Зареждам...
Фройд и Юнг - контрасти /психотерапевт Варна/


Валери Георгиев - психолог психотерапевт Варна


 



РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СХВАЩАНИЯТА НА ФРОЙД И ТЕЗИ НА ЮНГ

Всички цитати са от Карл Густав Юнг


"Разликата между схващанията на Фройд и моите собствени трябва наистина да се разглежда от някой, който е извън кръга на влияние на тези идеи, които вървят с нашите респективни имена. Може ли да ми се гласува достатъчно обективност за издигане над собствените ми идеи? Може ли някой да направи това? Съмнявам се. Ако ми кажат, че някой е съперничел на Барон Мюнхаузен с извършването на подобен подвиг, ще съм сигурен, че идеите му са взети от някъде. Вярно е, че широко приетите идеи никога не са лична собственост на техния т. нар. автор; напротив, той е крепостен слуга на идеите си. Впечатляващи идеи, които са обявени за истина, имат нещо особено в себе си".

"Въпреки, че се появяват в дадено време, те са и винаги са били безвременни; те израстват от царството на творческия, психичен живот, от който ефимерния дух на отделното човешко същество пониква като растение, което цъфти, ражда плодове, семе и тогава увяхва и умира. Идеите произлизат от извор, който не се съдържа в личния живот на човека. Ние не ги създаваме; те ни създават. Когато работим с идеи, ние неизбежно правим една изповед, защото те изнасят на светлина не само най-доброто в нас, но и нашите най-лоши недостатъци и липси. Такъв е случаят специално с психологията".

"От къде могат да дойдат те освен от най-субективната страна на живота? Може ли опитът във външния свят да ни спаси от субективни оценки? Не е ли всеки опит, даже и в най-добрите обстоятелства, до голяма степен една субективна интерпретация? От друга страна, субектът също е един обективен факт, едно парче от света. Всичко, каквото става, идва от универсалната почва, също както най-редкия и странен организъм се подържа и храни от земята, която ние всички споделяме. Точно най-субективните идеи, които са най-близо до природата и до живото същество, заслужават да се нарекат най-истински. Но какво е истина?".

"Аз мисля, че за целите на психологията най-добре е да изоставим схващането, че днес сме в състояние да правим изказвания за естеството на психиката, които са "верни" или "правилни". Най-доброто, което можем да постигнем, е вярното изразяване. Под верен израз аз разбирам едно открито признание и подробно представяне на всичко, което е субективно отбелязано. Един ще постави ударение на формите, в които този материал може да работи, и ще вярва, че е създал това, което е намерил в себе си. Друг ще постави повече тежест на факта, че заема ролята на наблюдател; ще съзнава своята рецептивна нагласа и ще настоява, че неговият субективен материал сам му се представя. Истината е между двете нагласи."

"Верният израз се състои в даване форма на това, което се наблюдава. Модерният психолог, независимо от надеждите му, едва ли може да твърди, че е постигнал повече от правилния вид рецептивност и една разумна адекватност на израза. Психологията, която притежаваме днес, е свидетелството на няколко индивида тук и там за това, което са намерили в себе си. Формата, под която го представят, по някога е съответна, понякога - не. И тъй като всеки индивид се спира на един тип, неговото твърдение може да се приеме като валидно описание на значителен брой хора. "

"И тъй като тези, които се спират на други типове, също принадлежат на човешкия вид, можем да заключим, че описанието е приложимо, макар и в по-малка степен, и към тях. Това което Фройд казва за сексуалността, детското удоволствие и техния конфликт с "принципа на реалността", както и това, което казва за инцеста и други подобни, може да се приеме като най-верен израз на неговото собствена психична структура. Той е дал адекватна форма на това, което е забелязал в себе си. Аз не съм опонент на Фройд, представен съм в тази светлина само от собственото му късогледство и това на ученецете му."

"Никой опитен психотерапевт няма да отрече, че се е срещал най-малко с дузина случаи, които отговарят на основното в описанието на Фройд. С признанието на това, което е открил в себе си, Фройд помага за раждането на една голяма истина за човека. Той посвети живота и силата си за изграждане на една психология, която е формулировка на него самия. "

"Нашият поглед към нещата е обусловен от това, което сме. И тъй като други хора са различно устроени, те виждат нещата различно и се изразяват различно. Адлер, един от най-ранните ученици на Фройд, е подходящ пример. Работейки със същия емпиричен материал като Фройд, той подхожда към него от съвсем различна гледна точка. Неговия поглед към нещата е най-малкото толкова убедителен, колкото този на Фройд, защото той също представя един добре познат тип".

"Аз зная, че последователите на двете школи усърдно твърдят, че аз греша, но аз мога да се надявам, че историята и всички здравомислещи хора ще ме понесат. Според мен и двете школи заслужават упрек за свръхподчертаването на патологичния аспект на живота и за интерпретирането на човека изключително в светлината на неговите недостатъци. Убедителен пример в случая на Фройд е неговата неспособност да разбере религиозното преживяване, което ясно личи в неговата книга "Бъдещето на една илюзия". Аз самият предпочитам да гледам на човека в светлината на това, което в него е здраво и стабилно, и да освобождавам болния човек от това гледище, което оцветява всяка страница, написана от Фройд". 

"Учението на Фройд е определено едностранчиво, защото обобщава от факти, отнасящи се само до невротичното състояние на духа; неговата валидност обхваща само тези състояния. В тези граници учението на Фройд е вярно и валидно даже и когато е в грешка, защото грешката също принадлежи на картината и съдържа истината на едно откровенно признание. Във всеки случай психологията на Фройд не е тази на здравия дух. Основната грешка в психологията на Фройд е, че тя се базира на един мироглед, който е безкритичен и дори несъзнаван, и това стеснява полето на човешкия опит и разбиране до незначителна степен".

"От страна на Фройд е голяма грешка, че обръща гръб на философията. Той не критикува нито веднъж своите постановки и дори предположенията, които стоят зад неговия субективен поглед. А това е необходимо защото, ако беше разгледал критично своите предположения, никога нямаше да изложи на показ своята особена душевна нагласа, както направи в "Тълкуване на сънищата". Във всички случаи поне щеше да усети вкуса на трудностите, с които се срещнах аз. Никога не съм отказвал горчиво-сладкото питие на филисифската нритика, но съм го приемал внимателно, на час по лъжичка. Твърде малко - ще кажат моите опоненти; твърде много - ми казва моето чувство".

"Самокритичността твърде лесно трови наивността, това безценно притежание или дар, без който не може никой творчески човек. На мен философската критика ми помогна да видя, че всяка психология - включително и моята, има характера на една субективна изповед. И все пак аз трябва да не допусна критиката ми да унищожи моята творческа възможност. Аз знам, че всяка дума, която изричам, носи нещо от мен - от моята специална и уникална личност с нейната особена история и нейния собствен особен свят. Даже когато работя с емпирични данни, по необходимост пак говоря за себе си. Но само като приема това като неизбежно, Бих могъл да служа на каузата за човешкото познание на човека - кауза, на която Фройд искаше да служи и на която служи въпреки всичко".

Познанието почива не само на истината, но и на грешката. Може би тук се появява въпросът за приемане на факта, че всяко психологично учение, което е работа на един човек, е субективно оцветено, че линията между мен и Фройд е по-дълбоко очертана. Друга разлика се състои в това, че аз се опитвам да се освободя от всичко несъзнавано и следователно от безкритични предположения за света изобщо. Аз казвам "опитвам се", защото кой може да бъде сигурен, че се е освободил от всички свои несъзнавани допускания? Опитвам се да се спася поне от най-грубите предразсъдъци и съм склонен да приема всички дела на боговете, стига да са активни в човешката психика. 

Следва...