на вълча глутница. Тогава то, макар и да има всички човешки заложби, след няколко години в това животинско общество, започва да се превръща в животно , като процеса е неизбежен и необратим.
         
Все пак съществува възможност хората да бъдат автономни и уникални без да губят връзката си с общността. Достигането на такава позитивна свобода, личността може да осъществи чрез спонтанна активност в живота, такава каквато се наблюдава при децата, които обичайно действат в съответствие с вътрешната си природа, а не съгласно забраните и предписанията. Любовта и трудът са ключа за развиването на такава позитивна свобода. Благодарение на тях хората се обединяват, без да губят усещането си за автономност, уникалност и цялостност.
         
Волята –
калява се в трудностите , но в никакъв случай не е насилие. Тя по-скоро е качественно развито съзнание, което е способно да превърне страстта и агресията в обич  и съзидателност. Психоанализата твърди,  че Либидото е основната сила на психичните процеси, т.е. психосексуалните ни животински нагони са нашия основен двигател, нашите основни склонности, пориви, желания, влечения и стремежи за живот. Това предполага примитивно, силово решаване на жизнените ситуации. Нещо „като да се ядосаш и да се наложиш”над нежеланите чуства, мисли и ситуации. Да изпълниш мотивите на своето „Его”, но с цената на насилването на собствените чуства, с автоагресия или агресия срещу някой друг. Ще рече това, че волята е напълно обсебена от животинския нагон и човек е глух и сляп за човешкото в себе си.
         
Обаче ТПП ни вдъхва друга идея, а именно че при примитивното и слабо развито съзнание свободната воля е минимална и слаба, но ако съзнанието започне да се разширява, започва да расте и силата на волята, дори става решаваща в процеса на себеактуализация и интеграция на личността. Мощен психотерапевтичен инструмент тук е медитацията, която проявява висшата човешка воля, мъдрост и любов и довежда до емоционален баланс и равновесие. След известна борба между противоположностите вътре в нас, успоредно с разширяване на съзнанието, човек постига и интегрирането на различните аспекти на своята личност. Женското и мъжкото в нас започват да съжителстват в хармония и човек разбира, че до успех в живота ще го доведе не борбата и противопоставянето, а интеграцията, сублимацията, приемането и включването. Тогава живота става по-хармоничен, а смисълът му по-осезаем и ясен. Волята е нашата най-човешка същност. Когато ни ръководят нагоните тя е в унизено положение, но когато разумът се развие и съзнанието се разшири се появява възможността за съзнателно контролиране на своя живот, т.е. появява се възможността за свободен съзнателен избор. Свободата за избор е „дар” за разширеното и развито съзнание и „товар”за стесненото примитивно”Его”.
         
Интуиция –
това е обединяване на познанието, опита и проницателноста на „Аз-а”, т.е. съзнателното натрупано в индивидуалния живот на човека, с колективните – съзнание, опит, проницателност, наслоени в безсъзнателното благодарение на цялостния културно-исторически опит на предците ни.
         
Това е много ценно качество на личността, но ако остане само на ниво безсъзнателно, т.е. когато съзнанието е примитивно и силно стеснено от нагоните, такава интуиция ще си остане на примитивно ниво, като един най –обикновен животински инстинкт за  самосъхранение.
         
Ако погледнем с широкоспектърния поглед на ТПП обаче, се очертава друга визия.
         
Тя започва там, където свършва визията на конвенционалната психология. Не случайно един от основните методи в ТПП е медитацията. Тя представлява по същество едно освобождаване на „Его-пространството”, което дава на ТПП възможност да използва интелектта на човека до краен предел за психичен анализ. Чрез методите за терапия в ТПП, процеса на психическо овладяване и разширение се продължава,  докато от интелектуален психичен анализ той премине в психичен синтез. Тъй като за такъв цялостен синтез не е достатъчен само интелекта, тук на помощ идва медитацията, която дава цялостния интегритет между рационалното и ирационалното.
         
Разликата между човека и животното не е голяма и е само в качеството. Това се изразява в способността ни да мислим логично, да притежаваме самосъзнание, способноста ни на безкористна любов и най-важната разлика – интоицията. Много е важно човек да има доверие в собствената си интуиция. Тя няма да го подведе и ще го насочи към себеусъвършенстване, ако разбира се не е останала на примитивното безсъзнателно ниво, когато ще го насочи само към грубо, силово себеутвърждаване и доминиране. Но когато имаме процес на себеусъвършенстване, развитие и разширение на съзнанието, обикновенната конвенционална логика на човека се превръща в „логика – визия” и когато тя влезе в тясно взаимодействие с интуицията, се превръща в директно проницателно знание. В този случай, възможността на човек за свободен избор и морално-етичното му поемане на отговорност, не са бреме, а му носят наслада.
         
Радост –
от някъде бях чул,  че „възрастта е диагноза, а младостта е състояние на духа”.
         
Според мен радостта е свойство на духа, което човек или го притежава и умее да се радва, или не го притежава и не умее да се радва. То разбира се до някъде може да се придобие и по пътя на възпитанието.
          
Дуалната противоречива личност на „Западната култура”не е способна да изживее истинска радост и наслада. ”Его”-то, което се е разграничило от тялото си, никога не може да изпита пълна радост, тъй като, тя е резултат единствено на настоящия момент, от преживяването „тук и сега”. Радостта, както и смъртта,  нямат бъдеще време, но „Его”-то доста по-често живее в бъдещето, но не приема смъртта. За това  и не може да се радва истински.
         
Ако сме постигнали една зряла личност, която е успяла да интегрира всички свои противоречия, където психичната дейност наподобява енергиен поток,  преливащ от едно ниво на съзнанието в друго и така изпълва целия спектър на съзнанието, значи вече сме осъзнали, че радостта и мъката,  са двете страни на едно и също нещо, човек,  който не познава мъката,  няма как да изпита и радостта.
         
Щастие –
определят го като съвкупност от чуства,  изпитвани в резултат от пълно удовлетворение от постигнатото,  като цел в живота.
           
Съвременния човек,  повече от всякога,  живее във времето и е възприел с голяма охота времевия линеен и чисто дуалистичен начин за познаване и възприемане на реалността, в резултат на което,  възприема само отделни нейни сектори. Човекът е щастлив само,  ако вижда бляскаво бъдеще, пренася цялото си щастие в бъдещето и хуква да го гони. Разбира се че има изход. Той е в освобождаването ни от „символното знание”, до което сме достигнали, като сме използвали понятия и образи от паметта си, които сме поставяли между себе си и реалността.
         
Трябва да изоставим нашата обособена действенна представа за себе си, тъй като тя е изцяло основана на миналото, от което следва,  че е мъртва,  и да се върнем с помоща на ТПП-ка терапия и подходящи медитативни техники към нашия цялостен психосоматичен организъм. Не случайно хората твърдят,  че най-щастливи на Земята били ромите, защото живеели”ден за ден”, в мига, ”тук и сега”.
          
Обич –
това е принципна готовност и способност на човека, способност да обича. Тя е в основата на утвърждаването на живота, свободата и щастието на човека.
           
Психоанализата поставя равенство между „обичта към себе си” и автоеротиката и твърди, че това води към нарцисизъм и егоцентризъм. Още,  че е процес заложен в ранното детство у всеки човек. Всеки от нас е егоцентрик и егоист, но благодарение на възпитанието,  което получаваме („Осъдени сме да бъдем социални” - Фройд), всеки от нас подтиска по различен начин своя нарцисизъм , в резултат от което,  обичта приема две изкривени форми или обич само към себе си,  или обич само към другите, но това и в двата случая,  може да се определи като неспособност на човека да обича.
            
Егоизмът не е идентичен с чуството да обичаш себе си, а точно с противоположното понятие. Той е един от видовете алчност. Дълбоко в душата си алчния човек,  не само че не се обича, но и не може да се понася. Обичта към един човек изисква обич към човека изобщо, включително и към себе си. Клкото е склонен да обича себе си, толкова ще е склонен да обича и другите. Ако личността е способна да обича само другите хора, то тя не е способна да обича изобщо.
             
Ние хората не можем да обичаме истински без да сме в хармонично равновесие. Без хармония не е възможно приятелството, позитивното отношение към себе си и към другите. ”Да обичаш”, означава нещо да даваш, но за да даваш,  трябва нещо да притежаваш, за да притежава нещо човек, трябва да е силна, зряла, завършена, интегрирана личност. Това ще е възможно когато сме обединили „Чистия разум”, ”Екзистенциалното ниво”, ”Его нивото” и „Сянката”, в една преливаща хармония, нямаща нищо общо и недопускаща механизмите на дуализма - "подтискане-проекция".
         
Любовта –
това е постоянната радост от съществуването,  съчетана със съзидателна воля, проницателна визия за живота в неговата цялостност,  възприемана като директно прозрение чрез „Висшия ни разум”.
         
Основната и единствена сила, която участва във всички психични процеси,  това е Либидото. Според Фройд,  всичко се разглежда на ниво базисни нагони, като в основата стои дихотомната двойка „Ерос и Танатос”(Ерос-влечение към живота-биофилия, Танатос-влечение към смърта-некрофилия). Съответно,  посоката на развитие в тази дихотомия е от изключително значение за здраво или патолагично функциониране на психиката.
         
ТПП опирайки се на древните източни духовни системи, за които огромната роля на сексуалността за психичното здраве е добре известна, използва методи от Йога и тантристки Будизъм за сублимиране и канализиране на нагонната  сила на Либидото така, че то се превръща във вътрешна „енергетична мрежа”. Примитивните естествени емоции от „дива страст”, се трансформират до финна Любов. Човек изпада в състояние,  което в ТПП е познато като „недуално единство”. Това е ясно осъзнаване на емоционално блаженство и директно преживяване на вътрешната сила. Партнъорите се потапят в трансперсонални състояния на съзнанието.
         
Изпадайки в това състояние, човек прониква в по-финните пластове на битието, устремява се към недуалното познание и освобождението. На това върховно ниво душите на двамата влюбени се сливат в неделимо единство, в единно душевно пространство, а човек става космически жител и придобива истински разумна същност.
         
Мъдрост –
психолозите от различните направления са единодушни,  че зад мисловния, емоционалния и поведенчески живот на човека, стои един „контролен интегративен център”, вътрешен наблюдател, център на самосъзнанието, около който се осъществява целия живот на човека. Фройд го нарича”Селф”, Юнг-„Цялостна личност”, медицината – „Висши корови функции”, психология на религията - „Бог”, а ТПП нарича тази изначалност в нас - ”Свръх съзнание” и посочва като негови качества – Любов, Истина, Мъдрост, Метапознание.
         
Според тесногръдието на конвенционалната наука, всичко което излиза от нейната рамка,  се обявява за фантазия. Каквито и знания да е постигнал човек, ако не ги материализира и приложи на нивото на ежедневното разбиране, логика и действие, между него и обществото се появява непреодолима пропаст. В най-добрия случай ще го обявят за аутсайдер, а в най-лошия за луд.
         
В началото на Есето споменах за „Вратите”на Христо Явашев и за това,  че „Западната култура” ни е внушила , че трябва всички идеи да бъдат обективирани и материализирани,  за да ги видим и разберем, да ама,  това е едно вероломно осакатяване на „идейния свят”.
         
Но за да бъде полезен на себе си и обществото в нашия съвременен свят, човек трябва да се научи да сваля познанията и преживяванията си на формално, ежедневно ниво, както и да интегрира трансперсоналните емоционални състояния в ежедневния обществен живот. Човек трябва да се научи да разчита на естествените адаптивни способности на своето „Свръх съзнание” и да изостави неефективните защитни механизми на малкото си „Аз”, на които межд увпрочем,  се дължат неврозите. Идентификацията с нашето „Свръхсъзнание” ни позволява да се обърнем „очи в очи”с проблема си. В този случай човек вместо да отбягва сиптоматиката, смело я преживява до дъно, но вече въоръжен с протекцията на „цялостната си личност”. Такова смело, съзнателно потапяне в проблема го изкоренява из основи, защото самото му естество – психичната му енергия, бива пренасочена към нашия „Интегративен център”, който образно казано я смила.
         
Един мъдрец беше казал : ”Човек трябва да прочете поне 1000 книги, за да разбере, кои са другите 10000, които трябва да прочете”. Но дори и тогава, ако човек прави това единствено само с интелекта си, без да разтвори интимния сакрален секрет на сърцето си, без да упражни волята си в правилната посока за да приложи прочетеното, резултатът ще е само сухо повърхносно знание, но не и Мъдрост.
         
Основен начин за подържане на здравето, е способността ни да преодоляваме стреса и разбира се да притежаваме чуство за хумор, т.е. да не се вземаме прекалено на сериозно. Това може да стане само при наличието на силна, овладяна либидна енергия и умение за боравене с различните собствени противоположни психически компоненти, нещо като „Укротяване на опърничавата”, обяздване на дивата психична енергия в нас и постигане на Хармония. Когато човек е силен и владее истински психичните си процеси, стресът единствено го стимулира и усилва психиката му.  „Всичко,  което не ме убива, ме прави по-силен” - Ф. Ницше. Най-фаталния порок за човека всъщност е неговото невежество, а най-страшната болест е човешката глупост.
         
Веднъж чух професор А. Пантев да казва пред студенти : ”Човешката глупост е унищожителна за човека, като оръжие за масово поразяване”. Явно поради глупост, предразсъдъци и тесногръдие не съумяваме да уползотворим рационално и ефективно, жизнената енергия,  която получаваме при раждането си и безцелно я прахосваме.

         
Като психотерапевт и логопед, практикуващ във Варна, използвам много и най различни приказки, притчи, легенди, басни, анекдоти и пр. в своятя работа и тук, като заключение с удоволствие бих ви разказал следната притча :

          „ Веднъж,  едно невръстно момченце,  което постояно било укорявано  че е непослушно,  попитало беловласия си пра Дядо :
          -          Дядо, къде отиват послушните момченца, след като умрат ?
Дядото,  без да мисли дълго отговорил :
          -          Ами в Рая моето момче.
Учудено и леко уплашено, детето отново попитало :
          -          А къде отиват непослушните момченца ?
Дядото дълго и сериозно се замислил и най-накрая отговорил :
          -          Те ходят навсякъде, където си поискат.
Моченцето се усмихнало доволно, а беловласият Старец си останал все така дълбоко замислен и леко натъжен”. 

          Ще завърша,  както и започнах, със заглавната тема, но бих я допълнил така :
          Бъди верен на себе си,  радвай се,  обичай,  осмели се да бъдеш  МЪДЪР !           
                      

                                                                                                                                    

        
Валери Гиоргиев - психотерапевт и логопед  Варна