Зареждам...
Ресурсен учител

Валери Георгиев - училищен психолог, ресурсен учител и логопед във Варна



 


                                              Няколко думи за феномена - ДИСЛЕКСИЯ
 

В процеса на ограмотяване  възникват  трудности от различно естество, проявени в четенето и писмената реч. Част от тези трудности са с физиологичен произход, характерни за възрастта и етапа за усвояване на определени умения. Други, са с по-сериозен произход и се превръщат в постоянни грешки, при определени условия и при наличие на други дефицити в когнитивното развитие, могат да се определят като - специфични нарушения на четенето и писмената реч.

Затрудненията, свързани със способността за учене, не могат да преминат спонтанно - техният характер не е временен. Проблемите при овладяване на четенето и писането могат да съпътстват човека през целия му живот в различна степен. Така автоматично тези хора още от детството се лишават от възможността да имат равен старт в живота, в областта на професионалната реализация и ежедневното функциониране. Ето защо е необходимо подхода към тези деца да е обмислен, планиран, ефективен и полезен.

През последните години се отделя твърде голямо внимание на специфичните нарушения на способността за учене поради няколко основни причини. Те са свързани с това, че в наше време все повече внимание се обръща на училищните достижения поради изключителното значение на квалификацията за реализацията на индивида. Освен това в световен мащаб броя на децата, посещаващи училище и проявяващи интерес към собствения си прогрес, все повече нараства. Причина за повишения интерес са и доказателствата, че някой емоционални проблеми в юношеството са свързани с училищни затруднения в по-ниска възраст. И не на последно място от причините е може би и  това, че се редуцираха тежки детски заболявания и вече е възможно вниманието на специалистите да бъде привлечено от неживотозаплашващи проблеми.

Деца със специфични нарушения на способността за учене е имало във всички времена, във всички социални нива и раси. Специалисти и родители на такива деца продължават усилията си да проникнат в природата на специфичните нарушения в способността за учене и предлагат методи, чрез които да се увеличат академичните и социални успехи на децата, носители на тези нарушения.
 

Специфичните нарушения на способността за учене са динамична и развиваща се област на човешкото познание. Този термин не включва само едно единственно нарушение, а отразява една обща категория специфични нарушения в ученето и научаването и се отнася до способности в няколко области на функционирането: импресивна реч, експресивна реч, основни четивни умения, разбиране на прочетеното, основни умения за писане, основни математически умения и математическо мислене и др.

Във всяка една от изброените области, заедно или поотделно, могат да се наблюдават специфични нарушения на способността за учене. Тези нарушения се съпътстват и от дефицити на социалните умения, както и от емоционални, поведенчески и когнитивни дефицити. Много важно е да се отбележи, че не става въпрос за трудности в обучението, предизвикани от наличието на сензорни увреди, умствена изостаналост или отрицателни влияния на средата и на икономическите условия на живот. Основният критерий е концептът за несъответствието между потенциалните възможности и реалните достижения, т.е. индивидът демонстрира умения, несъответствуващи на очакваните за възрастта, социокултурната среда и обучението. В последните две десетилетия се забелязва трайна тенденция на увеличаване броя на индивидите с нарушения в ученето и овладяването на програмата в масовото училище. Обяснение на този факт можем да търсим, както в увеличените диагностични възможности на съвремената психология и диагностика, така и в промененото разбиране, че интелектуалното развитие определя училищните достижения.

Валери Георгиев - ресурсен педагог, детски психолог и логопед във Варна.

 Моето лично мнение като специалист в тази област е, че обществото постепенно, но трайно осъзна проблема "специфични нарушения на способността за учене", в резултат на което започна да изисква от образователните институции адекватна помощ за тези ученици. Много от тях бяха идентифицирани като имащи интелектуални затруднения и преквалифицирани в категорията на специфичното нарушение на способността за учене, поради което процентът на умственно изостаналите намаля за сметка на тази категория.

Нарастващия брой деца със специфични нарушения на способността за учене може да бъде свързан и със затрудненията в разбирането и дефинирането на този термин. Основната трудност идва от факта, че те не представляват отделна дисфункция, а категория, създадена и дефинирана така, че да обслужва социални цели. Съществуват съмнения, че част от учениците диагностицирани като носители на това нарушение, в действителност не са засегнати от него, а имат проблеми в следствие на лошо преподаване, ограничен потенциал за учене и т.н. Но тъй като терминът "специфични нарушения на способността за учене" не е толкова стигматизиращ, родителите и учителите се чувстват много по-комфортно, когато се използва такава диагноза.   

Изследването на децата със специфични нарушения на способността за учене започва като следствие от потребността да се разберат индивидуалните различия на индивиди, демонстриращи дефицити в разбирането и усвояването на устната и писмената реч, при съхранено общо интелектуално функциониране. Разбирането на тези индивидуални различия би могло да осигури на тези ученици такъв тип обучение, каквото те не получават в общообразователната система, но едновременно с това се оказват неподходящи за обучение и в специалните училища.

Обучението на деца със специфични нарушения в способността за учене се развива неравномерно в сравнение с обучението на деца с различни видове аномалии - зрително затруднени, слухово увредени, умствено изостанали и т.н. Това е обяснимо поради факта, че проявите на това нарушение дълги години се свързват единствено и само с мозъчна увреда и непълноценно умствено функциониране. Промененото разбиране, че интелектуалното развитие предопределя и обуславя училищните достижения, прави възможно идентифицирането на тези деца като интелектуално съхранени, но имащи проблеми с обработката на информацията, които проблеми избирателно се отразяват в ученето.



                           Валери Георгиев - ресурсен педагог, детски психолог и логопед във Варна.