Зареждам...
"Протестантизмът и душата на капиталистическия човек" - по Е. Фром


Психотерапевт Варна - Валери Георгиев


 




АНАЛИЗ НА ПРОТЕСТАНТСКАТА ДОКТРИНА ПРЕЗ КРИТИЧНИЯ ПОГЛЕД НА ЕРИХ ФРОМ

Тази част от анализите на Фром, която засяга протестантската доктрина и влиянието и върху формирането на съвременния човек, има важно значение за разбиране на спецификата на неговия подход към религиозните доктрини, в сравнение например с метода на М. Вебер. последният се интересува от протестантския етос като градивен материал на капиталистическия дух, а Е. Фром, макар и да анализира същите автори и доктрини, стига до различни оценки и акценти, тъй като целта на неговото изследване е друга - да разкрие отношението на тези доктрини към основния избор на съвремения човек - пътят към свободата, или бягството от нея.

За разлика от социологическия, психологическия анализ на доктрината цели да покаже субективните мотиви, довеждащи човека до осъзнаване на определени проблеми и принуждаващи го да търси отговори в дадено направление. Този метод налага да се изучава характера на автора на доктрината и психологическите мотиви, присъщи на социалната група, към която е насочено учението, тъй като "една идея може да стане могъща сила в човешката история само ако съвпада с насъщните психически потребности на определена социална група"(10, с 75)
Необходимостта да се вземе предвид и въздействието на подсъзнателните сили у човека налага думите и твърденията, излагащи доктрината, да се приемат резервирано, обобщава Фром.

Самият Фром признава методологически мотивираната тенденциозност на своя анализ, посочвайки, че идеите на Лутер и Калвин не са вътрешно хомогенни, че се отличават с двойственно, амбивалентно разбиране за човека, но за нуждите на своето изследване той ще се фокусира върху една от страните на това разбиране. Лутеровите идеи, че злото е вътрешно присъщо на човешката природа, която е несъвършенна и порочна, че ако човек се самоунижи и се откаже от своята воля ще бъде възнаграден с божественна благодат, че човек е безсилно оръжие в божиите ръце, Е. Фром обвързва с икономическото положение и психологическото състояние на средната класа. Безпокойството и тревогата, ирационалните съмнения на принадлежащите към тази класа индивиди са проявени в духа на Лутеровите идеи - между класата и идеолога и има характерологично съответствие. Изводът на Фром е, че Лутеровото учение придава на човека статус на средство за реализация на външни цели - били те икономически, националистични, расистки и пр.(10, с 92-93).

Теологията на Калвин изиграва същата роля в англосаксонските страни, каквато учението на Лутер в Германия, тъй като "лайтмотивът" на учението му е "самоунищожението и смазването на човешката гордост".(10, с 93). Според него човек не е господар на съдбата си, дори добрите му дела не водят до спасение; Бог предрешава благодатта и проклятието - Бог-тиран, непритежаващ любов и справедливост. Според Фром тази доктрина има двойствен психологически смисъл - изразява чувството за безпомощност и потиска съмненията, създавайки увереност. Тя постолира вродено неравенство на хората - едни са избрани, а други прокълнати, при това напълно независимо от техните усилия и добродетелен живот; отрича се човешката солидарност, общността на човешката съдба и с тези си качества, счита Фром, калвинизмът създава идеологическата матрица на нацизма.

Психолог, психотерапевт, детски психолог - Варна.

Е. Фром преценява новото отношение към усилието и труда, развито в ученията на Лутер и Калвин, като важен психологически скок, тъй като, трудът се трансформира от външна във вътрешна потребност; успехът става знак за богоизбраност. Но тъй като неговата теоритическа задача е друга, Фром не поставя този проблем в центъра на вниманието си, така, както прави М. Вебер в произведението си "Протестантската етика и духът на капитализма". 

Следвайки своята цел да покаже психологическите измерения на тези доктрини, Е. Фром открива в тях проявления на враждебност и завист - черти развивани силно в средите на средната класа. У Калвиновия бежалостен Бог-деспод, той открива проекция на враждебността и завистливостта, на самия Калвин (10, с. 105). Инстанцията на съвестта се превръща в надзирател, който следи изпълнението на интериоризираните външни изисквания. Тя забранява радостта и щастието, превръща живота на човека в изкупление на тайнствен грях - основа на вътрешния светски аскетизъм, характерен за ранния калвинизъм и пуритантството и "така протестантизмът се отказа от елементите, влизащи в основата на юдейско - християнската традиция." (10, с. 109). 

В тази връзка Е. Фром прави извода за психологическата двойственност на вярата, който по-нататък ще залегне в основата на типологията на религиите, която той предлага в "Психоанализ и религия" и "Да имаш или да бъдеш": тя може да бъде израз на дълбока приобщеност към човечеството и на утвърждаванвето на живота или - форма на реакция срещу едно фундаментално чувство на съмнение, вкоренено в изолацията на личността и в отрицателното и отношение към живота". (10, с. 87).

Но Е. Фром не се ограничава само с психологически анализ на тези доктрини, а гледа към по-далечен теоритичен хоризонт - да покаже как те са изразявали и същевремено формирали определен тип социален характер, който става важен опосредстващ субективен елемент на социалноисторическия процес: "Новата структура на характера, резултат на историческите и обществените промени, и на засилващото се влияние на религиозните доктрини, на свой ред се превърна във важен фактор за определяне насоките на по-нататъшното обществено и икономическо развитие ". (10, с. 109). 

Чертите на формиралия се социален характер - стремеж към ефективен труд, пестеливост, готовност да превърнеш живота си в оръдие на чужди сили, и човешката енергия отляла се в тях, се превръщат в производителни сили за формиращото се капиталистическо общество. На тази основа Е. Фром резюмира и своето цялостно разбиране за социалноисторическия процес и ролятя на идеите, на човешкия характер в него: "Обществения процес, чрез определящата си роля върху начина на живот на човека, т.е върху неговото отношение към другите и към труда, формира структурата на характера му, новите идеологии - религия, философия, политика - са резултат и притегателна сила на тази нова структура, затова я утвърждават и укрепват. Новите черти на характера от своя страна, стават важни фактори за икономическото развитие и оказват влияние върху обществения процес", т.е. те стават "производителна сила". (10, с. 110).


Валери Георгиев - детски психолог, психотерапевт Варна.