Зареждам...
Психолог

Валери Георгиев - психолог психотерапевт Варна


ЗДРАВИТЕ ХОРА СЪЩО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ПСИХОЛОГИЧЕСКА ПОДКРЕПА


 


КРИТИЧНИЯ ПОГЛЕД НА ЕРИХ ФРОМ КЪМ АВТОРИТЕ ТВОРИЛИ ПРЕДИ НЕГО


Известният американски (от австрийски произход) психолог и философ Ерих Фром в много отношения е последовател на Фройд, но той доразвива идеите му и ги пречупва през собствената си парадигма. Авторът признава заслугите на Фройд в откриването на несъзнаваното и придаване на значение на това, което до преди него се е отхвърляло като лишено от смисъл - ирационалното, сънят, митът, приказката. Но според Фром, именитият му предшественик допуска и редица сериозни грешки и едностранчивост в тълкуването си - най-вече, защото на него се пада ролята да бъде първооткривател в една твърде обширна област, а влиянието на епохата, в която е израснал дори и един гений, не може да бъде игнорирано.

За разлика от мнозина свои предшественици , които предпочитат да поставят ударението върху една определена страна на човешката природа (Фройд - върху сексуалността, Адлер - върху стремежът към власт, Франкл - върху търсенето на смисъл, Скинър - върху безусловното значение на опита и т.н.), Фром иска да приеме човека такъв, какъвто е. В него има място и за рационалното, и за ирационалното, като нито едното не господства над другото. Успехът във външния свят определено е от значение (там са и сексуалността, и признанието на другите, и професионалният успех), но не по-малко важни са интимните, вътрешни човешки преживявания, които не е необходимо да се подчиняват на изискванията на никаква действителност. Нито една от тези две части на човешката природа не се смята за "правилна" или доминираща, и двете са еднакво необходими на човека.

Трябва да се признае, че търсенето на хармония играе основна роля в трудовете на Фром. Въпреки, че индивидуалните различия в никой случай не се нивилират, за този автор, който според критиците много повече клони към философията, отколкото към чистата психология, съществуват някой универсални човешки характеристики, обединяващи всички хора. Именно тези характеристики правят възможно разбирането между хората, а в крайна сметка - и идентификацията помежду им, водеща до емпатия.

В критиката си на предходни автори фром е безупречен, точен и аналитичен. В собствените си аналитични построения обаче, неговото човеколюбие го води към заключения, които са далеч от беспорната аргументация и универсалното значение.

В книгата си "Забравеният език", Фром предлага цялостен модел за тълкуването на сънища, митове, приказки, обичаи и дори литературни произведения. Самият автор предпочита термина "разбиране" - ако тълкуването предполага наличието на добре подготвен специалист, разбирането е достъпно до всяко човешко същество. Ако последователите на Фройд са убедени, че само един аналитик с висше образование и професионален опит е в състояние да разчете съдържанието на един сън, Фром полага началото на нещо като лутерианска реформация в света на сънищата - всеки човек е в състояние да достигне до смисъла им дори и без намесата на терапевт. Това е така, защото всички тези произведения - от сънищата до приказките, са създадени на един универсален човешки език, достъпен на всяко човешко същество без изключение - езика на символите.

Трябва да се отбележи, че Фройд и Фром са единни в едно - сънищата, митовете и т.н. са носители на смислена информация, която може и трябва да бъде разбрана. Днес, благодарение на техните усилия, това изглежда едва ли не очевидно, но не винаги е било така. Европейската рационалистична традиция от епохата на Просвещението е склонна да обяви всичко, което няма достъпно рационално обяснение, за безмислено, ако не и за несъществуващо. Митовете са обявени за отживелица от епохата на варварството, сънищата - за проява на празна фантазия, ако не на чисто соматични подтици, приказките - за празна залъгалка на деца. Нещото, което не разбираме, не може да има смисъл. По думите на Фром: "Вместо да се възползваме от сблъсъка с това поразително доказателство за ограниченията на собствения ни разум, ние обвиняваме сънищата си като безмислени". 

Неразбирането, според Фром, произтича от непознаване на езика, на който са създадени тези човешки произведения. Това не са стратегии за решаване на проблеми, а средство за поставяне в ред на човешките преживявания. Те не бива да се тълкуват според формалното им значение, то не казва почти нищо. Истинското значение е закодирано, то е в символите. Езикът на символите е "единственния всеобщ език създаден от човешкия род, еднакъв за всички култури и времена в историята". Но в прекомерното си пристрастие към рационализма, съвременния човек е забравил как трябва да го разчита - в този аспект, той отстъпва на представитилите на примитивните култури. Основна задача днес е той да си го припомни. 

Символите:

Най-общата дефиниция за символ е "нещо, което обозначава друго нещо". Като повечето общи дефиниции, тя е почти лишена от съдържание. Какво всъщност научаваме от нея? Че зад формата на символа(нещото) се крие друго, различно съдържание(другото нещо). По-конкретно по отношение на сетивните ни усещания обаче, това придобива смисъл - нещо извън нас може да символизира нещо вътре в нас, т.е."ние изразяваме вътрешните си преживявания, като чели става дума за сетивно усещане". Човешките преживявания, като е известно, много трудно могат да получат точен формален или словесен израз. Но като се свържат с нещо от външния свят, някакъв сетивен обект, те вече стават осезаеми за нас, обективизират се, с тях може да се работи.

Как обаче става свързването между обозначаващо и обозначаемо? Според Фром съществуват три възможни модела:

На първо място това са условните символи. При тях каквато и да било вътрешна връзка между символ и символизирано отсъства. Дори и някога да е имало такава, тя отдавна е изчезнала. Тези символи са въпрос на конвенция, човешка договорка и като такива са изцяло зависими от културата, социално-историческия фон. Има ли в зеления цвят нещо, което да подсказва идеята за движение? Не. Но в епохата на автомобилното движение вече по договорка се приема, че зелената светлина ще означава именно това. Всички думи за Фром са именно условни символи.

Случайните символи са близки до условните. При тях също липсва вътрешната връзка между обозначаващо и обозначавано. Асоциирането се получава чрез някакво преживяване, което е строго лично, плод на опита и в този смисъл случайно. В един мост няма нищо, което да напомня на цвете. Но ако, докато се разхождаме по моста, някой ни подари цвете, за нас вече може да възникне такава ситуация. Тя е чисто индивидуална и не може да служи за основа на комуникация.Фройд обръща голямо внимание на случайните символи. Те се срещат често в сънищата, но в митовете и приказките практически отсъстват - там биха били безполезни. 

В тях се срещат третия тип символи - универсалните. При универсалните символи, връзката между символ и символизирано не е случайна, тя е резултат на вътрешно сходство. Как е възможно това? Фром има отговор - причината е в сходния вътрешен опит, присъщ на всяко човешко същество. А защо хората имат сходен вътрешен опит? Защото има "неотменни свойства на нашето тяло, сетива, ум, които са общи за всички хора и следователно не се ограничават до отделни индивиди или групи от хора". Хората си приличат по своето физическо устройство - всички дишат, хранят се, обичат, могат да изпитват жажда, студ, страх и т.н. На тази основа според Фром е възможно и съществуването на универсални символи, които да изникват независимо един от друг в култури и цивилизации, разделени в пространството и времето.

Това е основата на концепцията на Фром за езика на сънищата, митовете и приказките и именно тук се крие нейната главна слабост. Можем да се съгласим, че във физическото си устройство хората имат беспорно общи моменти. Но това не е достатъчно, твърди се още, че те водят до сходни вътрешни преживявания. А тук вече няма как да знаем със сигурност. Да, липсата на храна може да е еднакво позната на две човешки същества. Но дали тяхното чувство за глад ще е едно и също? Това не е празно философско питане - ако преживяванията на хората са уникални, те няма как да бъдат споделяни. И универсалния език се превръща във фикция, защото тъй наречените универсални символи се оказват далече от безусловни. 


Следва...