Зареждам...
"Характерът" на съвременния човек през погледа на Е. Фром


Валери Георгиев - психотерапевт, детски психолог Варна:



КАКВО ЗНАЕМ ЗА ХАРАКТЕРА НА СЪВРЕМЕНИЯ ЧОВЕК ?


В своите анализи Фром стига до извода, че ликвидацията на едни форми на свобода не поражда непременно позитивна свобода: постигнатата свобода на вероизповедание премахва принудата да се вярва в определена религия, но големият въпрос е, че самата вяра, разбирана като духовен феномен продължава да отслабва; формираното индивидуалистично отношение към Бог става прототип на индивидуализма в реалния живот, но той носи със себе си самотност, чувство за изолация и безпомощност; премахва се подчинеността на съсловието, но човек става зависим от социалните си роли, от общественото мнение, от търсенето на пазара, от внушенията на медиите, няма вече контрол върху мисълта и словото, но самата способност за критично мислене и оригинално слово е блокирана.

Проблемите на стандартизацията на човешкото мислене и действие, на съпровождащите на атомизирането на индивида изолация и безсилие, господството на инструменталния разум, разомагьосването на света и др. характеристики на индустриалния свят, на капитализма, на модерността, са широко анализирани и критикувани и от много други автори. Този дискурс навлиза и в българската философска мисъл между двете световни войни, обуславяйки копнежа по "новия човек".

Методът на Фром почива върху търсенето на безсъзнателните сили, които бушуват в човешката душа при тези условия, приемайки че това, което е характерно за индивида, може да бъде екстраполирано за групата, тъй като тя е съвкупност от индивиди.

Когато индивидът било поради слабост на характера, било поради силата на обществените обстоятелства не може да постигне позитивна свобода, т.е. да се свърже отново с хората и света чрез труд и любов, "бягството" му от свободата става по три начина, съответстващи на три типа индивидуален/социален характер: авторитаризъм, разрушителност, автоматизиращ конформизъм. Характерът, според Фром, представлява "доминантните нагони, мотивиращи поведението". (10, с. 169).

Функцията, която М. Вебер придава на идейно-етичиския комплекс, мотивиращ жизненото поведение на дадена социална група, Е. Фром приписва на характера на индивида; идеите, религиозните доктрини и пр. стават действени, когато съответстват на нагласите, на "доминантните подбуди"на този характер: социалният характер е "плод на динамичната адаптация на човешката природа към структурата на обществото. Промяната на обществените условия води до промени в социалния характер, т.е. до нови потребности и тревоги. Тези потребности дават живот на нови идеи, които от своя страна помагат за стабилизиране и активизиране на новия социален характер и за определяне на човешкото поведение".(10, с. 300-301).

В търсене на загубените първични връзки с хората и природата, авторитарния характер развива или зависимост от външни сили, или желание да властва, т.е. да установи специфичен тип симбиоза с външен обект. "Спасяването" от бремето на свободата става чрез подчиняването на други хора, на организации, на природата; чрез подчиняване и причиняване на страдание на другите; животът се приема не като индивидуално достояние, а като неуправляема, потискаща сила.

Особенно важно значение Фром придава на стремежа към подчиняване на външни сили, духовно очертан от протестантизма, тъй като желанието да се обясни, разбере и заклейми нацизма е било особенно силна мотивировка на идеите му: "Такава сила може да бъде дадена личност, институция, Бог, нацията, съвестта или психическата принуда."(10, с. 162).

Неговия метод не изисква да анализира коректно социалната, психологическата, идейната и пр. специфика на тази сила, тъй като най-съществения въпрос, който вълнува Фром е, че става въпрос за подчиняването на външна за човека сила, т.е. сила, която не се определя от неговото спонтанно проявление във формата на любов и творчески труд. От тук идва и подценяването на идейното съдържание на доктрината, изразено в словото - зад него Е. Фром търси психологическите внушения, адресирани към определени нагласи и тип характер.

Валери Георгиев - психотерапевт и детски психолог във Варна:

Властта може да бъде външна или интериоризирана, да се маскира зад императивите на дълга и съвестта: "Всъщност развитието на мисълта от началото на протестантството до философията на Кант, може да се характеризира като процес на заместване на външния с вътрешния авторитет."(10, с. 173); но тази власт дава лъжливо усещане за свобода, тъй като установява господство над част от личността - разум, воля, интелект - над друга нейна част - страстите, чувствата. От подобна гледна точка Л. Фойербах, приемайки ценността на цялостния човек, а не само на неговата "разумна природа", също обвини И. Кант в едностранчива интерпретация на човека.

В анализите на Фром авторитарния характер може да се прояви като философска, религиозна или нравственна нагласа, приемаща подчиняването на съдбата, убедеността, че светът се управлява от независеща от човека сила. Рационализираните образи на съдбата може да се открият във философията като "предназначение на човека", "естествен закон"; в религията - "волятя господня", идеята за първородния грях; в етиката - "като дълг."(10, с. 176). Преклонението към миналото, също е характерна черта на този тип характер.

Разрушителността като отстраняване и агресия към всички обекти, с които на индивида се налага да се сравнява, също произтича от загубената вяра в себе си и способностите си, от бягството от свободата, следствие от изолацията, безсилието, сковаността на индивида, от табу-тата наложени му от обществото. Резюмирайки тези свои идеи Фром пише, че "Деструктивността е резултат на неизживян живот."(10, с. 189); "Индивидуалните и обществените условия, създаващи препятствия за живота, събуждат деструктивна страст, която подхранва конкретни враждебни тенденции срещу другите или срещу собствената личност."(10, с. 189).

Автоматизиращия конформизъм  - една от най-масовите форми на бягство от свободата - се изразява в това, че "личността изоставя собствения си характер"(10, с 191), усвоява шаблоните на средата, нейните обичаи и условности; липсата на увереност в себе си, води до зависимост от мнението и удобрението на другите.

На всички тези типове характер, определящи бягащия от свободата човек като невротик, непостигащ реално удовлетворение, Фром предлага алтернативата на реализирания в своята спонтанна изява цялостен човек. Самото спонтанно проявление на човешкия разум, емоции, сетивност, наслаждение - независимо от шаблони, страхове и конформизъм, независимо от целите и продуктите на това проявление - така разбира Фром позитивната свобода. По-детайлно това разбиране за нагласата на човека към битие, а не към обладание е разгърната в едноименното произведение на Фром.

Възгледите на Е. Фром са обект на засилен интерес, радват се на голяма популярност, но същевременно имат и своите критици от разнообразни гледни точки. Така например Х. Маркузе не приема за "чиста монета" изглеждащия на пръв поглед критичен патос на Фром срещу съвременното му общество. Като критикува и обобщава "културологичната" ориентация на неофройдистите; "биологичната" ориентация на Фройд, неговото дръзновение и техния конформизъм, Х. Маркузе констатира: "Ревизионистите не наблягат, както Фройд, върху неизмената действителна стойност на инстинктивните нужди, които трябва да бъдат "овладени", за да може човешкото същество да функционира в междуличностните отношения. Като изоставят тази позиция, от която психоаналитичната теория извежда всички свои критически прозрения, ревизионистите се поддават на отрицателните черти на самия този принцип на реалността, който толкова сладкодумно критикуват."(3, с. 283).



Библиография:

1. Бел, Д. Културните противоречия на капитализма, С, НК, 1994;
2. Димитрова, Н. Образи на човека. Антропологични идеи в българската философска мисъл между двете световни войни, С, 2003;
3. Маркузе, Х. Ерос и цивилизация, С, Христо Ботев, 1993; 
4. Телър, Ч. Безпокойството на модерността, С, КХ, 1999;
5. Фром, Е. Да имаш или да бъдеш: дилемата на човешкия избор, С, К, 1996;
6. Фром, Е. Отвъд веригите на илюзиите, С, Захари Стоянов, 2003;
7. Фром, Е. Анатомия на човешката деструктивност, С, ЗС, 2003; 
8. Фром, Е. Душевно здравото общество, С, ЗС, 2004;
9. Фром, Е. Човекът сам за себе си, С, ЗС, 2005;
10. Фром, Е. Бягство от свободата, С, ЗС, 2005;
11. Фром, Е. Ще бъдете като богове, С, ЗС, 2005;
12. Фром, Е. Медицина и етични проблеми на модерния човек, С, ЗС, 2005;
13. Фром, Е. съвременото положение на човека, С, ЗС, 2005;
14. Фром, Е. За границите и опасностите на психоанализата, С, ЗС, 2005.


                         Детски психолог и семеен психотерапевт Варна - Валери Георгиев